Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 660 от 21.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 44/2021
Вид
Решение № 660
Подписан
21.05.2021
В сила
22.10.2021
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.38, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл.75, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • параграф 1, т.26 · Закон за рибарството и аквакултурите

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил А. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно дело № 20215330200044 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 67/18.11.2020г. на **** „Рибарство и контрол - Южна България” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Г. Ц. К., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „Д.Д.“ № 7, ет.1, ап.2 е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.38, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл.75, ал.1 от ЗРА.

По съображения изложени в жалбата и допълнително становище, а в съдебно заседание чрез адв. У., жалбоподателят Г. Ц. К. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/.

Въззиваемата страна чрез ***** юрк. А. оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 16.10.2020г. в 11.20ч. била извършена проверка от служители на Отдел Южна България „Рибарство и контрол” – ИАРА гр. П., сред които и св.

Д.Н.А. на язовир „П.", в местността „Т.в.“, община Х. При проверката било установено, че жалбоподателят Г. Ц. К., който извършвал риболов на язовира с три броя въдици, потопени във водата, е уловил и запазил в живарника си два броя риба - шаран с размери 22 см. и бяла риба 20 см. Въз основа на резултатите от проверката било прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА, тъй като уловените и задържани от него два боря риба били с размери по – малки от минимално допустимите, съгласно т.29 и т.40 от приложение № 2 от ПЗР към ЗРА, съгласно което минимално допустимите размери за улов на шаран са 30 см., а за бяла риба 45 см. За така извършеното нарушение срещу Г.К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0018405/16.10.2020г., който бил подписан с възражения, но такива не постъпили по чл.44 от ЗАНН, като въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д.Н.А., Ц.И.Б и Н.П.Р.. Така от показанията на св. А. – актосъставител и св. Б. – също служител в ИАРА, се установява, че на процесната дата и място те лично са видели жалб. К. да лови риба с три броя въдици в работно положение като сочат, че в живарника си е имал два броя маломерна риба, а като са поискали да видят живарника лично той, а не друго лице го е извадил от водата и им го е показал.

Показанията на свидетелите А. и Б. се подкрепят и от тези на св. Р., който сочи, че неговият приятел Г.К. лично е уловил двата броя риба и ги е дал на свой колега да ги сложил в живарника, като заявява, че К. е видял, че рибите са били с по-малък размер.

Показанията на свидетелите съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Г. Ц. К. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че 16.10.2020г. в 11:20 часа на язовир „Пясъчник”, в местността „Т.в.“, община Х.е уловил два 2 броя риба - шаран с размери 22 см. и бяла риба 20 см., с размери по-малки от минимално допустимите, съгласно Приложение № 2 към същия Закон.

Безспорно както от показанията на свидетелите А. и Б., така и от тези на св. Р. се установи, че именно жалбоподателят К. е поставил въдиците си във водата, той е извадил рибата, той е показал живарника на проверяващите като дори лично той е вписал във възраженията си в АУАН, че е искал да види с колегите си колко риба ще улови и да се снима с нея. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че като е уловил в живарника си два броя риба - шаран с размери 22 см. и бяла риба 20 см., жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА, която забранява улова, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл.3, ал.1, т.1 и 2 с размери, по - малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2, а именно 30 см.

Уловената от жалбоподателя риба е била от обект, посочен в чл.2 от Наредба № 37 от 10.11.2008г., а именно язовир - държавна собственост, който може да се ползва за любителски риболов.

Недвусмислено ясно и точно, както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени, както и правната квалификация на нарушението. В този смисъл съдът не се съгласява с изложеното в жалбата и допълнителното становище възражение за несъответствие с правната квалификация на нарушението в двата акта, включително неясно описание на нарушението. Както в АУАН, така и в НП това е правилно направено, като в случая е напълно ясно, че нарушението касае именно „улов на 2 броя маломерна риба, респ. по – малки риби от допустимите такива, съгласно Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА, тъй като недвусмислено е посочено и в АУАН, и в НП, че преди да запази рибите в живарника си жалбоподателят е извършвал риболов, а съгласно параграф 1, т.26 от ДР на ЗРА "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. В конкретният казус се доказа, че жалб. К. преди всичко е уловил рибата и я е извадил, като чак след това я е поставил и в живарника, като всичко това изпълва състава на самия улов.

Никъде в акта и постановлението обаче не е посочено той да е пренасял рибата или пък да е превозвал същата или да е продавал същата. А 3 неконкретизирането на хипотезата под формата на „предложение” при правилно определена алинея и член от нарушения закон, още повече че е изписано в букви, не нарушава правото на защита на лицето, установено за нарушител.

Въпреки гореизложеното при получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със събраните доказателства, наказващият орган е длъжен, на първо място, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН да извърши проверка дали са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако те не са налице, да издаде НП. В конкретния случай установеното в чл.53, ал.1 от ЗАНН изискване не е било спазено. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д.

№

1/2005г. преценката на административнонаказващия орган за “маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът намира, че случаят е маловажен, като за да стигне до този извод взема предвид обществената опасност на нарушението и на нарушителя, липсата на настъпили вредоносни последици, обстоятелството, че същото е извършено за първи път, както и липсата на други нарушения и това, че в случая се касае само за два боря риби с размери по – малки от минимално допустимите, които са били върнати живи обратно във водата. В тази връзка така определената санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева е в минимален размер и е в допустимите законови граници, но налагането й в случая, би изиграло отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона.

Следователно, било е необходимо контролните органи само да предупредят жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба.

Предвид горното наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В нарушение на процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените обстоятелства нарушителят е бил санкциониран, поради което постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16 – 67/18.11.2020г. на **** „Рибарство и контрол - Южна България” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Г. Ц. К., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „Д.Д.“ № 7, ет.1, ап.2 е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.38, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл.75, ал.1 от ЗРА.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5