Определение № 609 от 05.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 05.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500507 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба Прокуратурата на Република България срещу решение № 158/27.07.2025г. постановеното по гр. д. № 734/2024г. по описа на ОС – Добрич, в частта му, с която е осъдена да заплати на С. С. А. сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение на ищеца по досъдебно производство № 97/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.

Добрич за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 5 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.03.2022г. до окончателното й изплащане. Счита се, че присъденото обезщетение е прекомерно, в резултат на което не е спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че размерът на обезщетението не е определен при съобразяване на конкретните фактически обстоятелства – характера и упражнената процесуална принуда в досъдебното производство, продължителността и интензитета на негативните преживявания и причиненото в резултат на посочените обстоятелства увреждане на здравето на ищеца, ако такова е установено, че е настъпило. Счита се, че в действителност присъдената сума надхвърля тази, която е необходима за преодоляване на негативните преживявания на въззиваемата страна. Съдът неправилно не е съобразил предходната съдимост на ищеца, независимо от настъпилата реабилитация на 07.02.2025г., обуславяща по – нисък интензитет на негативните му преживявания. Мотивирано е становище, че следва да бъдат разграничени вредите, търпени в досъдебното производство, поради процесуални действия на органите на прокуратурата от вредите, търпени от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, в резултат на съдебните актове на ОС 1

– Добрич и Апелативен съд – Варна. Присъденото обезщетение надхвърля справедливия размер, предвид обстоятелството, че наказателното производство е прекратено във фазата на досъдебното производство, поради недоказаност на деянието. Отправеното до настоящата инстанция искане е за частична отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. С. А. в по - нисък размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – С. С. А., чрез процесуални представители – адв. М. Я. и адв. В. З.. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението на ОС – Добрич в обжалваната му част. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., като съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички поддържани от страните доводи и възражения, относими към спора. Излага се, че след съвкупна преценка на събраните доказателства по делото, съдът е достигнал до правилни и обосновани крайни фактически и правни изводи. Застъпено е становище, че определеният от съда справедлив еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди е занижен. Сочи се, че крайният извод на първоинстанционният съд е формиран вследствие на отчитане на обстоятелствата, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 5 от НК с постановление от 10.03.2021г. , като е задържан със заповед № 17173/119/09.03.2021г. от полицейски орган за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а впоследствие срокът на задържане е продължен до 72 часа с постановление от 10.03.2021 г. на прокурор от ОП – Добрич. Като повишаващо степента на търпените вреди е възприето обстоятелството, че в качеството му на обвиняем е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била потвърдена с определение по в. ч. н. д. № 96/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна. Мярката за неотклонение първоначално била търпяна в следствения арест в РС „Изпълнение на наказанията“ – гр.

Добрич, а от 03.06.2021 г. до 28.10.2021 г. (5 дни от които бил приведен в Затвора – гр. Варна), както и че му била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която изтърпявал в продължение на 11 дни. Общата продължителност на участието му в досъдебното производство в качеството му на обвиняем била 1 година. Развити са пространни съображения относно негативното повлияване на здравословното състояние на въззиваемия, вследствие на проведеното наказателно производство. Искането е за постановяване на решение, с което да бъде потвърден окончателният акт на първоинстанционния съд и за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Не са отправения искания по доказателствата до настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално 2 допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в о.с.з. Не се налага даване на нови указания от настоящия съд по редовността на исковата молба, подлежащите на доказване факти, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 12.11.2025г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 05.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500507 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба Прокуратурата на Република България срещу решение № 158/27.07.2025г. постановеното по гр. д. № 734/2024г. по описа на ОС – Добрич, в частта му, с която е осъдена да заплати на С. С. А. сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение на ищеца по досъдебно производство № 97/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.

Добрич за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 5 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.03.2022г. до окончателното й изплащане. Счита се, че присъденото обезщетение е прекомерно, в резултат на което не е спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че размерът на обезщетението не е определен при съобразяване на конкретните фактически обстоятелства – характера и упражнената процесуална принуда в досъдебното производство, продължителността и интензитета на негативните преживявания и причиненото в резултат на посочените обстоятелства увреждане на здравето на ищеца, ако такова е установено, че е настъпило. Счита се, че в действителност присъдената сума надхвърля тази, която е необходима за преодоляване на негативните преживявания на въззиваемата страна. Съдът неправилно не е съобразил предходната съдимост на ищеца, независимо от настъпилата реабилитация на 07.02.2025г., обуславяща по – нисък интензитет на негативните му преживявания. Мотивирано е становище, че следва да бъдат разграничени вредите, търпени в досъдебното производство, поради процесуални действия на органите на прокуратурата от вредите, търпени от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, в резултат на съдебните актове на ОС 1

– Добрич и Апелативен съд – Варна. Присъденото обезщетение надхвърля справедливия размер, предвид обстоятелството, че наказателното производство е прекратено във фазата на досъдебното производство, поради недоказаност на деянието. Отправеното до настоящата инстанция искане е за частична отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. С. А. в по - нисък размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – С. С. А., чрез процесуални представители – адв. М. Я. и адв. В. З.. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението на ОС – Добрич в обжалваната му част. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., като съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички поддържани от страните доводи и възражения, относими към спора. Излага се, че след съвкупна преценка на събраните доказателства по делото, съдът е достигнал до правилни и обосновани крайни фактически и правни изводи. Застъпено е становище, че определеният от съда справедлив еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди е занижен. Сочи се, че крайният извод на първоинстанционният съд е формиран вследствие на отчитане на обстоятелствата, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 5 от НК с постановление от 10.03.2021г. , като е задържан със заповед № 17173/119/09.03.2021г. от полицейски орган за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а впоследствие срокът на задържане е продължен до 72 часа с постановление от 10.03.2021 г. на прокурор от ОП – Добрич. Като повишаващо степента на търпените вреди е възприето обстоятелството, че в качеството му на обвиняем е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била потвърдена с определение по в. ч. н. д. № 96/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна. Мярката за неотклонение първоначално била търпяна в следствения арест в РС „Изпълнение на наказанията“ – гр.

Добрич, а от 03.06.2021 г. до 28.10.2021 г. (5 дни от които бил приведен в Затвора – гр. Варна), както и че му била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която изтърпявал в продължение на 11 дни. Общата продължителност на участието му в досъдебното производство в качеството му на обвиняем била 1 година. Развити са пространни съображения относно негативното повлияване на здравословното състояние на въззиваемия, вследствие на проведеното наказателно производство. Искането е за постановяване на решение, с което да бъде потвърден окончателният акт на първоинстанционния съд и за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Не са отправения искания по доказателствата до настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално 2 допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в о.с.з. Не се налага даване на нови указания от настоящия съд по редовността на исковата молба, подлежащите на доказване факти, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 12.11.2025г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3