Решение № 197 от 27.11.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 197 гр.

Пловдив, 27 ноември 2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка

Тошева и прокурор от АП – Пловдив Ясенка

Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 471/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 85/11.-7.2019 г. от ОП - К.като представител на ПРБпротив решение № 104/2706.2019 г.,постановено по гр.д.13/2019 г. по описа на ОС – Кърджали в частта ,в която ПРБе осъдена да заплати на В.Г.Г. сумата от 20 000 лв.

,представляваща обезщетение на неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно производство,както и сумата от 33 979,48 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди ,както и сумата от 2 022 лв. ,представляващи разноски по делото.По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят ответник моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго ,с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди бъде намалено ,а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди бъде отхвърлен изцяло.

Постъпила е насрещна въззивна жалба вх.№ 97/12.08.2019 г. от В.Г.Г. против решение № 104/2706.2019 г.,постановено по гр.д.13/2019 г. по описа на ОС – Кърджали в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск против ПРБза заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство над размера от 20 000 лв. до предявения размер на 100 000 лв. По съображенията ,подборно изложени в насрещната въззивната жалба и представената писмена защита ,жалбоподателят ищец заявява искане решението в посочената част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в пълен размер като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

От В.Г.Г. е постъпил отговор на въззивната жалба ,депозирана от ПРБ,с който счита същата за неоснователна и заявява искане да бъде оставена без уважение.

От ПРБне е постъпил отговор на въззивната жалба на .

Контролираща страна АППвзема становище присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъде намалено .

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорни между страните следните факти :

Безспорно е по делото ,че ищецът е работил в Т. на Н. - П. - ... - К.на длъжност „*****” .

С постановление за привличане на обвиняем в гр. С. от 07.03.2012 г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл.

93, т. 20 от НК като спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа“, а с определение по НЧД № 386 по описа на СпНС за 2013 г. спрямо В.Г.Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

С Постановление за привличане на обвиняем от

12.03.2013 г. В.Г.Г. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от началото на м. юли 2011 г. до 07.03.2013 г. на територията на Р. Б.и чужбина - Р. Т.и Р. Б. е участвал в организирана престъпна група /ОПГ по см. на чл. 93, т. 20 от НК/ - структурирано трайно сдружение на три и повече лица с ръководител Ю. С. Ю.и участник С. Ю. Ю., Ю. Ю.

Ю.и други неустановени лица, съставена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпление, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” за повече от 3 г., а именно: по престъпление по чл. 251, чл. 252, чл. 253, чл. 255 и чл. 242 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, т.

2, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 93, т. 20 от НК. С постановлението спрямо обвиняемия е взета мярка за процесуална принуда „задържане за срок до 72 часа .

С протоколно определение от 18.03.2013 г. на

Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по ВНЧД № 71 по описа за 2013 г. в производство по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК е отменено протоколно определение от 09.03.2013 г., постановено по НЧД № 386/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд и е оставено без уважение искането на СП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо тримата обвиняеми по ДП № 35/2012 г. по описа на СО при СП, включително и по отношение на В.Г.Г. , а с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 19.10.2015 г. на СП - гр. С. е прекратено ДП № 35/2012 г. по описа на СО - СП, пр.пр. № 554/2012 г. по описа на Следствен отдел в Специализирана прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,което постановление влязло в сила на 23.11.2015 г.

По делото се установява също така , че със заповед № 130/12.04.2013 г. на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДС В.Г.Г. е бил временно отстранен от служба като с последваща заповед на изпълнителния директор на Н., считано от 04.12.2015 г. същата е отменена, поради отпадане на предпоставките за отстраняването на ищеца предвид прекратеното наказателно производство и последният е възстановен на работа.

С последваща заповед № ЗЦУ-382/04.04.2016 г. на изпълнителния директор на Н. служебното правоотношение с В.Г.Г. е прекратено като с решение № 91/16.09.2016 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 72 по описа на КАС за 2016 г. тази заповед е отменена .Решението е влязло в сила на 04.06.2017 г., като с решение № 8618/04.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2016 г. е оставено в сила решението на Административен съд - Кърджали. С решение № 212/11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 76/2016 г., Кърджалийският административен съд е осъдил Н. - С. да заплати на В.Г.Г. сумата в размер на 5430 лева, представляваща обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като липсват данни това решение да е влязло в законна сила.

По делото се установява също така ,че арестът на ищеца и образуваното и водено по отношение на него и останалите лица наказателно производство са намерили широка медиина изява.

Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява от приложените по делото доказателства.

На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за репариране на неимуществените и имуществени вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него наказателно производство и като е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение следва да е в размер на 20 000 лв. – за неимуществените вреди и 33 979,48 лв. – за имуществени,представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода на временното му отстраняване от работа ,и неполучени трудови възнаграждения за периода до постъпване на работа след отмяна на уволнението, в който размер е уважил предявените искове ,а за разликата до пълния предявен такъв първият от тях е отхвърлен.Присъдил е първото от горните обезщетения ,ведно със законна лихва ,считано от 23.11.2016 г. г. като е зачел Н.равеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите.

Описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди ,дължими от Държавата в хипотезата на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят ПРБправи оплакване за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,а по отношение на част от присъденото обезщетение за имуществени вреди – за липса на причинно следствена връзка с воденото наказателно производство.Жалбоподателят В.Г.Г. релевира оплаквания за неправилност относно определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира такова в пълния му предявен размер.Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.

По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото са събрани гласни доказателства ,както и експертни заключения по две експертизи - съдебно психологична и съдебно медицинска такава.

Така свидетелката И. Г.,съпруга на ищеца установява ,че арестът и образуваното срещу съпруга й наказателно производство му се отразило много зле като същият изпаднал в състояние на емоционален стрес ,станал нервен ,неспокоен , отказвал да излиза сред хората ,които коментирали случващото се ,повлияни от информацията ,изнесена от медиите.Установява също така ,че ищецът изпаднал в депресия като още по тежко му се отразило оставянето му без работа ,което пък довело до финансови проблеми

,свързани с кредитите ,които не могли да бъдат обслужвани, влошили се семейните им отношения ,карали се за най- малките неща.Установява също така ,че в периода на воденото наказателно производство ищецът страдал от главоболие ,почнал да вдига кръвно ,страдал от безсъние ,имал болки в областта на кръста,за което постъпил и в болница.

Свидетелят Е. Е. М.,който е приятел на ищеца от 15 години установява ,че преди ареста и образуване на наказателното производство против него същият бил весел ,общителен човек ,ползвал се с добро име и репутация в града , сред приятелите му били хора от различен тип- адвокати , лекари ,бизнесмени ,банкери.Установява ,че след започналото наказателно производство всички се отдръпнали от неги ,повлияни от шумните изявленията в медиите .Той от своя страна ,също се затворил ,не искал да излиза , срамувал се ,а градът е малък и хората говорели.След излизане от ареста ищецът бил много притеснен ,блед ,отслабнал ,появили се и здравословни проблеми. Той и семейството му изпаднали в затруднено материално положение заради оставянето му без работа и невъзможността да обслужват кредитите си.

Аналогични на установеното от свидетелите Г. и М.са и показанията на свидетеля В. Р.,брат на свидетелката Г..

Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които установяват .

По делото са изслушани и приети две заключения – по съдебно медицинска експертиза и съдебно психиатрично психологична такава.

От заключението на първата се установява,че ищецът страда от увреждане на междупрешленните дискове и артериална хипертония.

Установява ,че тези заболявания са установени около 10 дни след излизането му от ареста като е възможно да са съществували и преди това като именно престоя в условията на ареста и повдигнатото обвинение да са довели до обострянето им.Отразено е в заключението липса на конкретна причина за възникване на артериалната хирпертония ,както и липса на естествени зъби и наличие на зъбни протези на горната и долна челюст. В обясненията си при изслушване на заключението експертът уточнява ,че стресът има отношение към заболяването на венците и артериалната хипертония ,но има и много други фактори ,които влияят ,както и че условията в ареста имат отношение към обостряне на симптоматиката на заболяването на междупрешлените дискове ,като обаче същото може да възникне поради различни причини ,включително и генетична предразположеност .

От заключението на съдебно психиатрично психологична експертиза се установява ,че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и е възможно същият да е преживял субективен стрес ,но без да се стига до клинично значимо психично разстройство като към момента на експертизата не се установява клинично значима психопаталогична симптоматика ,която да нарушава личностното и социално функциониране.В обясненията при изслушване на експертизата вещото лице У. уточнява

Разпечатката съдържа 49 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aef2f5a-e1d5-45bc-8709-f6d04955c1ab