Решение № 306 от 29.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Враца, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.ов

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500434 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№

10929/25.07.2022 г. на "Енергоинвест 09" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С. А., чрез пълномощника адв.П. А., против Решение № 366/21.06.2022 г. по гр.д.№ 171/2022 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, че "*** Билд" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, не дължи на дружеството-въззивник сумите, за които е образувано изпълнително дело № 2021***0406523/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с район на действие – СГС, а именно: по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, сума в размер на 1 087,79 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 600,00 лв. – разноски по делото; по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, сума в размер на 1 402,01 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 686,08 лв. – разноски по делото; по Изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, сума в размер на 13 233,65 лв. – главница, ведно със законната лихва,считано от 06.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 414,00 лв. – разноски по делото, вследствие на извършено прихващане на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД на задълженията на „*** Билд“ ООД с негови вземания против предишния кредитор „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД, ЕИК: ***1 по Изпълнителен лист 1 от 12.09.2018 г., издаден по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС и Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Енергоинвест 09“ ЕООД е осъден да заплати на „*** Билд“ ООД сумата 3 220,14 лв. - разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо. Навеждат се доводи, че не са налице предпоставките на предявяване на иск с правно основание чл.439 ГПК, а именно - искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочва се, че в случая изпълнителният лист от 26.09.2019 г. е издаден въз основа на Решение № 2444/04.04.2019 г. по в.гр.д.№ 15044/2018 г. по описа на СГС и по отношение на обективираното в него вземане моментът, от който могат да бъдат релевирани факти, настъпили след приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция, започва да тече от 05.03.2019 г. – датата на провеждане на последното открито съдебно заседание във въззивната инстанция.

В условията на евентуалност се поддържа, че обжалваното решение е и неправилно и необосновано. Твърди се, че ищецът не е доказал, в съответствие с разпред***та му доказателствена тежест, че вземането му е изискуемо и ликвидно, както и че изявлението му за прихващане е достигнало до цедента "Енерго Ремонт Груп – 87" ЕООД и цесионера "Енергоинвест 09" ЕООД.

Въззивникът изтъква, че от текста на подаденото по изпълнителното дело възражение за прихващане е видно, че вземанията на "*** Билд" ООД не са индивидуализирани по размер, не е посочен крайният момент, до който законната лихва е дължима, респ. следва да се счита погасена с оглед намерението за извършване на прихващане. Счита, че липсата на индивидуализация в тази част е от съществено значение, тъй като съгласно чл.104, ал.2 ЗЗД прихващането има обратно действие и двете насрещни вземания се смятат погасени по размера на по-малкото от тях от деня в който прихващането е могло да се извърши, т.е. – от датата на влизане в сила на решението, респ. датата на издаване на изпълнителния лист в различните хипотези. Липсата на изрично посочване до кой момент прихващащият счита, че се дължи законна лихва, създава неяснота у лицето, до което е отправено волеизявлението за прихващане и компрометира ликвидността на това вземане.

В жалбата се посочва, че за валидното извършване на прихващането решаващо е изявлението на страната по реда на чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД да е достигнало до насрещната страна, а в случая ищецът не е представил никакви доказателства, от които да се установява валидно изпратено и достигнало негово волеизявление до ответната страна. Въззивникът изразява несъгласие с извода на районния съд, че въпреки липсата на отправено изявление за прихващане, такова е валидно извършено с подаденото възражение за недължимост вх.№ 078906/24.11.2021 г. по изп.д.№ 6523/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Навежда доводи, че този документ не съдържа валидно изявление за прихващане, а представлява единствено неоснователно искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 ГПК. Развива съображения, че прекратяването в посочената хипотеза 2 настъпва по силата на закона, поради което взискателят не може да е страна по това искане. Посочва също, че съгласно чл.103, ал.3 ЗЗД при извършване на волеизявление за прихващане, след като е била извършена цесия на вземане, вземанията на прихващащия длъжник и на цесионера не могат да бъдат приети за насрещни. В тази хипотеза носител на цедираното вземане е цесионерът, а вземането на длъжника е насочено към цедента, поради което волеизявлението за прихващане следва да бъде отправено и до цедента и до цесионера. В случая липсват твърдения, респ. и доказателства, че длъжникът "*** Билд" ООД е изпратил волеизявление за прихващане до цедента и предишен кредитор "Енерго Ремонт Груп – 87" ЕООД, поради което не е изпълнен фактическия състав на прихващането.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд, че не е въведено възражение, че длъжникът е дал съгласие за извършената цесия. Изтъква, че както в отговора на исковата молба, така и в представената писмена защита е посочено, че е налице пълно бездействие на длъжника, който след получаване на уведомлението за извършената цесия до 24.11.2021 г. не е обективирал намерение да извършва прихващане, т.е. към датата на образуване на изпълнителното производство – 10.09.2021 г.

"Енергоинвест 09" ЕООД е разполагал с всички правомощия да предприеме изпълнителни действия срещу длъжника.

Счита за неправилен и извода на районния съд, че прихващането е материалноправна възможност за защита на длъжника и упражняването му не е ограничено със срок. Развива съображения, че действия от страна на ищеца за прихващане на дължими суми е следвало да бъдат извършени на по-ранен етап, а не след като вече е било образувано изпълнително дело и са предприети действия по събиране на вземанията, както и че това поведение на ищеца представлява злоупотреба с право.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски във въззивното производство.

По делото е постъпил отговор вх.№ 14924/13.10.2022 г. от "*** Билд" ООД, подаден чрез пълномощника адв.Т. Д., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника, че по отношение на вземането по изпълнителния лист, издаден на 26.09.2019 г. по гр.д.№ 70290/2016 г. по описа на СРС не са налице предпоставките на чл.439, ал.2 ГПК, като се посочва, че вземането на ищеца по изпълнителния лист от 11.02.2020 г. по гр.д.№ 4561/2018 г. по описа на ВРС е настъпило на 24.12.2019 г., т.е. след 05.03.2019 г. – датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 15044/2018 г. по описа на СГС.

Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която разпоредбата на чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е. изискването на чл.439, ал.2 ГПК искът за оспорване на изпълнението да се основава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото и по този начин да се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло 3 в сила съдебно решение. Изтъква се, че в случая ищецът претендира прихващане с вземане от друго правоотношение, което не е свързано с предмета на делата, по които са издадени изпълнителните листове на цедента.

Въззиваемият навежда доводи, че според съдебната практика изявлението за прихващане може да се направи и с исковата молба, с отговора на исковата молба, както и в хода на процеса до приключване на съдебното дирене, и това уведомление се зачита с последиците на извънсъдебно изявление за прихващане. Посочва, че законът не обвързва момента, в който прихващането поражда действие с момента на извършването на изявлението по чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД, а във всички случаи прихващането има обратно действие и двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Изтъква, че с исковата молба и допълнителната искова молба вземането на ищеца е конкретизирано по размер, заедно с дължимите лихви. Отделно от това, вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо на основание съдебните решения и издадените изпълнителни листове, като размерът на лихвата е определяем, доколкото в уведомлението се посочва, че прихващането се извършва към датата на влизане в сила на решенията, въз основа на които са издадени изпълнителни листове.

В отговора на въззивната жалба се сочи, че в случая изявлението за прихващане е достигнало до адресатите най-късно с исковата молба и в хода на процеса, вкл. с електронно съобщение до цедента в хода на процеса, вследствие на което ефектът на прихващането е настъпил към момента, в който е могло да бъде извършено. Развиват се съображения, че обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към този момент, независимо кога е направено. Посочва се, че нито законът, нито съдебната практика ограничават със срок възможността да се направи прихващане. Сочи се също, че правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, да прихване по чл.103, ал.3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията, нито пък е свързано със срок за извършването му след получаване на уведомлението. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява на изразено съгласие с нея. В тази насока се извършва позоваване на практика на ВКС.

Въззиваемият моли за потвърждаване на атакуваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „*** Билд“ ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която против „Енергоинвест 09“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, е предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които 4 е образувано изпълнително дело № 2021***0406523 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с район на действие – СГС, както следва:

- по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС, сума в размер на 1 087,79 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 600,00 лв. – разноски по делото;