Решение № 403 от 14.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Плевен, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20224430201036 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-2200064 от 27.04.2022 година на Директор Дирекция Инспекция по труда - Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.с чл. 414, ал.3 от КТ на ЗП Т.И. В. гр. Плевен с ЕГН********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лева за извършено административно нарушение по чл. 63 ал. 2 вр. с чл.63, ал.1 от КТ .

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА редовно призована не се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв. Ю.С.-АК-грПлевен. Последната подържа изцяло така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба. Отрича факта на извършеното нарушение и твърди, че са допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения и алтернативно моли за прилагане на чл28 от ЗАНН,че нарушението е маловажно такова и да отмени наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява от Директор Дирекция Испекция по труда гр.Плевен-Р.И. в съдебно заседание , взема становище по основателността на така депозираната жалба ,като моли съдът да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

. СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от 1

ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

Видно от приложеното към делото заверено копие от Заповед № ЧР-121 от 24.02.2022 г която Р.И. И. и назначена на длъжност Директор Дирекция Испекция по труда.

Извършена е проверка на място на 17.02.2022 г. в 14:46 часа в обект „Млекомат", намиращ се в гр. Плевен, ж.к. „*****", бул. „****" № 4, стопанисван от ЗП Т.И. В. гр. Плевен.

На 10.03.2022 година в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен се съставил АУАН ,в които е отразено установеното при проверката на 17.02.2022г нарушение,а именно че работодателя ЗП Т.И. В. гр. Плевен, е допуснал до работа лицето Е.В.П. с ЕГН **********, което в момента на проверката в обекта престира труд като „продавач - консултант”, преди да и се предостави , копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.С това си действие жалбоподателката е нарушила чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ.Описаното нарушение се потвърди и от събраните писмени доказателства:

1. Декларация от Е.В.П. от 17.02.2022 година;

2. Трудов договор № 14 от 16.02.2022 година на Е.В.П.;

3. Справка с Изх. № 1538823005346 от 18.02.2022 година от регистъра на трудовите договори на НАП.

За така констатираните в деня на проверката обстоятелства, на 10.03.2022 година на работодателя ЗП Т.И. В. гр. Плевен, е допуснал до работа лицето Е.В.П. с ЕГН **********, което в момента на проверката в обекта престира труд като „продавач - консултант”, преди да му предостави преди постъпването му на работа, копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.Жалбоподателката го е подписала без възражения.

На 27.04.2022 година е издадено обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ и е ангажирал административно наказателната отговорност на ЗП Т.И. В. гр. Плевен в качеството и на работодател като е наложил на осн. чл.416,ал5отКТ вр.с чл 414,ал3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лева.

Наказателното постановление е връчено с известие за доставяне на

23.05.2022 година. Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети към доказателствата по делото писмени такива, а именно: Наказателно постановление № 15-2200064 от 27.04.2022 година на Директор Дирекция Инспекция по труда - Плевен; акт за установяване на административно нарушение №

15-2200064 от 10.03.22г година на гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“-грПлевен,Трудов договор №14/16.02.22г,Длъжностна характеристика от 16.02.22г,Служебна бележка за 2 проведен начален инструктаж на Е.П. от 16.02.22г,Справка от Наци5онална агенция за преходите от 18.02.22г.

Отразеното в АУАН и НП се потвърждава и от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели : актосъставителят Б. АСП. Н. и св.Д. ИЛ. Й.

.Съдът кредитира техните показания ,същите са точни логични и съответстват на събрания и представен към преписката на административно наказващият орган доказателства.

При така приетото от фактическа страна съдът намери за установено следното: Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.

Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при наличие на възражение по така съставеният акт . Актът е връчен на лично на жалбоподателката, на която е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата го е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.

Съдът не приема доводите на процесуалният представителят на жалбоподателката,че липсва в АУАН и НП дата на извършване на нарушението и не са записани трите имена на жалбоподателката и ЕГН.

Нарушението е констатирано при посещение в стопанисваният от жалбоподателката обект на 17.02.22г, а АУАН е съставен на 10.03.2022г.

Нормата на чл.63 ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Съгласно чл.4 ал.3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. При анализ на тези разпоредби се налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от съответната ТД на НАП.

По делото е безспорно установено, че е сключен договор между Т.И.

В. като работодател и Е.В.П. като работник на 16.02.22г, поради което от 3 страна на жалбопадателката е извършено нарушението по чл.63 ал.2 от КТ.Проверката от инспекцията по труда е извършена на 17.02.2022г на място –обект „Млекомат“-гр.Плевен,където е заварено да работи лицето Е.В.П. като продавач.В хода на проверката се установява че същата има Трудов договор №14/16.02.22г,Длъжностна характеристика от 16.02.22г,Служебна бележка за проведен начален инструктаж на Е.П. от 16.02.22г.Като липсва предоставено уведомление на работника по чл63 ал3 ,заверено от ТД на НАП –което е абсолютно задължително,за да може работника да бъде допуснат на работа.

Ето защо съдът намира че напълно е осъществен съставът на чл63ал2 от КТ и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката.

Формално нарушението е извършено. Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения.

Но видно от представеното по делото Справка уведомление по чл 62,т5 от КТ е издадено от ТД на НАП на 18.02.20022г,само ден след извършване на проверката, която е на 17.02.2022г,но преди съставянето на АУАН на 10.03.2022г.

Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателката макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, личността на дееца, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието, който няма констатирани други нарушения, определят същото като маловажен случай. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 15-2200064 от 27.04.2022 година на Директор Дирекция Инспекция по труда - Плевен, с което на основание чл.416,ал5отКТ вр.с чл 414,ал3 от КТ на ЗП Т.И. В. гр. Плевен с ЕГН********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лева за извършено административно нарушение по чл. 63ал2вр с чл 63,ал1 от КТ е незаконосъобразно и необосновано.

Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, но в разрез с материалния закон, при несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение, поради което и следва да бъде отменено.

Като приема, че извършеното нарушение представлява маловажен случай съдът намира, че жалбоподателката следва да бъде предупредена, че при 4 извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание.

По разноските.

Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.

В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.

Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.

Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.

1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено.