Решение № 22 от 10.01.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Враца, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. Х. от гр.Враца против НП№НП-02-01/21.02.2022 г. на Областния управител на Област-Враца, с което за извършено нарушение и на основание чл.83 ЗДС, вр.чл.24, ал.2 ЗАНН, му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000.00 лв. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, както и в дпълнителна писмена защита се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител, на свой ред поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издаденото НП, със съответно искане за цялостното му потвърждаване.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 1

ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

Въз основа на Заповед №РД-18-ДС-68/13.12.21 г. на Областния управител на област Враца, служители към дирекция АКРРДС при същата Областна администрация-Враца-свидетелите С.П., Н.Н. и Н.Ц., на 14.12.21 г. извършили проверка на фактическото състояние на недвижим имот-частна държавна собственост, а именно –административна сграда, находяща се в гр.Враца, ж.к.“Хранително-вкусова зона“, бул.“Хр.Ботев“№135, разположена в поземлен имот с определен общ идентификатор по кадастралната карта и регистри на гр.Враца на АК, масивна конструкция и включваща множество /над 30 бр./ самостоятелни обекти със съответни индивидуални индентификатори по кадастралната карта на гр.Враца. При проверката е констатирано, че част от самостоятелните обекти в сградата-общо 4 на брой, а именно склад в приземния етаж на сградата с площ от 77,78 кв.м. сграда с площ 91 кв.м.; сграда с площ 57 кв.м. и сграда с площ 72 кв.м със съответни идентификатори по КККР и актувани с АДЧД, се ползват от „Х.“ЕООД за „складови дейности и съхранение на инвентар“, но „без правно основание“.

Горепосочените констатации са обективирани в констативен протокол за проверка вх.№3300-7/58/20.12.21 г. по описа на Обл.А-Враца.

Въз основа на този констативен протокол е била издадена Заповед №РД18-ДС-3/14.01.22 г., на Обл.управител на гр.Враца за изземване от дружеството на горепосоченити имоти на основание чл.80, ал.1 ЗДС, с последващо фактическо изземване на същите с протокол от 20.01.22 г.

На 03.02.22 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН№01-1/03.02.22 г. за нарушение по чл.83 ЗДС за това, че „при извършена проверка на място на 14.12.21 г....е установено, че „Х.“ЕООД е завзел без основание имотидържавна собственост...“-въпросните четири имоти, подробно описани и индивидуализирани в констативния протокол с площ и поземлени идентификатори по КККР.Откъм фактически констатации в процесния АУАН е посочено, че „“Х.“ЕООД е създадено на 19.01.2005 г. с едноличен собственик на капитала- С. Х.-управител“, както и че „ дружеството е пререгистрирано в Търговския регистър към АВп. на 22.03.10 г., което е начална дата за извършване на нарушението.“. По нататък в АУАН е посочено, че „по негови данни складът в приземния етаж се държи от 1998 г., 2 а трите сгради-от 2017 г. Държането е продължило до 20.01.22 г., когато държавните имоти са иззети, съгласно протокола за изземване№...“. По нататък в АУАН е посочено, че „в качеството си на управител на „Х.“ЕООД, С. Х. отговаря на основание чл.24, ал.2, пр.2, хипотеза втора от ЗАНН, затова, че е допуснал управляваното от него търговско дружество да държи държавните имоти без правно основание“. След това е отбелязано и че съгласно чл.19 ЗДС... „с държането на държавните имоти без да заплаща наем и използването им за търговска дейност, „Х.“ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на държавата.“.

Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при почти идентично срямо АУАН словесно и цифрово описание на вмененото нарушение, на жалбоподателя е наложена административна глоба в размер на 5000.00 лв., на основание чл.83 ЗДС, вр.чл.24, ал.2 ЗАНН.

Така изложените до тук фактически положения, свързани с хронологията на събитията откъм време, място, законен повод и извършване на порверка на място от служителите на ОА-Враца и констатациите от тази проверка, свързани с последващо съставени по ЗДС актове от компетентни длъжносни лица, в конкретния казус не са спорни между страните и се установяват безпротиворечиво от свидетелските показания на С.П., Н.Н. и Н.Ц., цитираните констативен протокол за проверка, заповед за изземване и протокол за такова иземване и останалите писмени материали от приложената административно-наказателна преписка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Спецификите на конрекния казус налагат изложение на следните предварителни правни уточнения и съждения:

Посочената в процесните АУАН и НП разпоредба на чл.83 ЗДС, предвижда административно-наказателна отговонорст за този „който без основание завземе имот държавна собственост, ако не подлежи на по-тежко наказание“. Предвидената отговорност е под формата само на глоба, т.е. отговорността е само за физическо лице- в размер от 1000.00 до 5 000.00 лв.

Отговорност за юридически лица и ЕТ, съгласно чл.83 ЗАНН не е предвидена нито във въпросната, конкретна разпоредба на чл.83 ЗДС, нито в останалите разпоредби от същия раздел на същия закон. Същевременно за понятието 3

„завземане“ като единствено възможна форма на изпълнителното деяние на конкретно вмененото нарушение, липсва законово установена, легална дефиниция. При това положение се налага използване на общоприетото в българския език /книжовен и разговорен/ буквално значение на думата „завземам“, а тя е: 1.„завладявам с бой, с воюване, превземам“;

2.“присвоявам, заграбвам“. Синонимните форми са „завладявам, окупирам, превземам, нахлувам, заробвам, обсебвам, присвоявам, слагам ръка, задигам, вземам“ и т.н. Според така посоченото значение на глагола е очевидно, че се касае до действие, което е едноактно и се осъществява еднократно, при конкретно установими точна дата и място на извършване. От друга страна е очевидно и че въпросното действие извън чисто физическия му елемент, включва и емоционално-волеви момент-присвоително намерение, който в случая е и текстово отчетен от законодателя в коментираната разпоредба на чл.83 ЗДС чрез израза „...ако не подлежи на по –тежко наказание“/т.е. ако не представлява престъпление по смисъла на НК/.

Не така стоят нещата с понятията владение/държане, за които има утвърдени легални дефиниции, според които /обобщено/ същите представляват упражняване на фактическа власт върху определена вещ от свое/чуждо име и за своя/чужда сметка. При всички случаи се касае се до действия, които се осъществяват продължено във времето, т.е. за определен времеви период с начален и краен момент, като същевременно емоционалноволевия аспект – „присвоително намерение“, не е задължителен техен елемент.

За неправомерното осъществяване на владение/държане върху имотидържавна собственост, непредставляващо „завземане“, съгласно чл.83 ЗДС, законът не предвижда самостоятелна административно-наказателна отговорност. За защита правата на държавата относно такива имоти, е предвидена единствено административна процедура по чл.80, ал.1 ЗДС за изземването на неправомерно владените/държани имоти, която в случая е и била надлежно осъществена от компетентните органи. Разбира се остава и възможността за защита на държавните права по гражданско-правен ред-чрез иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.

На следващо място, посочената изрично в процесните АУАН и НП разпоредба на чл.24, ал.2 ЗАНН като основание за ангажиране на личната 4 наказателна отговорност на жалбоподателя С.Х., в качеството му на управител на търговското дружество „Х.“ЕООД предвижда, че „за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали извършването им“. Въпросната разпоредба, считано от приемането и обнародването на ЗАНН на 28.11.69 г., до момента не е търпяла никакви законодателни изменения, въпреки очевидната значителна промяна в развититието на обществените отношения в държавата и тяхната регулация в политически, законодателен, социален, морален и др аспекти.

Затова и без да теоретизира излишно, настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира единствено върху два момента от цитираното съдържание на въпросната разпоредба, а именно, че:

1.съгласно съвременните разбирания на наказателно-правната теория и съдебна практика, понятието „дейност на предприятия, учреждения и организации“ е различно от понятието „дейност на ЮЛ и ЕТ“, за която в чл.83 ЗАНН е предвидено отклонение от принципа на чл.24, ал.1 ЗАНН за лична наказателна отговорност на физическите лица-непосредствени извършители на съответното правонарушение, чрез въвеждане на обективна/безвиновна отговорност на въпросните ЮЛ и ЕТ при неправомерно поведение, но само когато това е изрично предвидено в съответен нормативен акт. При всички случаи понастоящем понятието „дейност на предприятие, учреждения и организации“, е по-тясно от понятието „дейност на ЮЛ и ЕТ“ , тъй като предполага задължителен „държавен“ елемент и съответно участие на държавата откъм създаването по законодателен ред на съответния вид предприятие, организация, учреждение, и/или участие в организационната им структура и управление и/или участие в дейността му-административна или чисто търговска по смисъла на ТЗ и др;

2. Във втората си част относно отговорносттта на ръководителите, допуснали или наредили извършването на нарушението, макар и да представлява отклонение от общите правила на чл.24, ал.1 ЗАНН за лична отговорност на непосредствените преки извършители на нарушението, въпросната разпоредба не преодолява и не дерогира действието на другата принципна разпоредба-тази на чл.10 ЗАНН за това, че „допустителството“ е 5 наказуемо само в случаите, предвидени в съответен закон или указ.

При така изложените предварителни правни уточнения и съждения относно релевантната нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира, че в прозводството по съставяне на процесния АУАН, издаване на обжалваното НП и установяване на вмененото нарушение, са допуснати множество нарушения на закона, а именно:

В случая прави впечатление, че изначално компетентните органиактосъставител и АНО са допуснали грубо смесване на понятия, приложим закон и възможни законодателни процедури за реализиране на правата на държавата, съставяйки АУАН и НП спрямо С.Х. на основание чл.83 ЗДС.

Това смесване е добре отразено в съдържанието на АУАН и НП и пряко рефлектира върху процесуалната им законосъобразност от формална страна спрямо изискванията на чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5, съответно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, изискващи ясно, изчерпателно и недвусмислено описание на нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, както и съответствие между фактическото и юридическо обвинение, очертаващи рамките на защита на санкционираното лице. Съгласно изложеното по-горе съдържание на обстоятелствената част на АУАН и НП, едновременно се твърди, че е налице „завземане“ на имоти държавна собственост по смисъла на чл.83 ЗДС, но едновременно с това се твърди „неправомерно държане“, като основание за изземване по реда на чл.80, ал.1 ЗДС и „неоснователно обогатяване“ от въпросното държане, съгласно чл.19 ЗДС. Едновременно с това се твърди, че субект и пряк извършител на неправомерното държане/ползване на процесните 4 бр. имоти-дъравна собственост е ЮЛ „Х.“ЕООД, но е ангажирана личната отговорност на управителя му С.Х., по съображения, че е управител на последното и е „допуснал“ неправомерното им държане/ползване. Все според горецитираното съдържание на АУАН и НП и допуснатото смесване на понятията „завземане“ като еднократно действие и „владение/държане/ползване, осъществимо като действие за определен период от време, в случая остава абсолютно неясно каква в крайна сметка е датата/периода на твърдяното нарушение- според АУАН началната дата на извършване на нарушението е „22.03.10 г.“, /допълнително неясно защо тази дата е обвързана не с конкретно поведение и действие на определен субект, а с датата на пререгистрация на дружеството в Търговския регистър“/ , 6 а в НП е посочено, че „предвид разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН, наказанието се налага за нарушение, извършено през периода 03.02.21 г.20.01.22 г.“. За този период, едва в хода на съдебните прения процесуалния представител на АНО допълнително и за първи път недопустимо уточнява, че „бил съобразен с възможните давностни срокове за реализиция на административната отговорност“, въпреки фактологочните данни за започнало осъществяване на деянието „държане“ в многогодишен период преди това.