Определение № 7813 от 24.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7813 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110155122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Н. Х. Х. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 29.08.2019г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2082496, по силата на който получил сумата от 2000лв., в който били посочени фиксиран лихвен процент от 40,00% и ГПР от 48,21%.

Кредитът подлежал на връщане на 18 месечни вноски, а общо дължимата сума възлизала на 2691,90лв. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 2656,98лв.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит, както и че недействителността на договора за кредит влече недействителност и на акцесорния договор. Счита, че е платил суми без основание, които подлежат на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е нищожен, че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, както и да бъде осъден първият ответник да заплати сумата от 691,90лв. – платена без основание, а вторият ответник сумата от 2656,98лв. – платена без основание.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, като признават сключването на договорите, но отричат същите да са нищожни и да нарушават императивните изисквания. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава 1 плащането на сумата от 691,90лв., разпределена за възнаградителна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД отрича да е получил плащане в размер от 2656,98лв., а признава само 1058,26 евро.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването с първия ответник на сочения договор за кредит с твърдяното съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, както и сключването с втория ответник на договор за предоставяне на поръчителство с твърдяното съдържание, който страда от описаните пороци, както и плащане на сумите в полза на ответниците.

В тежест на ответниците е да докажат фактите, от които произтичат възраженията им, включително годно правно основание за получаване на сумите.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях сключването на описаните договор за кредит и договор за поръчителство, както и че ищецът е платил сумата от 691,90лв. възнаградителна лихва по договора за кредит и сумата от 1058,26 евро възнаграждение за поръчителство.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че за изясняване на релевантни и спорни по делото обстоятелства, изискващи специални знания, следва да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2026г. от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 250 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за 2 изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и документация и му осигурят достъп до всички счетоводни записи и документи. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3