Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266810 от 02.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12475/2020
Вид
Решение № 266810
Подписан
02.12.2021
В сила
02.12.2021
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 02.12.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.ТЕОДОРА

КАРАБАШЕВА при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12475 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №74167/26.03.2020г. по гр.д. № 55373 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 123-ти състав ”Ф.Ю.”

ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на К.Х.Р., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.А. *** сумите, както следва: на основание на чл. 128 от КТ сумата от 1194,52лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –11.08.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016г. до 14.10.2016г.; на основание на чл.245, ал. 2 от КТ сумата от 83,95лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1194,52лв. за периода от 01.12.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 945лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2016; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от

29,66лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 945лв. за периода от 20.04.2017г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 221, ал.1 от КТ сумата от 2600лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за срока на предизвестие; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от

217,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 2600лв. за периода от 15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 82 от ЗЗД сумата от 223,09лв., представляващи разходи във връзка с нотариална покана от 20.04.2017г. и протокол от 21.04.2017г.; като ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС 494,54лв. държавна такса и разноски за вещо лице, постановено е предварително изпълнение на решението за сумата от 1194,52лв. и за 945лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1194,52лв. до 1195лв; за горница над 83,95лв. до 99,78лв и за периода от 15.10.2016г. до 30.11.2016г; за горница над 29,66лв. до 78,91лв. и за периода от 15.10.2016г. до 19.04.2017г..

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5075097/17.06.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 15.06.2020г. ответника по исковете – Ф.Ю.” ЕООД, ЕИК ******** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е неправилно не било обсъдено от СРС направеното от него възражение за упражнено право на задържане върху сумите, защото ищецът не бил възстановил на ответника предоставени му ДМА и стопански инвентар на ІІІ-ти лица. Не било обсъдено и възражението му, че при подписване на заповедта от 18.10.2017г. е било уговорено, че се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни, а не от 8 дни, за горницата над 3 дни не се дължала и лихва за забава.

Въззиваемият-ищец К.Х.Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2017884/11.08.2017г. на К.Х.Р., ЕГН ********** срещу Ф.Ю.” ЕООД, ЕИК ********, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл.

128 от КТ сумата от 1195лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –11.08.2017г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016г. до 14.10.2016г.; на основание на чл.245, ал. 2 от КТ сумата от 99,78лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1195лв. за периода от 15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 945лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2016; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 78,91лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 945лв. за периода от 15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 221, ал.1 от КТ сумата от 2600лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.08.2017г., до изплащането й, представляващи неплатено обезщетение за срока на предизвестие; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 217,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 2600лв. за периода от 15.10.2016г. до 10.08.2017г.; на основание на чл. 82 от ЗЗД сумата от 156лв., представляващи разходи във връзка с нотариална покана от 20.04.2017г. и сумата от 72лв. представляващи разходи за констативен протокол от 21.04.2017г. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор № 6/26.04.2015г. на длъжност „инженер строителни конструкции” при месечно трудово възнаграждение в размер на 2600лв. Трудовият договор бил прекратен поради системно закъснение на заплащането на трудовото му възнаграждение по негово искане от

14.10.2016г., за прекратяване на правоотношението ответникът издал заповед на 18.10.2016г. и с нея признал задължението си по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 2600лв., както и правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С тази заповед се сочело че имал право на обезщетение за 3 дни по чл. 224, ал.1 от КТ но всъщност имал такова право за 8 дни. Тези обезщетения не били платени, както не било платено и трудово възнаграждение в размер на 1195лв., за уреждане на спора поканил ответника да му плати сумите, за което направил разходи в размер на претендираните суми. Ответникът изпаднал в забава на плащанията. Представения списък сочел, че взел ъглошлайф през 2015г., а фактурата за закупуването на ъглошлайфа от ответника била от 31.03.2016г., поради което и недоказано било твърдението на ответника и че такъв ъглошлайф е предоставен на ищеца. Не бил използвал платен годишен отпуск, за обезщетение за което предявил иск. Претендирал е разноски.

Ответникът Ф.Ю.” ЕООД, ЕИК ******** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че с ищеца действително сключили трудов договор, прекратен със заповед от 18.10.2017г. Последната сочела задължение по чл. 224, ал.1 от КТ за 3 дни , ищецът се запознал с тази заповед и я подписал и така се съгласил, че само за 3 дни има право на обезщетение, поради което иск за обезщетение за повече дни бил неоснователен. Не дължал процесните суми. Упражнявал право на задържане по отношение на обезщетението, защото ищецът не бил върнал на ответника предоставените му ДМА и стопански инвентар на ІІІ-ти лица - ъглошлайф „М. М 14”, даден му на 12.06.2015г.Ищецът не му бил предал и оформена и подписана документация за всички изпълнявани от него обекти – възложените му промени в проекта за двуетажно надстрояване на хотел Маринела”, изработка на метални конструкции за болница „Надежда”, това неизпълнение водело до големи загуби на ответника и затруднения в работата му, възложителите отказвали да актуват работата.

С определение от 04.06.2018г. съобщено на ответника на 14.06.2018г. районният съд е указал на ответника да заяви най-късно в насроченото о.с.з. дали иска ищецът да бъде осъден да му върне ъглошлайф „М. М 14”, да посочи стойността му, да посочи всеки документ, който се намира в държане на ищеца и дали иска ищецът да бъде осъден да му го предаде и посочи възражението по отношение на кое обезщетение се предявява, указано е , че при неизпълнение на указанията в срок това възражение няма да бъде разгледано.

С молба от 29.06.2018г. ответникът е посочил, че иска връщането на ъглошлайфа , стойността на същия е 251,46лв., документите, които били в държане на ищеца не можел да посочи конкретно като дати, но те били сътавени в периода от март 2016г. до юни 2016г. и представлявали извършени от ищеца проектирания, одобрения от възложителя и заверена от него проектна документация за извършено допроектиране, друг документ била експедиционна бележка или опис за извозени от цех 3 материали и конструкции, искал ищецът да бъде осъден да върне тези документи и проектна документация за препроектиране и допроектиране и одобрена от възложителя за обект „Дейности по изработка и монтаж на метална конструкция и оборудване за двуетажно надстрояване, предназначено за казино, на съществуваща едноетажна сграда в УПИ І-за хотел и подземен гараж, кв. 245 по плана на м.Лозенец, гр. София.

С Определение на районния съд от о.с.з. от 29.06.2018г. районният съд е отказал да приеме за разглеждане възражение за упражнено право на задържане поради неизпълнение на указанията на съда в срок – не е посочено по отношение на кое обезщетение се упражнява, както и не са посочени конкретни документи, които се иска да бъдат върнати.

По делото е приет неоспорен от страните трудов договор № 6/26.04.2015г., носещ подписи положени за страните по него, съгласно който на 26.04.2015г. страните са сключили писмен трудов договор, с който ищецът се е съгласил да работи при ответника за неопределено време на длъжност „ инженер строителни конструкции” при брутно месечно трудово възнаграждение от 2600лв. платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за който се дължи и 20 дни платен годишен отпуск, предизвестие за прекратяване на договора не по-кратко от 30 дни, уговорен е срок за изпитване в полза на работодателя.

Прието е неоспорено от страните заявление на ищеца до ответника от 14.10.2016г., с което ищецът е прекратил трудовото правоотношение между страните поради неплащане на трудово възнаграждение на основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ поради забава на плащането на трудовото възнаграждение за септември 2016г. с 14 дни към подаване на заявлението.

Приета е неоспорена от страните заповед № *********/18.10.2016г. съставена от ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ по заявление на ищеца считано от 14.10.2016г. В заповедна е посочено, че на служителя се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. от 3 дни , както и обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Посочено е, че служителят следва да предаде на работодателя оформена и подписана документация /протоколи за предадени обекти, количествени сметки, техническа документация и др./ по всички изпълнявани от него обекти, както и да предостави информация за отговори на получени запитвания и предоставяни оферти, изпращаната на контрагенти и заинтересовани лица информация, документация, кореспонденция; да информира работодателя за промени между предоставената му техническа документация и изпълнението на обекта със съответните заверки за тези обекти; да възстанови предоставени ДМА и стопански инвентар на ІІІ-ти лица. На лицевата страна на заповедта срещу имената на ищеца е положен подпис и дата на връчване 27.10.2016г.

Приети са фишове за заплати, съгласно които на ищеца е начислявано от ответника трудово възнаграждение от по 2600лв. месечно за периода юли-септември 2016г.

Приета е нотариална покана, констативен протокол съставени от нотариус А.Д., рег. № 404 на Нот.К., съгласно които на 20.04.2017г. ответникът е получил покана, съставена от ищеца, с която ищецът е поканил ответника да му плати процесните суми за трудово възнаграждение, обезщетение по чл. 224 от КТ и по чл. 221 от КТ, като се яви на 21.04.2017г. в 14,30ч. кантора на нотариуса, на тази дата в периода от

14,30ч. до 15,30ч. представител на ответника не се е явил при нотариуса.

Приети са сметки/фактури, издадени от нотариус Д., рег. № 404 на Нот.К., съгласно които 156лв. е дължима такса за нотариална покана от 2017г., 72лв. е дължима такса за констативния протокол от 2017г. и тези суми са му платени от ищеца съответно на 30.03.2017г. и на 21.04.2017г.