Решение № 396 от 04.11.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 396 04.11.2019г. град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: В.Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№617по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №789 от

07.06.2019г. постановено по гр.д.№2132/2017г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от А.С.М., с ЕГН-**********, с адрес: *** против Община Б., представлявана от Кмета инж.К.В., с адрес: гр.Б., ул***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за осъждане на ответната община да му заплати сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за ползването на собствения му имот – ливада от 0.900 дка, ІV категория, находяща се в землището на с.Г., местност „***“, в периода от 22.03.2011г. до 22.03. 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.03.2016г. до окончателното плащане. Със същото решение е осъден А.С.М., с посочен адрес ***, с посочен адрес и законен представител разноски по делото в размер общо на 743,20лв.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция А.М., с доводи за порочност като неправилно. Излага конкретни обстоятелства, които са приети в мотивите на обжалваното решение, но че такива доводи в същност не бил твърдял в хода на производството-относно начина на придобиване на процесния имот от наследодателката му през ****г. и за проведено съвместно уточняване на границите, като твърди, че придобиването на имота е по давност и наследство, но не и по реституция. По отношение на съвместното уточняване на границите, се твърди, че такова не е имало, като сочи решение на Административен съд гр.П..

Твърди, че по делото са представени многобройни доказателства за собствеността му включително установена и чрез вещи лица. Коментира отношенията си със своя процесуален представител адв. Г. и предприетата от последния в хода на процеса защита на насрещната страна Община Б., довело до отказа му от адвокатска защита. Счита, че съдът не е задължил общината да представи доказателства за придобитото от последната право да владее процесния имот, при доказана за ищеца собственост върху него. Излага множество факти и обстоятелства, несвързани нито пряко нито косено с правния спор относно семейното си положение и местоработата на съпругата си и нейното уволнение, коментират се факти и обстоятелства по друго приключило дело (гр.д.№960/2016г. на РС-П., издадения въз основа на него изпълнителен лист и образуваното изпълнително дело), отказ на други адвокати да го защитават по делото.

Коментира какво е било състоянието на процесния имот приживе на праводателите на съпругата му, както и пребиваването му в ***- гр.П.. Излага и довод, че съдът не е дал нужното правно значение на представените от жалбоподателя документи относно придобиването на спорния имот от Община Б. както и на онези доказателства по претенцията му за обезщетение за пропуснати ползи от доход за 5години на него и на наследниците, които са го упълномощили. Моли да се отмени решението и се уважи претенцията.

Прилага писмени доказателства по опис.

Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

В исковата си молба против Община Б., представлявана от кмета К.В., подадена на 23.03.2016г. от А.С.М. ***, с ЕГН-********** чрез адв. П.Г. от АК-П., по отношение на който в хода на производството пълномощията му са оттеглени, се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, който съгласно решение на Общинска служба „Земеделие и гори“ –гр.Б.

№Г-1/07.08.2006г. на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановен на наследници на Е.А.М. в стари реални граници и представлява ливада от 0.900дка, ІV-та категория, в землището на с.Г., в местността „***“, като решението било влязло в сила като стабилен административен акт. Твърди се, че с решение №Г-2 от 12.12.2006г. на същото основание са възстановени само 0.737дка от същия имот и е постановен отказ за останалата част, поради заснемане от 08.10.2006г. в урбанизирана територия с протокол №36. Твърди се още, че с решение на Пазарджишки районен съд №445 от 29.04.2008г. постановено по гр.д.№137/2007г., решение Г-2 на ОСЗГ било обявено за нищожно и в тази част съдебното решение е влязло в сила. Твърди се, че с трето решение № Е-17 от 12.12. 2006г. отново се възстановява в стари граници описания имот с площ от 0.773дка, като решението е постановено след съвместно уточняване на границите след срока по чл.18ж ал.5 от ППЗСПЗЗ и с посочено основание решение №Г-1 от 01.08.2006г.Твърди ищецът, че е придобил имота по наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ и че съгласно нотариален акт №***/****г имотът е собственост на Е.А.М. / виж т.ІІ от исковата молба/. Твърди още, че Община Б. неправомерно заема и ползва имота повече от 5г. като реализира добиви, които били по закон негова собственост. Сочи, че на основание чл.59 от ЗЗД предявява искова претенция към ответната

Община, представляваща обезщетение за ползите от които го е лишила и с които се е обогатила за негова сметка, като е ползвала имота за период от 5години назад.

Моли да се осъди Община Б. да му заплати сумата от 5000лв ведно със законната лихва върху вземането от подаването на исковата молба до окончателното плащане и направените съдебно-деловодни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответната Община на 20.05.2016г. чрез Кмета на общината К.В. /л.14/ като в срока по чл.131 от ГПК няма постъпил писмен отговор от последната, което е отразено и в определение на съда №1650 от 23.06.2016г. по гр.д.№960/ 2016г.-л.15/.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се, че ищецът А.С.М. е преживял съпруг и един от наследниците на Е.А.М., починала на 17.05.1999г. Останалите наследници са син Р.А.М. и внук по право на заместване А. В.М. по коляното на втория й син В.М., починал на 13.06.1992г. Съгласно приложен по делото констативен нотариален акт за собственост /КНАС/ №***, том ІІ, дело №***/****г., Е.А.М. е призната на 17.07.****г. за изключителен собственик по давностно владение на дворно място от 900кв.м. представляващо №** по регулационния план на с.Г.,обл.П./тогава окръг П./ ведно със застроени 100кв.м. основи на воденица при граници-ж.п.линия, река Г., С.И.Б., И.Г.Б.и М.С.. Съгласно Постановлението на нотариуса извършил обстоятелствената проверка за установяване на правото на собственост, е посочено още едно основание за придобиване на имота от Е.М.-освен по давност, но и по наследство. Второто основание не е отразено и вписано в посочения констативния нотариален акт. За същия имот е издадена заповед №344 от 12.06.1990г. от ОбНС-гр.Б. за отчуждаването му на основание чл.95 и чл.98 във връзка с чл.63 от ЗТСУ и чл.263 ал.3 от ППЗТСУ и по предложение на комисията по чл.265 от същия правилник с протокол от 20.04.1990г., като е отчуждена част от имота извън регулацията на селото на стойност 712.04лв, но в приложения по делото препис от документа не става ясно каква е точната площ на имота извън регулацията и предмет на отчуждаване.Заповедта е подписана от Председателя на ИК на ОбНС-гр.Б., като няма отбелязване дали и кога е влязла в законна сила и дали фактически имотът е отчужден след заплащане на обезщетението.

При първоначалното разглеждане на спора

/гр.д.№960/2016г./ и след даване ход на устните състезания в откритото съдебно заседание на 27.09.2016г е направено искане от пълномощника на ищеца адв.Г. за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239 ал.1-ал.4 от ГПК и такова е постановено от съда-решение №835 от 08.11.2016г. по гр.д.№960/2016г. като е осъдена Община Б. да заплати на ищеца М. сумата от 5000лв представляваща обезщетени за ползите от които ответникът е лишил ищеца като е използвал за период от 5г. собствения му имот-ІV категория, находящ се в землището на с.Г., местност “***“ ведно със законната лихва от 22.03. 2016г., като са присъдени такси и разноски.

Въз основа на това решение по искане на ищеца М., в негова полза е издаден от исковия съд по така приключилото гражданско дело изпълнителен лист №2929 от 22.11.2016г. за присъдената в негова полза сума от 5000лв с лихва и е образувано изпълнително дело №20168850401292 по описа на Частен съдебен изпълнител Самарджиев, рег.№885, с район на действие Окръжен съд П., срещу Община Б. за принудително събиране на сумата, като на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на дата 25.11.2016г. в която е посочен размера на цялото задължение към онзи момент, който е възлизал на сумата от 7575.62лв. По искане на длъжника и ответник по иска Община Б. по реда на чл.240 ал.1 от ГПК, постановеното неприсъственото решение №835 от 08.11.2016г е отменено с решение на Пазарджишки окръжен съд №250 от 08.06.2017г. постановено по в.гр.д.№ 142/2017г. по описа на същия съд и делото е върнато на първата инстанция-Районен съд гр.П. за ново разглеждане от друг състав от стадия на насрочване на делото в открито съдебно заседание, в резултат на което пред РС-П. делото е образувано под нов номер-гр.д.№ 2132/2017г.

Съгласно представеното и цитирано в исковата молба първо по ред решение на Общинска служба по земеделие и гори гр.Б. №Г-1 от

07.08.2006г. постановено по преписка по заявление вх.№3748 от 01.08. 2006г. със заявител А.С.М., на наследниците на Е.А.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 0.900дка намираща се в землището на с.Г., местност “***“. В решението няма посочени съседи на имота. Като основание за възстановяване правото на собственост е посочено съдебно решение по гр.д.№519/2006г. /л.59/. Това съдебното решение не е представено в производството пред първоинстанционния съд, разглеждащ претенцията по чл.59 от ЗЗД, поради което не може да се направи извод, дали е налице идентичност между реституирания имот с имота, описан в КНАС от ****г. или се касае за различни имоти. Предвид обаче мотивите на РС-П. към решение от 05.06.2009г. постановено по гр.д.№137/2007г. по описа на същия съд, в които е посочено, че в проведеното производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ от ищеца М. /гр.д.№262/2006г./ предмет на претенцията е била признаване на правото на възстановяване на собствеността му по отношение на 900кв.м. от имот пл.№**в кв.35 по обезсиления план на с.Г., след което на база на това решение и подадено заявление от М.

№3748 от 01.08.2006г. ОСЗГ –гр.Б. е постановила решение № Г-1 от 07.08.2006г. / цитирано по-горе/ то следва да се приеме, че се касае за същия имот за който е съставен КНАС в полза на наследодателката на ищеца Е.А.М.. По отношение на реституирания имот-ливада от 900кв.м. в м.“***“ в землище с.Г., обл.П. следва да се отбележи, че за този имот е било постановено в последствие второ реституционно решение №Г-2 от 12.12.2006г. описано в мотивите на съдебно решение от

05.06.2009г. по гр.д.№137/2007г. с което след като е признато от ОСЗГ-гр.Б. правото на собственост върху 900кв.м. е възстановено правото на собственост върху част от имота от 0.737дка и е постановила отказ да възстанови имот със същото описание, но без да е посочена площ.

Посочено е, че на същата дата е издадено и решение №Е-17 от 12.12.2006г. въз основа на първото реституционно решение Г-1 от 01.08.2006г. и след направени измервания на земята по чл.18ж ал.3 от ППЗСПЗЗ /констатацията е направена от самата ОСЗГ-Б./, е постановено възстановяване на правото на собственост върху изоставена ливада от 0.737дкав м.“***“ с пореден номер имот №******по картата на същото землище. Посочено е още, че по настоящото дело гр.д.№137/2007г. по описа на РС-П., е прогласено за нищожно решение но ОСЗГ-Б. №Г-2 от 12.12.2006г. ( съдебно решение от 29.04.2008г., влязло в законна сила), като с второто решение №493 от 05.06.2009г. по гр.д.№ 137/2007г. е отхвърлена жалбата на М. против решение №Е-17 от 12.12.2006г. на ОСЗГ-Б./л.31-л.32/. По касационна жалба против това съдебно решение Административен съд-П. като касационна инстанция по реда на чл.14 ал.3 изр.последно от ЗСПЗЗ, със свое решение №441 от 08.10.2009г. по КАХД №475/2009г. е отменил изцяло обжалваното съдебно решение №493 от 05.06.2009г., отменил е и решение №Е-17 от 12.12.2006г. на ОСЗ-Б. и е върнал преписката на ОСЗ-гр.Б. за провеждане на административна процедура и произнасяне по искането за издаване на решение за реституция върху земеделска земя в цялост. По настоящото дело не са представени данни дали указанията на касационната инстанция са изпълнени, кога и как, но е факт, че с разпореждане №2889 от 14.11.2013г. на Административен съд-П. по адм.д.№776 от 2013г. по повод неизпълнение на така постановеното от касационната инстанция и влязло в законна сила на 08.10.2009г. съдебно решение №441 от същата дата по КАХД №475/2009г., Началника на Общинска служба “Земеделие“ И.С.Н.е наказан с глоба от 300лв /над минималния предвиден по закон размер/ за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязлото в сила решение на административния съд посочено по-горе. Според приложена по делото скица №Ф00292 от 19.12.2006г,. издадена от ОСЗ-Б. имотът на наследници на Е.А.М. в м. „***“, в землището на с.Г., реституиран с решение Е-17 от 12.12.2006г. /отменено/ е записан в плана с №******и с площ от 737кв.м.