Определение № 260052 от 09.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

……./09.02.2023 год. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТА ПАВЛОВА като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1776 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 262482/21.04.2022 год. молба за изменение на постановеното по делото Решение № 260028/30.03.2022 год. в частта за разноските.

В нея ответникът излага, че неправилно е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, предвид обстоятелството, че част от предявения срещу него иск е отхвърлен. Сочи и че процесуалните представители на ищеца са се явявали в съдебните заседания по спора само веднъж, а в кориците на делото се съдържат доказателства единствено за договарянето, но не и за реалното заплащане на възнаграждението им. На база тези обстоятелства, съдът е следвало да приеме, че деловодни разноски в полза на ищеца или изобщо не се дължат или че същите е следвало да бъдат редуцирани, вкл. и поради направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Становище по така наведените оплаквания не се съдържа в отговора на въззивната жалба, който съдът приема и за отговор по молбата по чл. 248 от ГПК.

Молбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежаща на ревизия част от постановеното по спора решение. Разгледана по същество молбата се явява частично основателна по следните причини: съразмерно с уважената част от иска за установяване на дължимостта на главница по сключен между ищеца и жалбоподателя договор за б. кредит, съдът е осъдил ответника С. да заплати на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 6 567 лв. – сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 35880/2010 год. по описа на РС-София (неточно посочено ч. гр. д. № 4009/2019 год. на ВРС) разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 15 566 лв. – сторени в първоинстанционното производство разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.

1 от ГПК, съдът намира за неоснователно първото оплакване на жалбоподателя. За неоснователен се преценя и доводът, касаещ представителството на ищеца, доколкото процесуалният закон не съдържа изискване за непременно личното явяване в открито съдебно заседание на представител на конкретната страна или пък забрана за изразяването на позицията й по спора и хода на производството в писмена форма.

От друга страна, съдът съобразява, че съгласно представения по т. д. № 1050/2013 год. на ВОС договор за правна защита, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и адв. В.П., уговореното възнаграждение от 8579,71 лв. с ДДС за водене на исково производство срещу С.С. е следвало да бъде заплатено по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД.

Доказателство за реалното заплащане на хонорара обаче не е представенo по делото.

По тази причина, постановеното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца бъдат присъдени 7162 лв. за заплатени в първоинстанционното производство разходи за държавна такса и депозит за изготвяне на ССчЕ, вместо първоначално определените 15 566 лв.

За пълнота, съдът следва да отбележи, че неточно е посочил вида на разходите, включени в присъдените за заповедното производство разноски, доколкото същите обхващат единствено заплатената в производството държавна такса.

Воден от горното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №

260028/30.03.2022 год., постановено по т. д. № 1776/2014 год. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* разноски, сторени в първоинстанционното производство от

15 566 лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение на 7162 лв. за заплатени държавна такса и депозит за вещо лице.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _____________