Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3640 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3200/2020
Вид
Определение № 3640
Подписан
05.11.2020
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3640

Окръжен съд – Варна

05.11.2020 г.

Град Варна

V състав

На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100503200 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 264526/04.09.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б Й срещу решение № 260063 от 18.08.2020г., постановено по гр.дело № 21048/2019г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. К. М. , ЕГН **********, съд. адрес: гр.Варна, ул."Цар Иван Срацимир"2А, офис 318, сумата от 1632,65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234.52 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1640 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.

Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на 1 решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 264526/04.09.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б Й срещу решение № 260063 от 18.08.2020г., постановено по гр.дело № 21048/2019г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. К. М. , ЕГН **********, съд. адрес: гр.Варна, ул."Цар Иван Срацимир"2А, офис 318, сумата от 1632,65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234.52 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1640 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 3200/2020г. на ВОС за 08.12.2020г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2