Определение № 3640 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3200/2020
- Вид
- Определение № 3640
- Подписан
- 05.11.2020
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 3640
Окръжен съд – Варна
05.11.2020 г.
Град Варна
V състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100503200 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 264526/04.09.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б Й срещу решение № 260063 от 18.08.2020г., постановено по гр.дело № 21048/2019г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. К. М. , ЕГН **********, съд. адрес: гр.Варна, ул."Цар Иван Срацимир"2А, офис 318, сумата от 1632,65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234.52 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1640 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на 1 решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 264526/04.09.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б Й срещу решение № 260063 от 18.08.2020г., постановено по гр.дело № 21048/2019г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. К. М. , ЕГН **********, съд. адрес: гр.Варна, ул."Цар Иван Срацимир"2А, офис 318, сумата от 1632,65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234.52 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1640 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 3200/2020г. на ВОС за 08.12.2020г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2