Решение № 97 от 23.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Хасково, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200011 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. И. И. от град *****, срещу Наказателно постановление № 24-1253-003123 от 10.10.2024г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция- Хасково, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, извършено на 24.09.2024г. в гр.Хасково, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

В подадената жалба се релевират оплаквания за назаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Излагат се твърдения, че жалбоподателят е санкциониран с НП поради отнето му поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ СУМПС и издаден в тази връзка АУАН. Твърди, че след издаването на АУАН, същият е заплатил застраховката и СУМПС следвало да му бъде върнато незабавно, но това не било сторено.

Твърди, че след многократни опити да си получи СУМПС обратно, не е получил информация от служителите на реда в което точно РУ се намира свидетелството му за управление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление и да му присъди разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощения по делото негов процесуален представител. Същият е депозирал писмено становище, в което заявява, че поддържа подадената жалба и по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Прави искане за присъждане на разноски.

1

Административно-наказващият орган– Началник група в ОД на МВР– Хасково, Сектор „ПП“ – Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо за представяне на административно-наказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение, а в случай че бъде уважена – в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказателното постановление е било връчено на 02.12.2024г.- видно от разписка, неразделна част от постановлението, а жалбата срещу него е изпратена до адм.-наказващия орган на 16.12.2024г.- видно от поставеното пощенско клеймо- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 24.09.2024 г. свидетелите Н. С. Н. и Г. А. Т., двамата на длъжност мл. полицейски инспектор в РУ-Хасково към ОД-МВР-Хасково, извършвали служебните си задължения и извършвали рутинни контролни проверки на движещите се МПС по бул.„Г.С.Раковски“ в гр.Хасково, в близост до бензиностанция „ОМВ“. Около 14:35 часа спрели за проверка движещ се в посока към гр.Димитровград л.а.„******“ модел „********“ с рег. № *******.

В хода на проверката установили, че автомобилът се управлява от настоящия жалбоподател И. И.. При поискване водачът не им представил Свидетелство за управление на МПС, при което контролните органи извършили справка първо в базата данни на служебния таблет, а после и чрез оперативен дежурен полицай, при която се установило, че СУМПС на нарушителя е със статут ОТНЕТ/ИЗЗЕТ/Лишаване от управление с административен акт, както и че същият управлявал с влязъл в сила ЗППАМ номер 241762000043 от 06.09.2024г. Водачът обяснил на контролните органи, че преди около месец бил спрян за проверка от други техни колеги и бил санкциониран за това, че за автомобила му нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което свидетелството му за управление на МПС било отнето по силата на наложена му принудителна административна мярка. Контролните органи установили също, че към датата на извършваната проверка – 24.09.2024г., управляваният от жалбоподателя автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата срещу жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствие на св.Г. Т., от св.Н. Н. е съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1216478, за нарушениe на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В АУАН е вписано следното словесно описание на нарушението – „управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред от ЗДвП“, а в обстоятелствената част на АУАН е изписано „управлява лек автомобил „****** *****“ рег. № *******, като СУМПС е със статут ОТНЕТ/ИЗЗЕТ/Лишаване от управление с административен акт. Водача управлява с влязъл в сила ЗППАМ номер 24 1762000043 от 06.09.2024г., влязло в сила на 06.09.2024г.“

2

Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, като не се възползвал от правото си да впише възражения в него, като на същата дата получил екземпляр от АУАН, според отразеното в приложената разписка.

На същата дата – 24.09.2029г. била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.172, ал.1 и чл.22 ЗАНН, за така установеното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка „временно прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца“.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр от същия.

По преписката е приобщено постъпило на 24.10.2024г. възражение на жалбоподателя, в които излага твърдения, че при проверката контролните органи не са проучили обстойно, че всъщност той не бил лишен от право да управлява МПС, а книжката му била отнета. Сочи, че книжката му била отнета на дата 06.09.2024г., но въпреки усилията му да си я получи навреме, не успял, тъй като не получил необходимото съдействие от контролните органи. Същата му била върната по пощата на следващия ден, след като бил спрян за проверка на 24.09.2024г. в град Хасково. Моли да му бъдат върнати свалените на посочената дата регистрационни табели на собствения му автомобил. Представя 2 броя АУАН, платежно нареждане за платена глоба, копие на СУМПС, ЗППАМ от 24.09.2024г.

При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и възприетата в АУАН цифрова правна квалификация на нарушението, като относно словесното описание на извършеното нарушение в НП е изписал „управлява моторно превозно средство, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП“ и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложил процесното административно наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, представени от страна на жалбоподателя и съдържащите се в административно-наказателната преписка такива, посочени на съответното място по– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. С. Н. и Г. А. Т. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, установяване на нарушението, поведението на жалбоподателя и дадените от него обяснения, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила към момента на процесната проверка. Всъщност по делото не е спорен релевантния за настоящото производство момент, свързан с действието по управление на МПС от жалбоподателя без да представи СУМПС към момента на извършената му проверка, поради което не се налага по– задълбоченото коментиране на гласните доказателства откъм достоверност в тази насока.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според действащата към момента на установяване на нарушението разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по 3 съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. А съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 от ЗДвП.

Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

АУАН е съставен от оправомощено за това лице, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му. В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното в тази му част на процесуално основание. Това е така, тъй като съставеният АУАН на първо място не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т.4 от цитираната разпоредба – да се впише точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В обстоятелствената част на процесния АУАН е посочено, че лицето, сочено като нарушител „управлява лек автомобил „****** *****“ рег.

№ ****, като СУМПС е със статут ОТНЕТ/ИЗЗЕТ/Лишаване от управление с административен акт. Водача управлява с влязъл в сила ЗППАМ номер 24 1762000043 от 06.09.2024г., влязло в сила на 06.09.2024г.“. Изписвайки по този начин обстоятелствата по извършване на нарушението, не е конкретизиран, ясно посочен и прецизиран какъв точно е статута на СУМПС на водача.

Извършеното по този начин изписване на няколко алтернативни хипотези на статута на въпросното СУМПС на водача не внася яснота относно съществен обективен признак на изпълнителното деяние на приетото за извършване нарушение, напротив – създава неопределеност относно същото и поставя нарушителя в положение да тълкува за кои точно факти от алтернативно посочените в АУАН се привлича към административно-наказателна отговорност. Това нарушение впоследствие е пренесено и в издаденото НП, доколкото АНО е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.

По– нататък, в АУАН е изписано, че констатираното нарушение се квалифицира по чл.150А, ал.1 от ЗДвП - „управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по административен ред“. Както се посочи, при издаване на наказателното постановление АНО е възприел изцяло така описаната в АУАН фактическа обстановка, като същевременно в него е възпроизведено следното описание на извършеното нарушение – „който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил/а чл.150А, ал.1 от 4