Определение № 1620 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1620 гр. София, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Райънеър ДАК“ ДАК (Дезигнейтид Активити Къмпани), дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Ирландия, с която оспорва разпореждане № 833 от 28.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 106/26 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, в частта, в която съдът е присъдил разноски на молителя в размер на 210 евро.

В жалбата се развиват доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро е прекомерно. Делото не се характеризирало нито с фактическа, нито с правна сложност - претендирали се вземания за обезщетение за закъснял полет, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновавали фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не била приложима в производството по издаване на ЕЗП. Изчисленото адвокатско възнаграждение от 210 евро се отнасяло за искови производства, а производството по издаване на ЕЗП било най-близко до заповедното производство, следователно адвокатското възнаграждение се изчислява на друго правно основание. Поради сходството в производството по издаване на ЕЗП и заповедното производство, чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 бил меродавен при определянето на адвокатското възнаграждение. В производството по издаване на ЕЗП се дължило половината от възнаграждението, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното в частта над сумата от 40 евро.

Ответникът по частната жалба „ТравелРефънд АпС“ редовно уведомен не взима становище по частната жалба.

1

Съдът след като се съобрази с доводите на страните, изложени в частната жалба и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното разпореждане разпореждане № 833 от 28.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 106/26 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, че съдът е разпоредил да се издаде в полза на „ТравелРефънд АпС“ Европейска заповед за пащане срещу Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани (RYANAIR DAC) за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, nap.

1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 за закъснял полет №FR5204 на 13.03.2023 г. по маршрут летище София - летище Дъблин, прехвърлено с договор за цесия от 13.03.2023 г, сключен между Д. П. и „ТравелРефънд АпС“, лихва за забава за периода от 29.04.2023 г. до 17.01.2026 г. в размер на 142.87 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата - 18.01.2026 г. до окончателното плащане на сумата; на сума в размер на17.38 евро държавна такса и на сумата от 210 евро - адвокатско възнаграждение, както и да се изготви Европейска заповед за плащане по формуляр „Д“ приложение V към Регламент № 1 896/2006.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (съобщение), че на 18.02.26 г. на Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани (RYANAIR DAC) е връчена европейска заповед за плащане.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че 11.03.26 г.

Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани (RYANAIR DAC) е възражение срещу заповедта.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 2 255/12.03.26 г., постановено по ч. т. д. № 10-6/26 г. съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства за предявен иск срещу длъжника, в случай, че не желае прекратяване на делото, в приложение на чл. 12, ал. 4 от Регламент № 1 896/06. Видно от приложеното по делото съобщение така постановеното разпореждане е връчено на 23.03.26 г.

По делото липсват доказателства за изпълнение на даденото разпореждане.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 2 376/17.03.26 г. съдът е дал указания на частния жалбодател да уточни дали поддържа подадената частна жалба срещу разпореждането в частта за разноските. Не се спори, а се установява и от молба вх. № 48 064 от 07.04.26 г., че жалбодателя е уведомил съда, че поддържа така подадената частна жалба.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съобразявайки с данните по делото и предвид константната практика на ВКС, която приема, че най-близката процесуална аналогия за производство, регламентирано по 2 българското право, на производството по европейска заповед за плащане, е със заповедното производство, като двете производства са двуфазни, в съотношение на обуславяща фаза по издаване на заповед за плащане и обусловена фаза на исковия процес при подаване на възражение срещу заповедта от длъжника (решение № 129/2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2-19 г., TK, 1 ТО), то обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта за разноските следва да намери приложение аналогичната норма от заповедното производство, а именно чл. 413, ал. 1 от ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, включително за присъдени такива за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, представлявал заявителя в първоинстанционното производство. С оглед на това следва да се приеме, че е приложимо разрешението, посочено в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно което ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респективно чл. 422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по иска - когато производството по иска приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение; ако производството по иска приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл. 413 от ГПК следва да се върне; а ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд и изпълнителен лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. В настоящият случай заповедта не може да влезне в сила.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че подадената частна жалба е неподустима. В конкретния случай след връчване на заповедта заявителят е уведомен за подаденото в срок възражение срещу издадената заповед и за възможността същият да предяви иск. В дадения от съда едномесечен срок такъв иск не е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че издадената европейска заповед за плащане подлежи на обезсилване. Изпълнението на това задължение от заповедния съд прави недопустима подадената частна жалба срещу разпореждането в частта за разноските, поради липсата на правен интерес. Администриращия съд е следвало да изпълни задълженията, преди да изпрати подадената частна жалба за произнасяне от въззивния съд.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 25 934/24.02.26 г. подадена от Райънеър, като недопустима.

3

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4