Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2282 от 29.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11845/2021
Вид
Решение № 2282
Подписан
29.11.2021
В сила
30.12.2021
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330111845 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

Ищецът П. В. Д. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 162, 80 лева, представляваща недължимо платена от него на ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен заем № 3231928/23.05.2018 г.; сумата 888, 93 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника неустойка по Договора за паричен заем, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът *** – гр. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за пълномощника му

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително в *** между страните е бил сключен Договор за паричен заем № 3231928/23.05.2018 г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1 500 лева. Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства не се 1 установява на ищеца да са били предоставени Общи условия на хартиен носител, подписани от страните по Договора не само на всяка страница, но и в края на тези Общи условия – което само по себе си прави Договора недействителен с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 във връзка чл.22 от ЗПК, а оттук - заплатените от ищеца на ответника суми по този Договор се явяват платени без основание и недължими. Както се установява от представената от ответника справка, ищецът му е заплатил през периода 15.06.2018 г. - 27.10.2018 г. възнаградителна лихва в размер общо на 162, 80 лева и неустойка в размер общо на 888, 93 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете се се явяват доказани по основание и по размер (доколкото претендираните от ищеца размери – съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 01.11.2021 г. изменение на размерите на обективно съединените искове, съвпадат с действително платените от него), поради което следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 16.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС на пълномощника на ищеца – ***, като с оглед фактическата и правна сложност на спора, общата цена на обективно съединените искове и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** - “***, представлявано от *** Г. Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ НА П.В. Д., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, ***, адв. Д.Б., СУМАТА 162, 80 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен заем № 3231928/23.05.2018 г.; СУМАТА 888, 93 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника неустойка по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен заем № 3231928/23.05.2018 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от 16.07.2021 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** адвокат С. А.

Г., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 720 лева с ДДС.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3