Решение № 373 от 09.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. гр. Хасково, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640100040 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищеца твърди, че на 23.05.2023г. около 15,10ч. на АМ „Марица“ настъпило ПТП по вина на С. Н. в качеството му на водач на МПС „БМВ 320Д“ с рег. ***, който движейки се по АМ „Марица“ и стигайки до района на км.82+310 в посока ГКПП Капитан Андреево, навлиза в десен завой с несъобразена скорост, вследствие на което губи контрол на управляваното от него МПС и самокатастрофира, удряйки се последователно в ляво и в дясно в еластичната мантинела. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10/03.06.2023г. по описа на РУ-МВР-Свиленград, в който било отразено, че спрямо виновният за катастрофата водач е взето административно-наказателно отношение, като му е съставен АУАН.

Вследствие на така настъпилата катастрофа пострадал ищецът, който пътувал в лекия автомобил „БМВ 320Д“ с рег.*** с поставен обезопасителен колан.

Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран по спешност от екип на спешна медицинска помощ и настанен за лечение в „МБАЛ-Хасково“ АД, където бил приет със степенно помрачение на съзнанието, главоболие и световъртеж. Ищецът бил хоспитализиран за периода от 23.05.2023г. до 29.05.2023г., като след извършените му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че има открита кървяща рана в окосмената част на главата. Още в деня на хоспитализацията му ищецът бил 1 подложен на оперативна интервенция, при която му била извършена реплантация на скалпа, ревизия на раната и пластика на кожата. След стабилизиране на състоянието ищецът бил изписан от болничното заведение, като продължил лечението си и възстановяването си в домашни условия.

Първият месец и половина след катастрофата бил особено тежък и мъчителен за ищеца. Поради полученото увреждане в областта на главата, ищецът изпитвал изключително силни болки и дискомфорт, което налагало да приема силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Първите няколко месеца след катастрофата ищецът изпитвал симптоми на гадене, световъртеж и замайване. Поради тази причина на 17.07.2023г. потърсил лекарска помощ от специалист по неврология. При извършения му амбулаторен преглед лекарят установил, че е налице дискоординационен синдром, който създавал гореописаните усещания и симптоми. Твърди, че в резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние се влошило, което дало отражение и върху психиката му. Вследствие на изживения шок и стрес от катастрофата и към момента се оплаквал от потиснатост и понижено настроение, изпитвал безпричинна тревожност и връщане към спомена за катастрофата, също така имал нарушения на съня и вниманието. Поради тези обстоятелства ищецът приемал седативни и успокоителни медикаменти и хранителни добавки. От съставения по повод процесното ПТП констативен протокол виновният водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД по застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с подадена застрахователна претенция от ищеца до ответното дружество била образувана преписка по щета №*** по описа на ЗК „Лев Инс“ АД. Въпреки, че от датата на депозиране на застрахователната претенция до ответното дружество изминали повече от три месеца, а определеният в чл.496, ал.1 от КЗ срок отдавна изтекъл, ответното дружество не било определило и изплатило на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 23.05.2023г. на АМ „Марица“ в близост до гр.Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП - 16.06.2023г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира предявения иск за процесуално допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Твърди, че по образуваната с ликвидационна преписка щета, разгледана на застрахователна комисия на 03.11.2023г., на 2 ищеца е предложено доброволно уреждане на спора, като е определена сума от 2000лв., от която 1800лв. вреди за получената лека телесна увреда и 200лв. разноски, но ищецът не се съгласил с предложението, като застрахователят не бил отказал плащане и не бил в забава. Не били представени данни за банковата сметка на пострадалия. Не била изяснена фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Нямало влязла в сила присъда, която да установява по чл.300 от ГПК дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не се доказвало управление с превишена скорост, не се доказвали причини за управление с пониска скорост поради влошени пътни условия. В случай, че магистралата отговаря на техническите стандарти не следвало да има изразени завои, дори да имало завой, той следвало да е с голям радиус, който осигурява безопасно придвижване с разрешена скорост. Навеждат се доводи, че техническа неизправност на автомобила станала причина за процесното ПТП. Оспорва се вината на застрахования при ответника водач и механизма на настъпилото ПТП, описани в исковата молба. Оспорва се твърдението, наведено в исковата молба, че ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан в лекия автомобил. Твърди се съпричиняване от страна на ищеца, който бил в движещо се МПС без да положинеобходимата грижа, за да се обезопаси.

Навеждат се доводи за причиняване на неблагоприятните последици от пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан. Травмата на главата без изразена коланна травма и обстоятелството, че е единствен пострадал доказвало липсата на предпазен колан. Навеждат се доводи, че ищецът има принос над 50% за претърпените вреди и за настъпване на травматичните увреждания, тъй като се возил в МПС без поставен обезопасителен предпазен колан. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено. Оспорва причинноследствената връзка между ПТП-то и описаните в исковата молба болки, страдания и неразположения на ищеца. Оспорва всички наведени в исковата молба доводи за болки и страдания, изпитани от ищеца. Оспорва твърдението, че през първия месец се налагало да пие силни обезболяващи, нямало представени доказателства за предписани и купени такива. Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че е завишен и несъобразен с обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, принципно указани от Върховния съд. Претендираният размер не кореспондирал с установената трайна съдебна практика по сходни казуси, както и със социално-икономическата обстановка в страната. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихви по основание и срок. Твърди, че не дължи незабавно изпълнение при получаване на молба. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна. Застрахователят изпадал в забава едва след покана за плащане на застрахователно обезщетение с 3 приложени всички необходими документи и изтичане на установените в КЗ срокове за произнасяне по предявената претенция. Към датата на уведомяване на застрахователя за конкретно събитие вредите нямали характер на ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не били установени по основание и размер, поради което не се дължала лихва преди датата на образуване на исковата молба. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, застрахователят изпадал в забава 3 месеца след като бъде уведомен и му бъдат представени всички необходими документи, включително банкова сметка на пострадалите лица. Съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, ищецът се намирал в забава спрямо застрахователя до датата на представяне на данни за банковата си сметка. Застрахователят не можел да изплати каквото и да е обезщетение без да са му представени данни за банкова сметка. Към исковата молба била посочена банкова сметка, но без титуляр, а застрахователят бил длъжен да плати конкретно на пострадалия, а не на което и да е лице, дори адвокат.

Постъпило е становище от третото лице помагач С. М. Н. ЕГН **********, с което оспорва иска по основание и размер. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, относно причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди. Поддържа основанията изложени в отговора на ответника Застрахователна компания „Лев Инс" АД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 23.05.2023 г около 15:10 часа, л.а „БМВ 320 Д" с рег. № *** с водач С. М. Н. се е движил по АМ „Марица" в посока гр.Свиленград, водачът изгубва контрол върху управлението на автомобила и настъпва ПТП.

От Извлечение от Гаранционен фонд към дата 23.05.2023г. МПС с *** се установява, че процесния автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника.

От епикриза неврохирургия на Х. Д. О. от 23.05.2023г. се установява, че същия е с открита рана по окосмената част на главата, като му е направена оперативна намеса – реплантация на скалп по местна анестезия и същия е изписан на 29.05.2023г., по Застрахователна полица № *** „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на С. М. Н., издадена от ЗК „Лев Инс“ АД.

По делото съдът установи още, че ищците са изпратили до ответника Застрахователна претенция на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 16.06.2023г., но въпреки изтеклия срок, ответникът не е изплатил търсеното от тях обезщетенние за претърпени неимуществени вреди. Казаното още веднъж обосновава техния правен интерес от предявяване на настоящия иск.

От приетото заключение по изготвената автотехническа експеритиза, 4 изготвена от инж. В. В. – вещо лице към ОС – Хасково, се установява, На 23.05.2023 г около 15:10 часа л.а „БМВ 320 Д" с рег. № *** с водач С. М. Н. се е движил по АМ „Марица" в посока гр.Свиленград със скорост около 180 км/ч ,като максималната безопасна скорост по време на ПТП в участъка е била 174,39 км/ч. При достигане на км 82+310 на автомагистралата в условията на десен завой водачът изгубва контрол върху управлението на автомобила , като се удря в лявата еластична ограда мантинела, следва удар в дясната еластична ограда мантинела , след което продължавайки движението си се обръща извън пътното платно в дясно спрямо посоката си на движение. От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са: движение с несъобразена с пътно-метереологичните условия скорост от 180 км/ч, превишената скорост на движение на автомобила избрана от водачът му при която той губи контрол върху движението на автомобила. Превишението е от около 40 км/ч спрямо максимално разрешената и с около 5,6 км/ч спрямо максималната безопасна в района на ПТП, няма други доказателства по делото свързани с неправилни от техническа гледна точка действия на водача му. Конкретния пътен участък е с две платна на движение, като същото е еднопосочно. Южното пътно платно по което се е движел лек автомобил БМВ 320 Д с рег. *** се състои от две пътни ленти за движение с ширина по 4,0 м разделени с прекъсната разделителна линия и една аварийна /най-южната/ с ширина 3,0 м. От южна страна на южното пътното платно има поставена елестична пътна ограда , както и от северна страна разделяща двете пътни платна. Има десен завой в района където е настъпило ПТП. Същия е с хорда 20 м и стрела към нея 0,13м мерено на 10,40 м южно от средата на южната пътна лента където най-вероятно се е движил процесния лек автомобил. Лек автомобил „БМВ 320 Д" с рег. № *** се е движил по АМ Марица в посока гр.Свиленград. Липсват каквито и да са параметри и доказателства които да се ползват при изчисление на скоростта на движение с изключение на показанията на свидетелката М. която посочва ,ч е скоростта е била 180 км/ч.