Решение № 1335 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1335

05.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501544 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№ 12862/ 14.02.2020 от П. А. П. ЕГН ********** срещу решението на ВРС-ХХХІVс-в № 5938/23.12.2019 по гр.д.№ 8743/2019, с което, на осн.чл.51 ал.4 СК, е постановено изменение на определения с определение от о.с.з. на 19.02.2015г по в.гр.д.№ 5348/201Зг на СГС режим на личен контакт на бащата П. А. П. с децата А.П.П. ЕГН ********** и Й.П.С.П. ЕГН **********, както следва: за период от 6 месеца, считано от датата на предаване на децата А.П.П. ЕГН ********** и Й.П.С.П. ЕГН ********** на майката Р. Д. С. ЛНЧ **********, бащата да има възможност да ги вижда всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца в часовете от 09.00ч до 12.00ч, като режимът се осъществява в присъствието на социален работник от компетентната Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеенето на децата или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответните специалисти на контактите на бащата с децата; след изтичането на горепосочения 6-месечен период - да вижда и взема децата си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч в петък до 17.00ч в неделя, с преспиване; тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; от 9.00ч на 24-ти май до 18.00ч на 25-ти май, с преспиване; на православните великденски празници-от 09.00ч на велики петък до 18.00ч в неделя, с 1 преспиване; всяка нечетна година на Коледа - от 09.00ч на 24-ти декември до 18.00ч на 26-ти декември и рождения ден на детето Й. - от 09.00ч на 19-ти февруари до 18.00ч на 20-ти февруари; всяка четна година на Нова година от 09.00ч на 31-ви декември до 18.00ч на 1-ви януари и на рождения ден на детето А. - от 09.00ч на 19-ти март до 18.00ч на 20-ти март, като във всички случаи бащата взема и връща децата в дома на майка им.

ИЗМЕНЕНИ са, на осн.чл.150 СК, размерите на определените с определение от о.с.з. на 19.02.2015г по в.гр.д. № 5348/2013г на СГС издръжки, дължима от П. А. П. в полза на децата А. и Й., действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. Д. С. , като са увеличени по размер, както следа: за А. - от 250лв на 400лв и за Й. – от 250лв на 400лв месечно, считано от датата на предаване на децата на майката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за тяхното изменение или прекратяване, ОСЪДЕН Е П. А. П. да заплати на Р. Д. С. сумата от 339,29лв-сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 432лв,на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Счита решението за необосновано, неправилно, противоречащо на материалния и процесуален закон и доказателствата по делото, за което излага следните доводи:

Производството пред ВРС е образувано по насрещната ИМ на Р.Д.Ф.С. против П. А.

П . с правно основание чл.51 ал.4 СК и чл.150 СК за изменение на режима на лични отношения между децата и П. А. П. , както и изменение размера на дължимата издръжка.

Необосноваността като порок се изразява в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото фактически материал и обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер-на логиката, опита и научната теория, т. е. в опорочаване на истинността на фактическите констатации на съда по материалноправния спор /ТР № 2/2.07.2004г по гр.д. № 2/2004г на ОСГК/.

Решаващият състав е формирал неправилни изводи от фактическа страна поради неправилно тълкуване на фактите и обстоятелства, установени в хода на производството.

Твърди се, че била проявена тенденциозност при уважаване на направените от страните доказателствени искания и при обсъждането на събраните доказателства в полза на ищцата.

С това бил нарушен принципът на равнопоставеност на страните в процеса.

Неправилни били изводите на съда относно режима на упражняване на родителските права и на лични отношения. Счита, че следвало да се постигне възможност и баланс децата 2 да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители. Право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.

При определянето на режима на лично отношения следвало да се вземе предвид възрастта на детето, както и привързаността на децата към всеки от родителите. Към настоящия момент детето А. е на почти 10 години, а Й. е на 8 години.

Счита, че определеният от съда режим на лични отношения между бащата и децата е крайно недостатъчен, за да осигури възможност бащата да бъде свидетел на формирането на дъщеря си и сина си като личности, както и да участва пълноценно в тяхното възпитание.

Нещо повече, такъв режим безспорно би прекъснал духовната връзка между тях. Счита, че определеният режим на лични отношения следва да предостави най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения, като се изхожда изключително от интереса на децата. (

Основната цел на уредбата за определяне на лични отнощения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца за преодоляването липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазването на духовната и емоционалната връзка между родителя да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формиране на личността му.

Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подмомагат, включително и от другия родител.

РС, въпреки, че изрично бил задължил изслушването на двамата родители в съдебно заседание, е решил делото без това да е било сторено, без да има изготвен социален доклад и без събирането на доказателства относно необходимостта за изменение на режима.

Пред РС били проведени три открити съдебни заседания, на които ищцата не се е явила нито веднъж, въпреки изричното задължаване от страна на съда. Нещо повече, съдът в свое нарочно определение от 9.09.2019г е отправил предупреждение към ищцата, че при следващо неявяване ще цени поведението й по реда на чл.161 ГПК. В последното о.с.з. на 25.11.2019г е счел делото за изяснено и го е обявил за решаване, без да разпита допуснатите на страните свидетели, без изготвяне и приемането на социални доклади и без изслушването на страните, което било грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

На следващо място изразява несъгласие с определения от съда размер на дължимата в поза на децата издръжка, като счита, че не следва да заплаща такава в определения размер от 400лв.

Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата-съгласно чл.142 ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата за страната, която към момента е 560лв (ПМС № 316/2017г.) или минималният размер на 3 дължимата месечна издръжка е 140лв.

При определяне на размера на издръжка следва да се държи сметка за доходите на родителя, който дължи същата. В случая РС неправилно е достигнал до извода, че въззивникът получавал достатъчно средства.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата е било чрез главно и пълно доказване да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителните искове за изменение размера на издръжката, а именно: че децата не са навършили пълнолетие, че ответникът е техен родител и че е налице съществено и трайно увеличение на нуждите им, продиктувано от промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът. Твърди, че по делото не били установени трайното изменение в обстоятелствата и че податните възможности на бащата били увеличени.

Затова счита, че по делото не било установено, че въззивникът може да заплаща издръжка над 250лв.

Освен това, не било установено наличието на извънредни нужди от допълнителни средства извън обичайните.

Освен че изпълнявал вмененото му по закон задължение да заплаща издръжка, въпреки, че децата живеели при него, бащата извършвал и допълнителни разходи - купувал дрехи, храна и други ежедневни вещи, заплащал училищните такси и всички други разходи, необходими за децата, включително правел им подаръци, което не било отразено в постановеното решение.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу въззивника искове.

Претендира присъждането на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 34659/05.06.2020г от въззиваемата Р. Д. С. , в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и правилно, съобразено с нацоналното и европейско законодателство, постановено при спазване на процесуалните правила и отчитащо в пълна степен интересите на децата. Поради това моли за неговото потвърждаване.

Излага следните доводи:

1/ относно оплакванията за необоснованост на решението – от жалбата не ставало ясно какво конкретно води до твърдяната необоснованост на решението, тъй като 4 въззивникът се е ограничил да цитира теоретични постановки от практиката на ВКС, която както съдът, така и процесуалните представители на страните, се предполага да познават.

2/ чисто пожелателната и теоретично правилна, но, за съжаление, в пълен противовес с поведението на бащата постановка, че децата следвало да растат с грижата и подкрепата на двамата родители по никакъв начин не била накърнена от определения от ВРС режим на лични контакти. Точно обратно, давала възможност на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, да възстанови нормалното хармонично общуване на децата си, грубо прекъснато от бащата и да създаде хармонична среда за тяхното развитие с присъствието и на двамата родители в живота на децата,

3/ невъзможността да бъдели изслушани родителите и допуснатите свидетели се дължала на очевидния стремеж на ответника за шиканиране на процеса и разтягането му безкрайно дълго във времето, като с неявяването си и неводенето на допуснатите свидетели, самият той поставял съда в невъзможност да събере тези доказателства.

По делото за промяна упражняването на родителски права съществували безкрайно много доказателства, водещи до извода, че поведението на бащата било отчуждаващо и вредно за децата.

В кориците на настоящото дело се намирали и доказателства за възможността на бащата да дава издръжка на децата в размер по-голям от минималния - удостоверение за размера дохода на бащата, служебни бележки за заплащане на частното училище, в което именно бащата е записал децата и с оглед необходимостта децата да запазят досегашния си статус на живот, създаден отново от бащата, видимо без затруднения,. Затова РС е присъдил по висок размер на издръжката.

Поради изложеното моли за потвърждаване решението на ВРС, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПО МАГАНЕ“гр.ВАРНА, редовно призована, не е изразила становище по жалбата Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. С. срещу П. А.

П. , в която излага, че ответникът не изпълнявал постигнатото между тях споразумение относно личните му отношения с децата А. и Й..

В периода м.08.2014г-м.06.2015г ищцата работила в Американската английска академия и след приключването на бракоразводния процес се преместила с децата в с.Л. с оглед близостта на жилището до работното й място и по-ниския наем.

5

Излага, че получаваният от нея доход, освобождаването на децата от годишни такси за образованието им, разходите за транспорт /еднократно пътуване на ищцата и децата до Б./ и едновременно с това получавания доход от труд, полаган в БАН, й позволявал да осигури желания от нея висок стандарт на децата, осигурявайки им всички материални, образователни, социални и културни потребности.