Решение № 266476 от 09.11.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № …..

Гр. София, 09.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. Съдия : Роси Михайлова при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8456 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение № 48313/21.03.2020 г. на СРС 162 с-в, по гр. д. № 46880/2019 г. „Б.И.“ ООД, ЕИК ******е осъдено да заплати на А.А.П., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 258 ЗЗД сумата от 12 523,

84 лв., авансово платена част от възнаграждение по договор от 20.07.2018 г. - за ремонтни и довършителни работи, които е бил развален от възложителя, сумата от 517, 51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - платени разходи за общите части на етажната собственост (348 лв. за ремонт на големия асансьор в сградата и 120 лв. за ремонт на входната врата) и за поправяне на вреди в съседен апартамент (49, 51 лв. за ремонт на вентилатор в банята), ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба - 09.08.2019 г. до окончателното изплащане, разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : общо 1 415, 92 лв. - разноски в исковото производство, 375, 48 лв. - разноски в производството по обезпечение на доказателства, по гр. д. № 20953/2019 г. на СРС, 154 с-в, 1 200,73 лв. - разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск, по гр. д. № 39152/2019 г. на СРС, 142 с-в и по изпълнителното дело, образувано въз основа на обезпечителната заповед.

С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 466, 25 лв. - неустойка за забава за периода 10.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от 765, 35 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2019 г. - 08.08.2019 г., както и исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД за разликата над уважения размер от 517, 51 лв. до пълния предявен размер от 1 023, 38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в изплатени разходи за общите части на етажната собственост (за ремонт на асансьора в останалата част, за почистване на входа и за консумирана електрическа енергия от асансьора), както и за сумата от 545, 48 лв. - представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в изчислена на база стойност на студена и топла вода поради премахнати от ответника пломбирани водомери в жилището.

Ищцата е осъдена за разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението се оспорва от ищцата А.А.П. в частта, в която се отхвърлят исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 466, 25 лв. - неустойка за забава за периода 10.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 765, 35 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2019 г. - 08.08.2019 г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД за разликата над уважения размер от 517, 51 лв. до пълния предявен размер от 1 023, 38 лв. (за 505, 87 лв. общо), представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за общите части на етажната собственост.

В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон в оспорените части.

Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че ищцата е упражнила правото си да развали договора с волеизявлението от 31.12.2018 г. В чл. 7. 4 от договора е предвидено, че при виновна забава изправната страна може да прекрати договора с писмено предизвестие до неизправната, в какъвто случай неустойката за забава по чл. 7. 1 от договора се дължи до датата на прекратяване. Срокът за изпълнение е изтекъл на 09.11.2018 г, като ответникът дължи неустойка за забава за периода 10.11.2018 г. - 31.12.2018 г. (когато договорът е прекратен). Неоснователно СРС е приел, че предизвестието за прекратяване не представлява покана за плащане, понеже в него не е конкретизиран размера на претендираното вземане. В писмото от 31.12.2018 г. ищцата е посочила, че ответникът следва да възстанови неусвоения аванс. Според ищцата, независимо че в писмото не е посочена конкретната сума за връщане, изявлението по същество представлява покана за плащане. Поддържа доводи, че непосочването на конкретна сума в поканата за разваляне на договора не я лишава от функцията да постави длъжника в забава.

Излагат се и съображения, че ищцата е задължена да направи разходи за почистване на ЕС, които следва да й бъдат възстановени от ответника и тя не следва да доказва, чрез оправдателни документи, реалното извършване на разходите.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел се установява, че ответникът не е изпълнител задължението си да почисти общите части на ЕС, съгласно чл. 2. 4 от договора. Сочи се още, че ищцата не следва да доказва отстраняване на вредата, а само нейното настъпване и причинно - следствената връзка с поведението на ответника. Излага съображения, че разходите за ремонт на асансьора и консумираната ел. енергия също са в причинна връзка с поведението на служители на ответното дружество. ЕС е взела решение тези разходи да се възложат на ищцата. Поддържа, че разходите са ползване на асансьор са направени във връзка с пренос на строителни отпадъци и следва да се поемат от дружеството. Моли да се отмени решението в оспорените части и да се уважат исковете изцяло. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Не прави възражение по разноските на ответника, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът не обсъжда доводите в жалбата свързани с оспорване на размера на присъдените на ищцата разноски в производството по обезпечаване на доказателствата, по допускане обезпечение на бъдещ иск и по изпълнителното дело, образувано във връзка с обезпечителната заповед, понеже те са относими към производството по чл. 248 ГПК.

Въззиваемата страна по тази жалба - ответникът „Б.И."

ООД, чрез представителя си оспорва бланкетно жалбата като неоснователна в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Моли да се потвърди решението в оспорените от ищцата части.

От своя страна ответникът „Б.И." ООД, чрез представителя си, е подал въззивна жалба срещу същото решение в частта, в която исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 258 ЗЗД са уважени. В жалбата излага доводи, че в тази част СРС неправилно е приел, че по договора е извършено авансово плащане от ищцата. Поддържа, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствата, в това число тези, събрани по реда на обезпечаване на доказателствата по чл. 207 ГПК. Твърди, че от представените от ищцата фактури и платежни нареждания действително е установено плащане, но от страна на трето за спора лице - ДЗЗД Л.И.****, респ. „Лидер инженеринг“ ЕООД, участващо в ДЗЗД. От тези документи не може да се изведе извод, че плащанията са извършени от името и за сметка на ищцата. Неоснователно СРС се е позовал на показанията на свидетеля Ж.П.относно установяването на посочените факти. Сочи, че е оспорил като антидатирани и несвоевременно представени в процеса договора за наем от 08.01.2018 г. и решение на ОС от 12.01.2018 г. на ДЗЗД „Л.И.****“. Според ответника от доказателствата следва извод, че той е действал по правоотношения с ДЗЗД „Л.И.****“, ао не с ищцата. Възразява, че ищцата не разполага с право на иск срещу „Б.И." ООД, тъй като в договорните отношения с ответника материално легитимирано е третото за спора лице ДЗЗД „Л.И.****“. Дори да се приеме, че процесният договор за ремонт е развален, ищцата няма право да получи суми, които са платени от трети за спора лица. По делото няма доказателства ищцата да е встъпила в правата на тези лица срещу ответника и да има регресни права срещу него. Неправилно СРС се е произнесъл по исковете като не е разграничил правоотношенията с ищцата и с ДЗЗД „Л.И.****“. По отношение на останалите разноски - за ремонт на асансьор и външна врата, се поддържа, че дори да е доказано извършването им, те са за сметка на наемателите по договора от 08.01.2018 г., а не на ищцата. Моли да се отмени решението в оспорената уважителна част. Претендира разноски, съгласно списък.

Не прави възражение по разноските на ищцата, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищцата А.А.П., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва като неоснователна жалбата на ответника. Според нея правилно СРС е приел, че тя е заплатила авансовите суми на ответника чрез трето за спора лице, за каквото плащане няма пречка по смисъла на чл. 73 ЗЗД. Задължението на ищцата не е било интуито персоне, а ответникът не е се е противопоставил на плащането, извършено от третото лице, а го е приел и е започвал извършване на СМР съгласно договора за ремонт, сключен с ищцата. Излага доводи, че изпълнението от третите лица погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, след като тези лица са имали интерес да изпълнят чуждо задължение. Неоснователно ответникът излага твърдения за антидатиране на договора за наем от 08.01.2018 г. и протокола от ОС на ДЗЗД „Л.И.****“. Подържа, че ответникът не е неправил възражения за липса на валидно плащане по договора с него, а се е възползвал от плащането и е започнал да изпълнява задълженията си по него. Освен това по делото липсват доказателства за други облигационни правоотношения между извършилите плащане трети за спора лица и ответното дружество. Сочи се, че основателно СРС е кредитирал свидетелските показания, които кореспондират с писмените доказателства по спора. За първи път в жалбата се прави възражение на ответника за липса на писмен договор за осъществяване на надзор, какъвто не е задължителен. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част.

Ищцата А.А.П. е подала и частна жалба срещу определение № 129503 от 23.06.2020 г. на СРС, 162 с - в, гр. д. № 46880/2019 г. постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта по разноските. Поддържа, че претенциите за заплатени разноски в производството по обезпечаване на доказателствата и в обезпечителното и изпълнителното производство са заведени като отделен иск за това не фигурират в списъка на разноски. Твърди, че съдът не е присъдил изцяло дължимите на ищцата разноски съобразно изхода от спора. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника за СРС, който следва да бъде намален. Моли да се отметни определението и да се уважи искането за присъждане на разноски в цялост.

Ответникът „Б.И." ООД не е депозирал отговор по частната жалба, но в съдебно заседание на 15.06.2021 г. я оспорва като неоснователна. Моли да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страните в жалбите.

Решението е валидно и процесуално допустимо в оспорените части и е постановено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за нужно да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД - за сумата от 545, 48 лв. - обезщетение за имуществени вреди от изчислена на база стойност на студена и топла вода, поради премахнати от ответника пломбирани водомери в жилището, тъй като не се оспорва от ищцата и съдът не го обсъжда в тази част.

Както се посочи, относно законосъобразността на решението, въззивният съд е обвързан от доводите на двете страни по жалбите.

По жалбата на ответника, в частта, в която исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 262, ал. 2 ЗЗД са уважени – като взе предвид доводите в настоящото производство, въззивният състав намира следното :