Решение № 1089 от 25.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000501177 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.12.2021г по гр.д. № 11947/2020г Софийски градски съд, ГО, е отхвърлил като неоснователни исковете на Райфайзенбанк България АД против Н. И.

Б. на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за установяване , че ответникът дължи на ищеца суми по договор за банков кредит от 02.09.2008г, както следва: 46240.08евро- главница, ведно със законната лихва от 20.07.2020г, наказателна лихва от 516.92евро - за периода от 26.06.2020г до 16.07.2020г , за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 853/2020г по описа на РС Петрич.

С определение от 02.03.2022г СГС е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските по чл.248,ал.1 от ГПК.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от банката –ищец Райфайзенбанк България ЕАД, изцяло, с оплакване за неправилност. Въззивникът оспорва изводите на съда за нищожност поради неравноправие на клаузата на чл. 4.2 от договора между страните , поддържа, че е процесуално изненадан от процедирането на. Оспорва приложимостта на чл.143 от ЗЗП към посочената клауза на осн. чл. 144, 1 ал.3, т.1 от ЗЗП. Оспорва и направените изчисления от първоинстанционния съд. Прави възражение за изтекла погасителна давност на разнесените от СГС плащания над дължимите се суми. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявените исковеуважени.

Въззиваемата страна- ответник пред СГС Н.Б., представлявана от адв. В., депозира отговор на жалбата , с който я оспорва. Развива съображения, че решението е правилно , законосъобразно и мотивирано . Представя доказателства за извършени плащания на вноски по кредита след постановяване на решението на СГС. Моли решението на СГС да бъде потвърдено.

Определението на СГС по чл.248 от ГПК се обжалва с частна въззивна жалба от Н.Б., която моли същото да бъде отменено и молбата й по чл.248 от ГПК- уважена.

Ответникът по частната жалба не взема становище по същата.

В о.с.з. въззивникът Райфайзенбанк България ЕАД се представлява от юрк. И., която поддържа въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззиваемата страна.

Въззиваемата Н.Б., представлявана от адв. В., оспорва въззивната жалба.

Поддържа, че кредитополучателят е изпълнявал своите задължения по договора за кредит. Поддържа частната жалба против определението на СГС по чл.248 от ГПК.

Претендира разноски ,направени и пред въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за установява съществуването на задължения на ответницата , породени от договор за банков кредит, сключен между страните на 02.09.2008гискове с правно основание чл.422,ал.1, вр. 430 от ТЗ вр. чл.79,ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

В ИМ ищецът е заявил твърдение, че на 10.01.2020г ответницата не е заплатила дължимата се вноска, както и на следващата падежна дата- 10.02.2020г. Твърди, че на ответницата е връчено изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 09.03.2020г. Твърди, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост и с исковата молба.

Ответницата по делото не оспорва, че между страните е сключен договор за банков кредит от 02.09.2008г, обезпечен с ипотека на недвижим имот, за сумата от 91 600евро, която е усвоена. Оспорва твърдението на ищеца, че са налични просрочени вноски. Поддържа , че ответницата лично и чрез трето, упълномощено от нея лице, редовно е погасявала кредитните си задължения. Възразява, че лихвения процент по договора за кредит е бил от 10.09.2015г 4.350%, а от 01.01.2017г- 2.7%.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков кредит, получаването на кредита от кредитополучателя, а ответницата следва да доказва заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задължението й, както е разпределил доказателствената тежест първоинстанционният съд в доклада си по делото. В доклада СГС е посочил още, че ще провери клаузите на договора даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент за евентуална неравноправност.

Между страните не се спори, че страните са в договорни отношения, породени от сключен договор за банков кредит от 02.09.2008,в който ответницата фигурира с името Н. А., съгласно който договор кредитополучателят получава 91 600евро за закупуване на недвижим имот и СМР, при договорена възнаградителна лихва от 6.65%, представляваща сбор на СБР за евро, определен от банката и 1.25 пункта надбавка.

Договорена е възможност на банката при промяна на пазарните условия да променя лихвения процент като променя СБР/чл.4.2/. При промяна на лихвения процент е договорено, че банката дължи изготвяне на нов погасителен план. При забава в плащането на суми по кредита е договорено задължението на кредитополучателя да заплаща наказателна надбавка към лихвата от 10пункта годишно/чл.4.8/. Договорено е кредидът да се заплаща на 60 вноски, 59 от които по 588.04евро/чл.5.2/. Договорено е обезпечаване на вземането на банката чрез договорна ипотека върху описан недвижим имот. Съгласно чл.10.2 от договора банката има право да обяви вземането си за предсрочно изцяло изискуемо с едностранно писмено предизвестие при просрочие на плащане на коя да е вноска или част от нея. Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.

3

По делото са представени погасителни планове към договора за банков кредит от 02.09.2008г за лихвен процент 6.65% към 02.09.2008г, двустранно подписан, от дата 10.02.2011г, от дата 10.10.2015г с посочен лихвен процент- 4.350%, от същата дата 10.10.2015г със същия лихвен процент, приложим към главница, частично предсрочно погасена, от дата 10.10.2016г- с посочен приложим лихвен процент 4.350%.

Представен е препис от НА №179, н.д. № 347/2008г по описа на нотариус Д. Г., видно от който договорната ипотека обезпечаваща вземането на ищеца е учредена в полза на банката.

По делото е представено писмо от Райфайзенбанк България ЕАД до длъжницата, в която покана е посочен конкретния договор за банков кредит,твърдяното неизпълнение, размера на задължението и изявление, че кредитът поради неизпълнение на задълженията от страна на ответницата е обявен за изцяло и предсрочно изискуем.

Писмото е връчено на Н.Б. на 09.03.2020г, лично, редовно. Признание за личното получаване на писмото ответницата е направила в о.с.з. на 28.06.2021г На 21.07.2020г е депозирано заявление по реда на чл.417 от ГПК от

Райфайзенбанк България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Н.Б.. Заповед е издадена по гр.д. № 853/2020г по описа на РСПетрич по рида на чл.417 от ГПК. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката е представила извлечение от сметка, в което е посочила,че кредитополучателят не е погасил вноски с падеж 10.01.2020г и 10.02.2020г има просрочени 10броя вноски и са посочени изискуемите суми от кредитополучателя.

На 02.10.2020г банката е получила съобщение от съда, че против издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 853/2020г по описа на РС- Петрич е постъпило възражение.

На 02.11.2020г е постъпила в регистратура на СГС исковата молба , по която е образувано настоящото производство.

По делото е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. П., която установява,че на 09.09.2008г кредитната сума е усвоена, че към 09.03.2020г , според записванията на банката, има две вноски с настъпил падеж , които са били в просрочие-№№ 136 и 137.Вещото личе е посочило,че непогасените задължения към 1.02.2020г с падеж10.02.2020г са в размер на 496.11евро и тези задължения са погасени на 17.03.2020г.

Според вещото лице вноската с падеж 10.01.2020г е дължима частично, а вноската с падеж 10.02.2020г- изцяло. Вещото лице е посочило приложимите лихвени проценти по договора за банков кредит от 02.09.2008г-табл.3. В табл. 7 вещото лице е посочило различните по размер вноски при различните прилагани към договора лихвени проценти. В отговор на въпрос III-4 и приложение №2 вещото лице е дало отговор на въпроса какви са остатъците ако не се съобразяват ливени проценти по-високи от 4 договорения процент по договор от 02.09.2008г, прилагат се по-ниските лихвени проценти, преизчислят се наказателните лихви.

Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на фактите, относими към спора, предмет на делото.

По допустимостта на производството

По делото се установява, че в законоустановения срок , след дадени указания от съда, заявителят- ищец е депозирал искова молба, с която е иска установяване на вземанията си, предмет на заявление по чл. 417 от ГПК. С оглед това исковото производство се явява процесуално допустимо.

По съществото на спора

С оглед гореизложеното съдебният състав приема, че страните са в договорни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на 02.09.2008г , по силата на който банката е отпуснала на ответницата банков кредит в евро за закупуване и ремонт на имот. Не се спори между страните, че кредитът е отпуснат, усвоен и погасяван поне до 10.12.2019г . Твърдението на банката е за неточно изпълнение на задължението за погасяване на месечни вноски за период от 10.01.2020г.

По отношение на така сключения договор за банков кредит не се прилага ЗПК, на осн. чл. 3,ал.3,т.5 и чл.3, ал. 5, т.1 от ЗПК/отм, действащ към 2008г/.

По отношение на част от договорното съдържание, с което договорът обвързва страните по него- първоинстанционният съд е указал на страните, че ще провери евентуалната нищожност поради неравноправие на договорните клаузи засягащи едностранното изменение на лихвения процент от страна на банката.

Съгласно действаща към момента на сключване на договор ите за банков кредит нормативна уредба- чл. 143 от ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл.146 от З З П неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ , която го ползва , е индивидуално уговорена.

Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от ЗЗП неравноправна е клаузата , която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи.

Разпечатката съдържа 49 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aed553f-4dd4-4bc5-94a3-636db541713d