Определение № 73 от 22.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 22.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500514 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба на М. А. А. от гр. Варна чрез адв. М. И. от АК-Варна, насочена срещу решение № 979/07.08.2023г., постановено по гр.д. № 1283 по описа за 2022г. на Окръжен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК 175030371, гр. София, искове за установяване в отношенията между страните, че М. А. А. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, местност „Вилите“, а именно: ПИ с ид. №*** по КККР на гр.Варна с площ от 8117 кв.м., при описани граници, ведно с построените в него сгради с ид.*** по КККР на гр.Варна със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид.*** по КККР на гр.Варна със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследяване от своята майка Е.А.А., тя - по наследяване от своя баща М.З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и предявен в условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г.

/смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от 17.04.2015г. /смъртта на майка си/ до предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 4 780 лв., представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази връзка 1 е изложено, че неправилно е определено приложимото материално право; грешно са определени релевантните по делото факти по възраженията на ответника и е приложена правна последица при недоказаност на целия състав на приложимото материално право; и обратно – при наличието на всички елементи от фактическия състав на материалния закон – грешно е приложена правна последица; налице е неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма и не е съобразена задължителна съдебна практика.

Сочи се, че решението е постановено и въз основа на непредставени по делото доказателства, мотивите на решението не съдържат обсъждане по допустимост и относимост на доказателствените средства; доказателственият материал не е обсъден в неговата цялост чрез излагане на конкретна преценка на доказателствата; неправилно е разпределена доказателствената тежест.

Необосноваността е аргументирана с неспазване на правилата на формалната логика; неправилно структуриране на решението относно разглеждането на фактите и приложимото право от предмета на делото; вътрешнопротиворечиви мотиви. Изложени са конкретни съображения и правни изводи въз основа на подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал (документи, гласни доказателства и експертни заключения) и с привеждане на правни и логически аргументи в подкрепа на тезата, че ищецът е придобил въз основа на наследствено правоприемство, а евентуално – въз основа на придобивна давност, описаните три недвижими имота – един поземлен и построените в същия две сгради. По този начин се счита, че напълно несъответстващ на доказателствения материал по делото, е главния и решаващ мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли исковете - че в периода от 1950г. до 1960 г. е било извършено „мащабно застрояване“ и отчуждаване на поземления имот, които били пречка за реституция в реални граници. Излага се, че след като е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че към 1944г. дядото на ищеца – М.Н.З. е владял поземления имот и двете процесни сгради, и е бил собственик на същите, при липсата на твърдение за отчуждаване на имотите и липсата на доказателства за одържавяването им, при наличието на доказателства за осъществявано непрекъснато владение от родителите на ищеца след смъртта на М.З. през 1966г., а след тяхната смърт и от самия ищец – то твърдените по делото придобивни основания са били доказани.

Напротив, противопоставените от ответника права върху имотите като апортирани в капитала на създаденото от държавата ЕООД и преобразувано в ЕАД, не са съществували в патримониума на държавата и не са придобивани от учреденото търговско дружество. Поради това (а и препращайки към съображенията, изложени в писмената защита пред първата инстанция) се поддържа, че предявените главен и/или евентуален иск са основателни и следва да бъдат уважени според начина на тяхното съединяване. Отправя се искане за присъждане на направените разноски и за въззивната инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р.

2

Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и не страда от посочените в жалбата пороци. Поддържа се, че процесните имоти са били апортирани в капитала на дружеството като непарична вноска на едноличния собственик на капитала – държавата, по силата на решение 1005/20.12.04г. на МС. Посочено е, че държавата е придобила правата си въз основа на чл. 1, ал. 1 от Закона за имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС. За тези имоти пък учреденото еднолично търговско дружество се е снабдило с КНА през 2005г.

Оспорва се оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения, тъй като съгласно трайната съдебна практика, решаващият съд разполага с правомощието служебно да назначава експертиза по въпроси, за които смята, че е налице необходимост от специални знания за изясняване на относимите за спора факти. Преди апортирането на имотите в капитала на ответното дружество, същите са били използвани за нуждите на държавата чрез съответни държавни органи (вкл. и като пионерски лагер), което пък изключва възможността същите да са били владени от наследодателите на ищеца и от него самия. Отделно от това преди решение 1005/20.12.04г. на МС имотите са имали статут на публична държавна собственост и е била налице забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност. След придобиването на имота от дружеството и с оглед на статута му на частна държавна собственост, е била налице пък нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, обн. ДВ, бр. 46/06.06.2006г. Дружеството чрез свои служители е осъществявало владението върху процесните имоти, а за периода от 01.01.05г. до 31.12.22г. непрекъснато е заплащало задълженията за тях по ЗМДТ. Провеждани са били и тръжни процедури за отдаването на имота под наем. Поради изложеното се претендира потвърждаване изцяло на обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Настоящото производство има за предмет и подадената от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р. Г. частна жалба, насочена против определение

№

3870/10.10.23г. по същото първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата на дружеството от 28.08.23г. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК. Изложени са конкретни оплаквания срещу законосъобразността на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е била администрирана и е депозиран отговор от насрещната страна М. А., представляван от адв. М. И., с който същата е оспорена като неоснователна.

Настоящият състав на съда намира, че въззивното производство, имащо за предмет посочената частна жалба, следва да се прекрати. Това е така, защото същата е подадена извън предвидения в закона и указан от съда на страната едноседмичен срок за обжалване на определението. Последното е било връчено на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р. Г., на 23.10.23г., а частната жалба е депозирана чрез Системата за сигурно 3 електронно връчване на 06.11.23г.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е, налице са доказателства за надлежна представителна власт и е насочена против обжалваем съдебен акт от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима. Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебна заседание.

Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства във връзка с предмета на делото, а въззивният съд намира, че не са налице предпоставки за служебното събиране на такива.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 514/23г. на ВАпС в частта му, имащо за предмет подадената от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.

София, частна жалба, насочена против определение № 3870/10.10.23г. по гр.д.

№ 1283/22г. на ВОС, с което е била оставена без уважение молбата на дружеството от 28.08.23г. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Насрочва производството по делото по допустимата въззивна жалба в открито с.з. на 21.02.24г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението само в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4