Решение № 162 от 22.10.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. З. 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100188 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. З. А., ЕГН **********, с адрес: село С., община З. област С., чрез адв. М. О. – АК С., със съдебен адрес: град Р., бул. „Б. № *, срещу „В.К.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., жк Л. *, бул. Д.Н. № *, бл.

АТЦ С.Ц., ет.*, оф. 7*, представлявано от К.И.К. - Изпълнителен директор.

Ищецът, чрез пълномощника си сочи , че на 06.01.2025 г. сключил Договор за паричен заем № 6111715 – 06.01.2025 г. с ответното дружество, по силата на който кредиторът „В.К.” АД му е предоставил заем при следните условия:

1.Размер на погасителна вноска в лева 279.63 (142,97 евро);

2.Срок на заема: 15 месеца;

3.Брой вноски: 15;

4.Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32% ;

5.Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %;

6.Общ размер на всички плащания 4 194.45 лв.(2144,59 евро) като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8.;

7.Годишен процент на разходите на заема: 61.94 % .

Сочи се, че по силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 1 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От договора за потребителски кредит се установило, че кредитополучателят дължи възнаграждението за допълнителните услуги от момента на подписване на договора, като плащането е включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае, според ищеца, за уговорка по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор и погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тази допълнителна услуга, поради което следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това е разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният процент на ГПР.

Твърди, че поради недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него – 3100,00 лева (1585 евро), а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 6941,00 лева (3548,88 евро) до дължимата от 3100,00 лева (1548,88 евро) в размер на 3841,00 лева, равняваща се на 1 963,87 евро, е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл.

1 ЗЗД.

С оглед изложеното моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца Д. З. А., сумата от 1963,87 евро, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за паричен заем № 6111715 – 06.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, като претендираната сума и присъдени разноски може да бъдат преведени на ищеца по посочена от него банкова сметка в ЦКБ АД: IBAN *****, BIC ****.*

Моли, ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 ал.2 от чл.38 ал.1 т.3 ЗА, в размер определен от съда, по посочена банкова сметка в Уникредит 2

Булбанк АД: IBAN ****, BIC UNCRBGSF.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който сочи за неоснователен предявения осъдителен иск и че не са налице предпоставки да уважаване на осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, освен това счита предявеният иск за недопустим, а в условията на евентуалност го оспорва изцяло по основание и размер В осз, ищецът - редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника адв.О., която поддържа иска.

Ответникът - редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 06.01.2025 г. сключил Договор за паричен заем № 6111715 – 06.01.2025 г. с ответното дружество, по силата на който кредиторът „В.К.” АД му е предоставил заем при следните условия:

1.Размер на погасителна вноска в лева 279.63 (142,97 евро);

2.Срок на заема: 15 месеца;

3.Брой вноски: 15;

4.Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%;

5.Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %;

6.Общ размер на всички плащания 4 194.45 лв.(2144,59 евро) като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8.;

7.Годишен процент на разходите на заема: 61.94 %.

В приложение № 1 към договора за кредит, представляващ погасителен план, е посочено, че ако заемателят е избрал да се възползва от допълнителни услуги при кандидатстването и не ги е заплатил преди сключване на договора, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай, на всеки падеж на погасителна вноска заемателят заплаща сума в общ размер на 510, 19лв.

Така общо дължимата сума от потребителя става

7652.85 лв., която обаче не е посочена никъде като такава, а се разбира единствено при умножаване на сумата по броя на вноските.

Между страните не се спори, поради което Съдът, с изготвения доклад по делото, отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: сключването на процесния договор за потребителски кредит, предоставяне на заемната сума на заемателя.

3

За погасяване на задълженията си по Договор за паричен заем № 6111715 – 06.01.2025 г. ищецът твърди да е заплатил на ответника сумата от общо 6941,00 лева (3548,88 евро), от които 9 месечни вноски по 510,00 лева (260,76 евро) на обща стойност 4590,00 лева (2346,83 евро), и сумата от 2351,00 лева (1202,05 евро) платена чрез рефинансиране с последващ договор за кредит. С представените обаче от него извлечения от банкови плащания се установява, че са извършени 8 вноски по 510.19 лв. и 1 бр. от 510.17 лв., като не представя доказателства за платена от него сума чрез рефинансиране с последващ договор за кредит.

По делото е приета и справка от ответника, видно от която ищецът е заплатил обща сума в размер на 3524.08 евро, вместо сочената от него 3548,88 евро.

С оглед събраните доказателства и направено изявление от пълномощника на ищеца, че не поддържа искането за назначаване на ССчЕ, съдът намира, че за доказано плащане от ищеца в размер 3524.08 евро.

Според настоящия състав, ищцовата страна /чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК/ не доказва по безспорен и категоричен начин, чрез т. нар. пълно доказване /изключващо всякакво съмнение/, при обективно съществували възможности за такова доказване, плащания в сочения от нея размер.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 61,94%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК .

Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по 4 кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесните допълнителни услуги, които са абсолютно неясни какво включват, представляват разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР, като същите са били изначално известни на кредитора. Видно е, че тези суми са били начислени още при сключване на договора и са включени в погасителните вноски.

В посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита.

При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.