Определение № 3112 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3112 гр. София, 19.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002103913 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител Г. Г. (с юридическо образование), срещу въззивно решение № 59/04.04.2023г. поправено с решение №106/31.05.2023г., на Варненски апелативен съд, постановено по в.г.д.№173/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на закона и в противоречие с със задължителната практика на ВКС.

Насрещната страна М. М. С., чрез адвокат И. Т., с писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, не е очевидно неправилно, а поставеният въпрос по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неотносим към мотивите на въззивния съд.

В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Варненски апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Шумен, с което е отхвърлен предявения от Комисията против М. М. С. иск с правно 1 основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 236 890 лв., както следва: 1/ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, салон и тоалетна, ведно с ЮЖНА СУТЕРЕННА СТАЯ от двуетажна жилищна сграда, съставляващ УПИ .... от квартал 204 по плана на [населено място], [улица], № .., заедно с 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 390 кв.м., ЗАЕДНО с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ...., на едно ниво, попадащ в сграда с идентификатор № ...., находяща се в поземлен имот с идентификатор № ...., по КК на [населено място]; 2/ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, салон и ниша, при граници: от изток – улица, от юг, запад и север – двор, отдолу – първи жилищен етаж, отгоре – таванско помещение с отделен самостоятелен вход и изложение запад-север, ведно с МАЗЕ в сутеренния етаж, ведно с целия ТАВАН, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .... в [населено място], ет. ., ап..., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент и 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № .... по КК на [населено място] с площ 393 кв.м., за който имот е отреден УПИ ... в квартал 204 по действащия ПУП на [населено място]; 3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „О.“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател – без номер, дата на първа регистрация 04.03.1996г.; 4/ ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Л.“, модел „А.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № ....., двигател – без номер; 5/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ф.“, модел „Транзит“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател № ...; 6/ сумата от 26 000 лв. – допълнителни вноски на собственика М. М. С. в „А.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; 7/ сумата от 590 лв. – внесени парични средства по разплащателна сметка в лева B. B. ....., открита в „С.” ЕАД; 8/ сумата от 16 500 лв. – пазарната стойност към датата на отчуждаване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „М.“, модел „П.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № J., двигател № .....

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: Ответникът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ (понастоящем - чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ), по което е признат за виновен; постановени са надлежни актове за: образуване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество, образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и внасяне на искане за отнемане на такова имущество от ответника.

Съгласно момента на предявяване на иска и въведените в исковата молба твърдения, съдът направил извод, че приложимият по процесното дело закон е ЗПКОНПИ (съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на същия, след изменението ѝ с ДВ, бр. 1/2019г., тъй като проверката и производството пред Комисията са започнали по ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от 23.01.18г./, но съдебното производство следва да се осъществи по реда на ЗПКОНПИ). Приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

2

С оглед на това и съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ съдът посочил, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, дори, когато проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./ (решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК).

Позовал се на дадените в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения по приложение на ЗПКОНПИ, според които не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Прието е още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник; сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

С оглед на посочените разрешения, въззивният съд направил извод, че евентуален „нетен доход“ (по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Приел, че евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ.

Предвид изложеното посочил, че за да се произнесе по основателността на предявения иск, следва първо да установи вида и стойността на придобитото от ответника имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в неговия патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Изложил, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото. В случай, че придобитото от ответника имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не следва да се прави анализ на доходите, приходите или източниците на финансиране на ответника, както обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния доход на ответника, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

За да направи анализа и изчислението на придобитото от ответника имущество в проверявания период, въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от 3

ЗПКОНПИ, според която незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и превозните средства – по тяхната пазарна стойност.

В тази връзка кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебнотехническа експертиза, от което приел за установено, че пазарната стойност на имот с идентификатор ...., към датата на придобиването му (24.08.2014г.), била 33 400 лв., а на имот с идентификатор ..., към датата на придобиването му (18.11.15г.) – в размер на 39 700 лв.

Кредитирал и заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, от което установил, че пазарните стойности на придобитите от ответника автомобили в проверявания период са, както следва: л.а. марка „М.“, модел „П.“, рег. [рег.номер на МПС] – 15 000 лв. към датата на отчуждаването му – 22.11.13г.; т.а. марка „Л.“, модел „А.“, рег. [рег.номер на МПС] – 10 757,07 лв. към датата на покупката му – 06.01.14г.; л.а. марка „Ф.“, модел „Тр.“, рег. [рег.номер на МПС] – 5 254 лв. към придобиването му – 20.04.14г. Освен това наличен в патримониума на ищеца бил и л.а. марка „О.“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 15.03.2013г., чиято покупна цена била 400 лв.

Въз основа на горното, направил извод, че стойността на придобитото от проверяваното лице М. С. имущество, налично в патримониума му в края на проверявания период (сбор от пазарните стойности на двата недвижими имота и на пазарните стойности на наличните превозни средства към датите на тяхното закупуване) бил 89 511,07 лв. Изложил, че доколкото същата е по малка от посочената в закона сума от 150 000 лв., то не е необходимо да извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответника през проверявания период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, предвид вече приетото, че евентуалната отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество.

В допълнение посочил, че дори да приеме, че придобитото имущество от ответника възлиза на посочената във вариант 1 от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд, стойност от 142 261,27лв. (макар същото да не съответства на разясненията, дадени с ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС), включваща стойността на придобитите недвижими имоти (73 100 лв.), стойността на придобитите МПС (33 473,53 лв.), вноски в „А.“ ЕООД (26 000 лв.), вноски по банкови сметки (4 658,13 лв.), стойност на дружествени дялове (5 000 лв.) и вноски по банкови сметки от трети лица (29,61 лв.), то размера на същото отново е под 150 000 лв. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, по отношение на приетото, че следва да е налице стойностна разлика в имуществото в началото и в края на проверявания период, която да е над законово определения размер на несъответствието, с което тълкуване се поставя ограничение в предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество. Твърди и очевидна неправилност на решението по отношение на приетото, че за да бъде постановено отнемане, е необходимо да е налице разлика между имуществото в началото и в края на периода в размер на 150 000лв. (стойността определена 4 от законодателя). В тази връзка касаторът се позовава на мотивите на определение №50228/08.06.2023г. по г.д.№3094/2022г. на ВКС, ІІІ г.о.