Решение № 5063 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5063 гр. С., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110207569 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. И. срещу наказателно постановление (НП) №24-4332-008025 от 17.04.2024г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, упълномощена с рег. №8121з-1632/02.12.2021г., със заповед на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.

174, ал.1, т. 2 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2529 от 17.12.2012 на МВР са отнети 12 контролни точки.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, както и при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на наказателното 1 постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Въззивната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява, ангажира становище в подкрепа на тезата си във формата на писмени бележки. Изтъкват се твърдения за това, че жалбата е неоснователна и необоснована, като се иска тя да бъде отхвърлена, НП да остане в сила и в зависимост от изхода на производството да бъде присъдено консултантско възнаграждение в полза на СДВР, в размер по преценка на съда; прави се възражение по прекомерност на адвокатско в ъ з н а г р а ж д е н и е .

Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.04.2024г. около 17:42ч. в гр. С. жалбоподателят, управляващ мотоциклет, лична собственост, марка и модел „**** **** ****“ с регистрационна табела ****, с посока на движение от ул. „****“ с посока бул.

„**** ****“, е спрян за проверка на ул. „**** ****“ пред №6. При извършена проверка на водача за употреба на алкохол с Дрегер Алкотест 7510 номер ARBA-0147, проба номер 02352 в 17:29 на 07.04.2024 г. апаратът е отчел 1,18 промила в издишан въздух. Жалбоподателят е уведомен за започване на ПАМ, като е издаден талон за медицинско изследване и са му връчени седем броя холограмни стикери за медицинско изследване с номер 0179082. При справка с ОДЧ е установено, че водачът е с отнето СУМПС по административен ред.

Водачът не е дал кръвна проба за медицинско изследване.

Проверяващите преценили, че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда вкл., в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и че управлява МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, в нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с горните констатации на 07.04.2024 г. е съставен АУАН № 775353. Жалбоподателят не е направил възражения по акта в 2 законоустановения срок.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 17.04.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз-2529 от 17.12.2012 на МВР са отнети 12 контролни точки.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С. Г. С. и писмени такива, приобщени по реда на 283 НПК.

Свидетелят С. в съдебно заседание потвърждава констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му като достоверни и непротиворечиви. Съдът обсъди писмените доказателства – АУАН, талон за изследване, справка картон на водача, и останалите материали по делото, които прецени като събрани и приобщени по делото по общия ред.

За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на оспорване административен акт и е депозирана в законоустановен срок.Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова 3 страна две отделни административни нарушения.

На първо място, жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Член 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а член 3а, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето оспори показанията на техническо средство или теста. По делото е представен издаден талон за медицинско изследване, в който е удостоверено, че водачът е получил същия, удостоверено с подписа на водача в талона за медицинско изследване. Спазено е изискването на член 6, ал. 2 от Наредбата в акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване.

Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително. Липсват каквито и да било данни водачът да е изпробван с негодно техническо средство. Освен това, в хипотезата на член 3а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, водачът разполага с възможността да поиска извършване на медицинско и химическо изследване, от която не се е възползвал и релевантен остава резултат от 1,18 промила.

В случая не следва да намери приложение институтът на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се установяват нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства , нито такива които правят обществената опасност на нарушението значително по ниска в сравнение с обичайните нарушения от подобен вид.

4

По силата на разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, по административен ред се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева този, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско, химическо или техническо средство над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 5 ал.

3, т. 1 от ЗДвП, като неговите действия се субсумират именно под тази законова норма и следователно на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МРВ чл.6, ал. 1, т. 1, буква „б“ следва да се отнемат 12 контролни точки.

Това е установено по предвидения от закона ред и от компетентни за това лица. Наказанието е наложено в законоустановения срок от компетентния за това орган.

Нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните последици.

На следващо място, с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП – за това, че управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Съгласно заложеното от законодателя в разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По делото категорично се установи, че на 07.04.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право със заповед за прилагане на ПАМ № 23-4332-004990/17.09.2023 г., с която и свидетелството му за управление на МПС е било отнето, респективно жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

5

От субективна страна жалбоподателят е съзнавал всички елементи на нарушението по чл. 150а от ЗДвП, а именно, че предприема управление на МПС, след като със ЗПАМ е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред и въпреки това не се е въздържал, а е поел управлението на превозното средство.

Не са налице основания, извършеното нарушение да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН .

Съгласно тази законова разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът счете, че конкретно извършеното от жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне размера на наложените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, наказващият орган се съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като ги е наложил в абсолютно установения от закона размер, с който, според законодателя, ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намери, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъообразно.

По въпроса за разноските по делото, и с оглед неговия изход, съдът намира претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.