Определение № 3028 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3028 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103220 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена В. А. Д., ЕГН [ЕГН] против решение № 334 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 120 / 2025 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено Решение № 3756/24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3246/2023 г. на РСВарна. С последното е признато за установено, на осн. чл.23, ал.1 СК, по отношение на касатора, че З. А. А., ЕГН [ЕГН] е изключителен собственик на придобития по време на брака на страните поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], представляващ дворно място с площ 865 кв.м., при описани съседи, находящ се в [населено място], общ.А., [улица], ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., с идентификатор ***; жилищна сграда със застроена площ 31 кв.м., с идентификатор ***; жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м, с идентификатор ***; гараж с площ 12 кв.м. с идентификатор ***; постройка на допълващо застрояване от 18 кв.м. с идентификатор ***, придобити чрез договор за покупко-продажба от 30.10.2019 г., обективиран в нот. акт № 91, том II, дело № 231/2019 г. на нотариус Т.М. с район на действие РС-Варна, изцяло с лични средства на ищцата З. А. А..

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 21, ал.3 СК, нарушение на процесуалните правила, защото въззивната инстанция не е обсъдила оплакванията, че РС е следвало да провери верността на договора за дарение, за необоснованост на извода, че не е доказано заплащане на капарото за недвижимия имот от касатора и, че имота е изплатен изцяло със средства на ищцата.

Отделно изложение по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не е представено, но в касационната жалба се 1 твърди противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и да се произнесе по всеки довод или възражение на въззивника и на въззиваемия. Твърди се и очевидна неправилност поради същите причини. Съдът приема, че са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК Ответникът по касация З. А. А. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение на 16.03.2022 г. по гр.д.№ 15084/2021 г. РС-Варна. През времетраенето на брака, на 30.10.2019 г. са купили процесния имот с нот. акт № 91, т II от 30.10 2019 г. на нотариус Т.М., вписан на 31.10.2019 г. за сумата 70 000 лв. От удостоверение изх. № 195/2023 г., издадено от „Юробанк България“ АД и заключението на ССЕ е установено, че продажната цена е изплатена на 30.10.2019 по банков път с превод в размер на 70000 лева от лична банкова сметка на З. А. А., открита в посочената банка към банкова сметка с получател продавача Н. Д. С. с основание на превода – „Покупка недвижим имот, [населено място], [улица]. Сумата по сметката на З. А. е получена от ЗАД „Армеец“ и съставлява присъдено на нея обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейния баща в общ размер на 120000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдените суми са преведени от банкова сметка на ЗАД „Армеец“ АД по банкова сметка на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 с район на действие Софийски окръжен съд по изпълнително дело № 20198400400377 на 17.04.2019 г. и по изпълнително дело № 20198400401261 на 12.12.2019. /писмо изх. № 100-1577/28.06.2023 г./

ССЕ е установила, че банковата сметка на З. А. в Юробанк България АД е открита на 25.01.2019 г. и е закрита на 04.03.2020 г. За периода 25.01.2019 г. – 04.03.2020 г. по сметката се извършени 56 операции с общ оборот 129 749.08 лева. Постъпленията по сметката са по 7 операции за сума 129 749.08 лева, както следва: при откриването на сметката е внесена сумата 20 лева. На 02.05.2019 г. е постъпила сумата в размер на 106 488.00 лева от сметката на адв.дружество „Я. и съдружници“ с основание „застрахователно обезщетение от Армеец съгласно сключена спогодба от 08.04.2019 г.“. На 30.10.2019 г. е направена вноска на каса в размер на 120 лв. с основание захранване на сметка. На 31.12.2019 г. е постъпила сума в размер на 218,30 лева с основание „Олихвяване“. На 07.10.2020 г. е постъпила сума в размер на 22024,66 лева с наредител М. К. Ц. с основание „Погасяване ИД. 1261/19 г. срещу ЗАД – Армеец“. На 13.02.2020 г. е постъпила сума от 898,03 лева с наредител ЗАД „Армеец“, с основание гр. дело 1137/19. На 30.10.2019 г. е извършен вътрешнобанков превод на сумата 70 000 лева по сметка с получател Н. Д. С. и основание „Покупка на недв.имот, доп-е [населено място], [улица]“

По делото е представен договор за дарение с посочена дата в него 02.10.2019 г., в който е вписано, че А. С. и С. Н. са дарили на сина си В. А. Д. сума в размер на 45000 лева, като 2 благодарност към него, която сума следва да му послужи за закупуване на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Посочено е, че договорът за дарение е сключен пред свидетеля Н. С. И.. Договорът не е сключен с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл. 225, ал.2 ЗЗД. Оспорен е от насрещната страна, като неотразяващ истина, съставен с оглед процеса.

Разпитаният по делото свидетел Н. Н. С., без родство и дела със страните, син на собствениците, които са продали на страните процесния имот, заявява, че договорката продажна цена на имота била 70 000 лв. и 20 000 лв. за имуществото - климатици, хладилници, фурни, кухня, всичко което остава в имота. Разбрали се сумата в размер на 20 000 лв. да му бъде дадена като капаро за недвижимия имот, като с нея да бъдат заплатени движимите вещи, които се намира в имота. За останалата част от сумата уговорката е била, да бъде преведена по банков път след изповядане на сделката пред нотариус. Свидетелят сочи, че той получил една пачка от по 20 лв., че получените от него пари били 20 000 лв.

Парите ги е получил в Н., защото са комшии. Заявява, че е присъствал на изповядването на сделка.

Разпитан е и свидетел св. Н. С. И., без родство и дела със страните по спора, посочен като свидетел в договора. Той заявява, че познава страните, докато били женени, живеели при бащата на В. в [населено място], на [улица]. Знае, че З. и В. са си купили къща. Според показанията му, едната половина от продажната цена на къщата е била платена от З., а другата половина е от В., като В. е взел сумата от 45000 лева от баща си. Присъствал, когато били дадени парите на В., парите били на пачки - четири пачки по 100 лева и една пачка по 50 лева. Свидетелят сочи, че е присъствал, когато В. е дал на собственика на къщата 20 000 лева като капаро, а другите 25 000 лева знае, че ги е дал на жена си, тъй като тя има банкова сметка, за да могат през банкова сметка да ги прехвърлят на собственика, като посочените действия са станали 2021г. или 2022г.

Въззивният съд е обсъдил възражението на касатора, че цената на имота била 90 000 лв., а не 70000 лв. и че той дал капарото от 20 000 лв., но е приел тези възражения за недоказани и неоснователни със следните мотиви: Не са кредитирани показанията на свидетеля Н. С. И., в частта им, че В. е взел сумата от 45000 лева от баща си, че е присъствал, когато са били дадени парите на В., като парите са били на пачки – четири пачки по 100 лева и една пачка по 50 лева; че е присъствал, когато В. е дал на собственика на къщата 20 000 лева като капаро, а другите 25 000 лева ги е дал на жена си, тъй като тя има банкова сметка да могат през банкова сметка да ги прехвърлят на собственика, като посочените действия са станали 2021г. или 2022г., тъй като тези показания противоречат на писмените доказателства. От писмените доказателства по категоричен начин се установява, че сделката по закупуване на процесните имоти се е състояла през 2019 г., а свидетеля говори за събития 2020-2021 г. Не са кредитирани и показанията на св.Н. Н. С., че е получил сумата в размер на 20 000 лв. като капаро за недвижимия имот, и като заплащане за движимите вещи, които се намира в имота, защото сочи, че е получил една пачка от по 20 лв., като това са били 20000 лева, но една стандартна пачка съдържа 100 банкноти, съответно свидетелят, не е получил сумата в размер на 20000 лева, с оглед явното противоречие в показанията му.

3

Като се е позовал на разясненията по ТР № 2/2022 г.на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че трансформацията на средства при придобиване на недвижим имот изключва СИО, като в този случай новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което доказването на лично притежание не преминава през оборването на презумпцията по чл. 21, ал.3 СК. Съпругът, който твърди придобиване на лично имущество при трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, т.е. че е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК.

Тъй като вземанията не попадат в обхвата на СИО, а произхода и движението на получените от ищцата суми като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й е доказано, съдът е приел, че е доказано придобиването на процесния имот с лични средства на ищцата.

За неоснователно е прието възражението на ответника, за симулация в цената на сделката – че действително уговорената цена на процесните имоти е в размер на 90 000 лева, половината от която платил той, тъй като той е бил страна по сделката – фигурира като купувач, но не представя обратно писмо, което да докаже напълно симулацията, като опровергае съдържанието на нот. акт. Не е представено и начало на писмено доказателство документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. При наличие на такъв документ са допустими свидетелски показания за установяване на симулацията. При липса на такъв документ свидетелски показания за установяване привидност на сделка или на съществен елемент от нея от участник в сделката са недопустими. Затова е прието, че не се доказва симулация в цената на сделката. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че в нотариалния акт за покупко-продажба на процесните имоти са вписани, като собственици както той, така и З. А., което според него означава, че е доказано, че той притежава половината от имотите. Установяване на трансформация е допустима независимо на чие име е придобит имота, според редакцията на чл. 23 СК.

Твърдението, че ответникът е предал на ищцата сума в размер на 25000 лв. за закупуване на процесните имоти също е прието за недоказано, защото единственият критерий за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен – характерът на вложените средства.

В случая вложените средства за закупуване на процесните имоти са собственост само на ищцата, заплатени по банков път от нейната банкова сметка, с оглед на което искът е приет за основателен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.