Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 769 от 11.10.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1471/2023
Вид
Определение № 769
Подписан
11.10.2023
Състав
Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. София, 10.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002901471 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по постъпили две касационни жалби от ответниците в производството Л. К. Т. и К. Л. К., срещу въззивно решение № 260691 от 04. 05. 2023 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав по в.гр.д. № 16015 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 218503 от 17. 09. 2019 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 58508 по описа за 2017 г., с което на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищеца в производството

„БИОУЪРКС

ФЕРФАРЕНСТЕХНИК“ ООД, регистрирано в Германия, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 91, том II, рег. № 4000, дело 260 от 05. 06. 2013 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев в частта, с която Л. К. Т. дарява на К. Л. К. 1/8 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 122, ет.

1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/80 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот № 2, попадащ в УПИ-VIII от квартал 251, по плана на гр. София, местността „Център“.

По изложени в касационните жалби оплаквания за неправилност на въззивното решение и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявените срещу касаторите искове да бъдат отхвърлени.

Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество 1 намира касационните жалби неоснователни, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но са процесуално недопустими, тъй като обжалваното с тях въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, какъвто процесният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, не е.

Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК, размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, е стойността на договора, а когато последният има за предмет вещни права върху имот – данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка на процесната 1/8 ид. част от имот – апартамент и прилежащата му земя, е 17531.30 лв., т.е. под установената като минимална цена на иска, за да подлежи решението по търговско дело на касационно обжалване, сума от 20000 лв. Делото е търговско – ищецът и разпоредилият се с процесната 1/8 ид. част от имот са търговци /вторият действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Стройгруп-Л. Т.“, ЕИК: 122033089/, отношенията между тях, на които се основава легитимацията на ищеца да предяви и води иска по чл. 135 от ЗЗД са търговски – произтичащи от договор за обединение на търговци с цел участие в обществена поръчка, обявена от Община Ябланица.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че въззивното решение в случая не подлежи на касационно обжалване, доколкото е постановено по търговско дело, образувано по иск с цена под 20000 лв.

Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Л. К. Т. и К. Л. К. срещу 2 въззивно решение № 260691 от 04. 05. 2023 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав по в.гр.д. № 16015 по описа на съда за 2019 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3