Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 23.10.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 471/2022
Вид
Решение № 206
Подписан
23.10.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, б."А" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Разлог, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200471 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба от Н.Т.П., ЕГН*, срещу НП №22-0331-000058 от 07.03.2022 г. на ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение, тъй като жалбоподателят не е осъществил описаното нарушение по ЗДвП. Счита, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, посредством който поддържа жалбата против атакуваното НП.

Административно-наказващият орган ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Рг - редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. Не ангажира допълнителни доказателства и становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 11.02.2022 г. около 11.30 часа, свидетеля Е.Т.И. – служител на ЖУ-С., с.Б., спрял за проверка л.а. марка „А..“, с рег. №*, който се движел по у.„С.п.“ в г.Р. с посока на движение за ромската махала, в района на МХТ. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя Н.П.. След справка чрез ОДЧ-Р., мн. Автоконтрьольор С.М., установил, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради неналичие на задължителна застраховка „ГО“. На мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят С.М. в присъствието на свидетеля Е.И. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №* от 11.02.2022 г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя П., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт на 07.03.2022 г., ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., издал атакуваното НП №22-0331-000058 от 07.03.2022 г., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 срок от 6 месеца.

С показанията на разпитаните по делото свидетели М. и И. установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, извършили проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. След справка с ОДЧ-Р. установили, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като нямал сключена задължителна застраховка „ГО“.

Уточняват, че регистрацията на автомобилът е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. На място съставили АУАН в присъствието на нарушителя, който му бил предявен и подписан.

От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.02.2022 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, което е основание да се приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9, ал.2 от НК. Установено е също в хода на проверката, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена поради несключване на договор за задължителна застраховка „ГО“.

От приложената справка за регистрация на автомобила се установява, че същия е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, на 11.02.2022 г. Също така се установява, че автомобила е регистриран на името на К.С.Г..

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят В.В. е наказван за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021 г. И заповед №244з-232/27.01.2022 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие, по искане на жалбоподателя, е разпитана като свидетел собственика на л. а. „А..“, с рег. №*, К.С.Г.. Свидетелката сочи, че е познава жалбоподателя от няколко години и същата била предоставила собствения си л. а. за ползване от жалбоподателя. Предоставила автомобила с валидна гражданска застраховка. Твърди, че не е уведомявана от КАТ за прекратяване на регистрацията на л. а. „А..“, с рег. №*.

От писмо с рег. №433200-47927 от 02.05.2023 г. по описа на СДВР, се установява че собственика на л. а. „А..“, с рег. №*, не е бил уведомен от страна на ОПП СДВР, за служебно прекратена регистрация на процесното МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са съобразени съвкупно събраните в хода на административното производство доказателства, довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон.

Видно в акта за установяване на адм. нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които са извършено процесното деяние са точно и конкретно посочени както в акта, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото НП. В същото конкретно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на адм. нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционният орган е приел, че се касае за адм. нарушение по ЗДвП и е наложил съответното наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционният орган е 2 съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовата разпоредба, която е нарушена. Съставеният акт за установяване на адм. нарушение е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно, в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства.

От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят Н.П. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В тази вр. се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят П. е управлявал л. а. марка „А..“, с рег. №*, който се движел по у.„С.п.“ в г.Р., с посока на движение за ромската махала, в района на МХТ, който имал рег. табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. номера, поставени на определените за това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от обективна страна е нарушена забраната по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 28.02.2022 г. Нарушението е извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат. Не е спорно за страните, че собственика на автомобила, който в случая не е жалбоподателя, не е бил уведомен и не е знаел, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно по адм. ред.

Ето защо липсата на регистрация на процесният автомобил, управляван от П. към момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация.

Извършеното нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от ЗАНН, е посочено че при определяне на наказанието, АНО е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на адм. нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на адм. нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б."А" от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения от съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно на маловажност, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят пониска степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателно производство). Доколкото при хипотезата на чл.28, б."А" от ЗАНН, е осъществен състав на 3 административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното НП е издадено от наказващия орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на. Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП относно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗАНН, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и направеното изрично искане на процесуалния представител на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски от 650.00 лв., представляващи заплатено адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, НП №22-0331-000058 от 07.03.2022 г. на ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя Н.Т.П., ЕГН* , на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Т.П., ЕГН*, сторените по делото разноски от 650,00 лева.