Решение № 656 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 259/2024
- Вид
- Решение № 656
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Светлана Бойкова Методиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.210а · Закон за защита на потребителите
- чл.68в · Закон за защита на потребителите
- чл.68г · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1, пр.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.23 · Закон за защита на потребителите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 656 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200259 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от “*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С., против Наказателно постановление № 004045 от 13.12.2023 г., издадено от Директор на Регионална Дирекция за областите П., С., П., Х., К. и С. З. със седалище в П. към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2000 лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите за нарушение по чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, вр. с чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП.
С жалбата, както и с писмени становища, депозирани чрез процесуалния представител на жалбоподателя юрисконсулт Д.Б. се иска отмяна на наказателното постановление, като се моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Излага се становище относно незаконосъобразност на наказателното постановление, като се сочи, че при издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в необсъждане на направените по АУАН възражения на жалбоподателя от страна на наказващия орган, липса на надлежно издадена и връчена покана за съставяне на АУАН, опорочена процедура по неговото издаване и връчване, както и позоваване в наказателното постановление на доказателство, каквото не е било събрано по преписката. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон поради неизпълнение на всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.68г и чл.68д от ЗЗП, определящи една търговка практика като нелоялна и заблуждаваща, като се 1 сочи, че предоставената от търговеца информация не е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.
Твърди се, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че наказващият орган се позовава на недействащ Регламент на ЕП и Съвета. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Въззиваемата страна Директор на РД на КЗП със седалище в П., редовно призована, се представлява в съдебно заседание от адвокат К., който прави искане за потвърждаване на наказателното постановление по съображения, които са изложени в нарочно писмено становище, в което се заявява наличието на установена заблуждаваща търговска практика. Прави се искане за намаляване до предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на претендираните от другата страна разноски за процесуално представителство.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт от категорията на тези по чл.58д от ЗАНН и от лицето, което е адресат на обжалваното наказателно постановление. Поради това и жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна макар и не въз основа на всяко от представените от жалбоподателя на вниманието на съда възражения.
По делото се установява от приетите доказателства, че по постъпил сигнал от потребител относно практики на търговеца „****“ ЕООД в стопанисван търговски обект магазин „Т-маркет“, находящ се в гр.С., на 24.03.2023 г. във въпросния търговски обект, намиращ се на ул.“Т.“ № ** в гр.С., била извършена проверка от главни инспектори в КЗП – РД - Пловдив, при която били извършени и контролни покупки и било установено, че в секцията за алкохолни напитки в магазина бил изложен за продажба артикул алкохолна напитка „Кептън Морган Спайсд Голд“ с поставен търговски етикет с описание Ром „CAPITAN MORGAN Spiced Gold “ 35% 700 мл с цена за брой 24,29 лева. Установено било, че на лицевата част на бутилката имало поставен трайно прикрепен етикет от производител с описание на латиница „Capitan Morgan Spiced Gold spirt Drink“, а на гърба на бутилката имало поставен трайно прикрепен етикет от дистрибутор на български, който указвал, че съдържанието е спиртна напитка, алк. 35% vol. Върху издадения фискален бон при закупуване на артикула било отразено, че същият е спиртна напитка. За установеното бил съставен Констативен протокол № К2711522 от 24.03.2023 г. На 04.04.2023 г. към констативния протокол бил съставен и протокол за проверка на документи, с който били приобщени към преписката представени от дружеството-жалбоподател документи, включително и справка за налични количества от спиртната напитка, както и за реализирани такива в проверения търговски обект и становище на търговеца по констативния протокол, а така също и фактурата за придобиване на артикула от доставчик на търговеца, в която същият бил описан като позиция 4, без отразяване дали е ром, спиртна напитка, или друго. На 2
20.06.2023 г. от свидетелката С. А., в качеството й на главен инспектор в КЗП – РД - Пловдив, бил съставен АУАН срещу дружеството-жалбоподател с № 004045, в който била описана извършената проверка и установеното разминаване между поставения търговски етикет и етикета на производител и дистрибутор върху процесния артикул, обозначаващи вида на стоката, като било посочено и че търговецът е представил сертификат за изпитване на напитката, съгласно който тя е спиртна напитка. В АУАН било отразено съдържанието на Приложение II, т.1 от Регламент /ЕО/ 110/2008 г.,в който се дава определение за „ром“, като спиртна напитка, произведена изключително чрез алкохолна ферментация и дестилация или на меласа или сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, и дестилирана до 96 об. %, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики, като минималното обемно алкохолно съдържание на рома е 37,5 %. Заключено било, че чрез посочените данни в търговския етикет търговецът заблуждава крайния потребител, че предлага за продажба ром, а в действителност предлага за продажба спиртна напитка с алкохолно съдържание 35% в нарушение на разпоредбите за предлагане на категориите спиртни напитки, съгласно посочения Регламент. Посочено било в АУАН и че между предлаганата за продажба спиртна напитка и напитката ром, която се сочи, че се предлага, има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката и нейното съдържание. В тази връзка било заключено, че дружеството-жалбоподател като търговец използва в своята дейност заблуждаваща нелоялна търговска практика, която чрез цялостното представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Посочено било още в АУАН, че търговецът предоставя заблуждаваща информация на потребителите, изразяваща се в невярна и следователно подвеждаща информация, в резултат на което е възможно потребителите да вземат неправилно търговско решение, което не биха взели без използването на търговската практика. Заключено било, че с това търговецът е нарушил чл.68д, ал.1, пр.1 /невярна информация и следователно подвеждаща/, във вр. с чл.68г, ал.4, вр. с чл.68в от ЗЗП. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател Зоя Горанова на 08.08.2023 г., за което на същата дата била съставена надлежна разписка. Срещу АУАН постъпили писмени възражения от жалбоподателя, към които били представени доказателства, като на 13.12.2023 г. било издадено и обжалваното сега наказателно постановление. В същото фактите били отразени по сходен на описания в АУАН начин, като била посочена и същата правна квалификация на установеното поведение на жалбоподателя.
Като място на нарушението бил посочен гр. Стамболийски, а за дата на същото - 24.03.2023 г. Наложената имуществена санкция била определена на основание чл.210а от ЗЗП.
3
Така посоченото от фактическа страна съдът намери за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. - актосъставител, като дадени добросъвестно, макар и само отчасти и то само доколкото не противоречат на събраните писмени доказателства и самото съдържание на съставения от нея АУАН. В тази насока показанията на свидетелката, че АУАН е бил съставен в присъствие на представител на дружеството не могат да бъдат приети като достоверни, предвид липсата на такова отразяване по самия акт.
От правна страна, според съда, се установява, че действително при издаването на наказателното постановление са били допуснати съществени по характера им нарушения на процесуалните правила, които са довели до засягане правото на защита на санкционирания субект. На първо място, действително в показанията си свидетелката А. е заявила АУАН да е бил съставен в присъствие на представител на търговеца- жалбоподател.
Същевременно обаче, от съдържанието на АУАН е видно, че същият е съставен единствено в присъствието на двама свидетели, което, както и датата на неговото връчване на нарушител, навежда на извод за съставянето му в отсъствие на представител на дружеството- нарушител, макар в АУАН да не се сочи изрично основание за издаване по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Впрочем, в изявлението на процесуалния представител на въззиваемата страна се твърди именно това – че АУАН е съставен в отсъствие на представител на нарушителя. При това положение обаче, следва да са били налице основанията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която хипотеза е изключение от общото правило, че актът се съставя в присъствието на нарушителя. Сиреч, следва нарушителят, който е бил известен, да е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил за съставяне на акта, респективно да не е изпратил свой представител, за да може тогава АУАН да се състави в отсъствието му.
В конкретния случай, предвид установеното категорично обстоятелство, че към административната преписка е приложена покана за съставяне на АУАН, с посочена дата на съставяне на акта 06.06.2023 г., в която изрично обаче е отразено да касае бъдещо съставяне на АУАН във връзка с друга, по – ранна от процесната проверка /от 20.03.2023 г./, удостоверена в съвсем различен като номер от приложения по преписката констативен протокол и касаеща проверен обект на жалбоподателя, но в гр. Пловдив, а не в гр. Стамболийски, съдът на два пъти е дал възможност на наказващия орган да представи надлежно връчена покана за съставянето именно на процесния АУАН, като въззиваемата страна отново е представила поканата, приложена към административната преписка, която, както се каза, е относима към съставяне на АУАН за съвсем различна проверка от тази, за която е съставен приложения по делото АУАН. В случая следователно и липсват изобщо доказателства по отношение на дружеството-жалбоподател да е била спазена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Тезата, изложена от представляващия въззиваемата страна, че в представената покана е налице допусната техническа грешка, поради което и следва да се счете, че такава е била 4 изпратена и връчена на жалбоподателя по повод на съставения му АУАН, според съда не може да се приеме за основателна, доколкото е налице посочване в поканата не само на различен номер на констативен протокола, но и на различна дата на осъществена проверка в друг търговски обект на жалбоподателя, находящ се и в друг град, като не е налице и възможност за обвързване на поканата с АУАН по преписката и с оглед на датата, за която се отнася поканата, доколкото процесният АУАН е съставен на 20.06.2023 г., а с представената покана жалбоподателят е бил поканен за съставяне на акт на 06.06.2023 г. Затова и според съда опорочена е процедурата по издаване на акта, доколкото същият очевидно е съставен в отсъствие на представител на търговеца, но без преди това същият да е бил надлежно уведомен с покана за съставянето на акта и предупреден за последиците по чл.40, ал.2 от ЗАНН при неявяването му за съставянето. Нарушението е съществено доколкото независимо от факта, че впоследствие АУАН е бил връчен на дружествотожалбоподател и същото е депозирало възражения в писмен вид, то с този начин на процедиране е била препятствана отделно и независимо предвидената законова възможност по чл.44, ал.1 от ЗАНН за нарушителя да направи възражения още при съставянето на акта.