Решение № 112 от 23.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр.Н., 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222150101141 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищцата З. Ц. Ц. с ЕГН **********, действаща чрез адв. Д. М., АК гр.

П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. *, ап. *, е предявила срещу ответника „К.“ ЕАД с ЕИК ****, иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 216,80 лв., формирана от 20 лв. – лихва и 196,80 лв. – възнаграждение за поръчителство, платени по Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Ищцата сочи, че е страна по сключен между нея и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г., съгласно който следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 610 лева, при получена сума от 600 лева, при ГПР 49.51 %, ГЛП 40 %, за срок на кредита от 15 дни.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, с цел обезпечаване на вече сключения договор за потребителски кредит, ищцата сключила с „А.Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 98,40 лева. Тъй като ищцата не е погасила в срок до 18.11.2020г. задължението си, за нея започнал нов период на револвиране, за който отново й била начислена лихва от 10 лева и такса за поръчителство от 98.40 лева, като общо дължимата сума станала в размер на 816.80 лева.

Сочи се, че на 23.11.2020г. Ц. заплатила на ответната страна цялата дължима сума по Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г. в размер на 816.80 лева, от която: 600 лева - главница, 20 лева - лихва, 196.80 лева - такса за възнаграждение за поръчителство.

1

Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г., сключен между нея и ответното дружество, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, за което излага съображения.

Твърди, че е нарушено правилото на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в Договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, както и посочване дали е фиксиран за целият срок или е променлив. Сочи, че няма отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Навежда доводи, че претендираната сума не е индивидуализирана по никакъв начин, което създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че е нарушено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че не става ясно посочената годишна лихва как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

Твърди, че е нарушено правилото на чл. 19, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗПК, доколкото посоченият в договора ГПР не е действително прилагания размер, което представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Сочи се, че с оглед нищожността на договора за потребителски кредит, ищцата не е следвало да заплаща сума в общ размер на 216,80 лева, представляваща лихва и възнаграждение за поръчител, която сума следва да бъде върната като получена без основание.

Претендира се да се постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД да се осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 216,80 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност да заплати сумата в размер на 196,80 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за поръчител, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът „К.“ ЕАД депозира писмен отговор. Не спори, че между страните е налице облигационно правоотношение. Оспорват се наведените от ищцата доводи за недействителност на Договора на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 и на чл. 19 от 2

ЗПК. Сочи, че с преддоговорна информация до знанието на ищеца е доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора. В т. 10 от Приложение № 1 към Договора за кредит е инкорпориран погасителен план, съдържащ броя на вноските, датите на плащане на погасителните вноски, компонентите на погасителната вноска и общия размер на месечната вноска. Твърди, че погасителния план съдържа изискуемото по закон съдържание, но дори и да не е бил изготвен и приложен погасителен план, това не води до недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Ответникът оспорва наведените доводи за нищожност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Намира за неоснователно твърдението на ищцата за нарушение на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Сочи, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение в общите условия.

Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит. В тази връзка се твърди, че за спазване на изискванията на чл. 19 от ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е необходимо, но е и обективно невъзможно към момента на сключване на договора. На ищцата била дадена предварителна възможност да се запознае с договора и приложенията към него, поради което не се споделят наведените от нея доводи, че е била въведена в заблуждение от ответната страна. Оспорва се твърдението на ищцата, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следвало да се събира от ответното дружество, е неоснователно. Излага се, че ответната страна е получила претендираните от ищцата суми на договорно основание и не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Обръща се внимание, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и главното задължение по договора за кредит е валидно, поради което е породил права и задължения за страните. Оспорва се основанието и размера на адвокатското възнаграждение.

Моли се съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковите претенции.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Постъпили са писмени становища от ищцата и ответното дружество, с които исковата молба и отговора се поддържат.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата бе да докаже, че е заплатила сумата от 216,80 лв., формирана от 20 лв. – лихва и 196,80 лв. – възнаграждение за поръчителство, платени по Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г. Следва да докаже твърденията си, че договорът е нищожен. В тежест на ответника е да докаже, че е имало основание за получаването на тази сума.

Съдът на основание чл. ***, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г., съгласно който Ц. следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 610 лева, при получена сума от 600 лева, при ГПР 3

49.51 %, ГЛП 40 %, за срок на кредита от 15 дни.

От приложена от ответника справка се установява, че по Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г., са погасени следните суми:

600 лв. - главница, 20 лв. - лихва, както и 196,80 лв. - вноска по договора за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „А.Т.“ ЕООД.

По отношение на възраженията за нищожност на договора от 04.11.2020г. съдът намира, че макар Договор за потребителски кредит № 2305003 от 04.11.2020г. и договор за поръчителство от 04.11.2020г., сключен с „А.Т.“ ЕООД да са сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя. На първо място това се установява от уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в същия ден като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството, вкл. и заплащането директно на заемателя - чл. 8, ал. 5 от Договора за поръчителство. Не без значение е и обстоятелството, че „А.Т.“ ЕООД и „К.“ са „свързани лица“, доколкото второто дружество е едноличен собственик на капитала на първото. Предвид изложеното съдът намира, че дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, респективно задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото предвиденото в така сключените свързани договори за кредит и поръчителство води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50 %. В договора за кредит е вписан ГПР от 49,51 %, като с прибавяне на сумата от 196,80 лв. (2 вноски по 98,40 лв. за период от 15 дни, видно от приложение № 1 към договора за поръчителство) безспорно разходите ще надвишат 50%. От своя страна последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство по аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В същата насока е и съдебната практика на въззивната инстанция - Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2807/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № VI-261041 от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2762/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 261003 от 14.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и много други.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 (относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В чл. 26, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от 4 повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части. В случая нищожните клаузи са сключени с договора за поръчителство - на основание чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, поради което не влекат след себе си нищожност на целия договор за кредит. Както се установи клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в частта , в която се вменява задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението, е нищожна, тъй като има за цел да заобиколи правилата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и да доведе до годишен процент на разходите, който надвишава определения от закона. Поради тази причина и на основание чл.

21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна като противоречаща на цитираните законови разпоредби - нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и заплатените въз основа на нея суми се явяват платени без основание (тъй като нищожността води до изначална липса на основание). В случая е налице нищожност на конкретна клауза от договора - за сключване на договор за поръчителство, като видно от основния предмет на договора (за кредит, с уговорено възнаграждение в размер на договорна лихва), съдът намира, че страните биха сключили същия и без клаузата за поръчителство.