Решение № 2018 от 29.11.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Русе, 29.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -

VI граждански състав, в публично заседание на пети ноември септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Елена

Балджиева при секретаря Галя

Георгиева , като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5929 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София против длъжника А.Т.Т. и солидарния длъжник А.Н.Х., в размер на 1579.25 лева (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и двадесет и пет ст.), представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.

Ищецът твърди, че на 28.01.2014г. е сключил

Договор за потребителски кредит № ********** с А.Т.Т., като клиент и А.Н.Х. в качеството си на солидарен длъжник, по силата на който предоставил на ответницата Т. кредит в размер на 1300,00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен план и че кредитора изпълнил задълженията си по този договор. Предоставеният от банката кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя. Съгласно договора, за месечна падежна дата било прието 2-ри ден от месеца, а месечната погасителна вноска – в размер на 87.75 лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 48 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора било посочено, че за предоставения кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в размер 76,89 %. В т.Б от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за потребителски кредит са “Общи условия за физически лица”, които били предадени при подписването на договора. На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите А.Н.Х., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за задължението на А.Т.Т. при условията, посочени в договора.

На 22.05.2015г. А.Т.Т. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД молба за платено отлагане на погасителни вноски, като желаела да отложи две погасителни вноски, съгласно т.

7.5 от Общите условия към ДПК. На 27.05.2015г. между страните бил сключен Анекс № 1 за отлагане на вноски, с което се отлагали вноски № 14 и 15, поради което клиентът се задължил да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, който е неразделна част от подписания анекс. Поради поисканото от КЛ платено отлагане на вноски, Годишният процент на разходите по заема станал в размер на 92.84%. Страните се споразумели договорното възнаграждение за отложените погасителни вноски да се капитализира към остатъчната главница по заема, която се олихвявала с посочения в анекса годишен лихвен процент. Погасителния план се променил от 48 на 52 погасителни вноски. Останалите клаузи по договора не били засегнати от анекса и останали непроменени.

Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само 32 пълни погасителни вноски и 1 непълна, като последната била с дата 21.12.2016г, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 11.04.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на 2848.09 лв. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 2808.25 лв. Сумата от 39.84 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане." Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът и съдлъжникът дължали на „ПРОФИ КРЕДИТ

България" ЕООД сума в размер на 1579.25 лв., неизпълнено парично задължение по ДПК.

Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на 23.10.2017 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№42884 от 23.10.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 7431/2017 г. по описа на РРС. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 4450/25.10.2017 г. срещу ответника в настоящото производство, за сумата от 1579.25 лв – главница по Договор за кредит от № **********/28.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 31,96 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите по същото дело, ответникице не са намерени на визирания в „Справка за представяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г.“ постоянен и настоящ адрес. Установено е, че към настоящия момент лицата нямат действащи трудови договори. Съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

С оглед дадените им указания от заповедния съд, ищецът иска да се признае за установено по отношение на А.Т.Т. и А.Н.Х., че солидарно му дължат присъдените суми по ч.гр.дело № 7431/2017г. по описа на РРС. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното производство и за разноските по делото.

По настоящото дело ответникът А.Т.Т. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител адв. Ив.Я., която е подала отговор на исковата молба. С отговора се оспорва иска. Липсвало погасителен план, който като неразделна част от договора следвало да бъде представен по делото. Прави се възражение за нищожност като прекомерен на размера на ГПР, като противоречащ и несъобразен с изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. По тези съображения евентуално дължал само чистата сума на кредита без останалите начислени лихви. При произнасяне съда следвало да съобрази и направените плащания, които намалявали главницата.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответницата

А.Н.Х., чрез назначения й процесуален представител адв.Гр.П. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за потребителски заем тъй като ищецът не е уведомил длъжника съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което правило било приложимо и в настоящия случая.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 28.01.2014 г., подписан от А.Т.Т. в качеството на клиент, А.Н.Х. в качеството на солидарен длъжник и служител на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно от текста на попълнената бланка от договора за потребителски кредит раздел VI съдържа параметрите на потребителския кредит и те са както следва: сума на кредита - 1300, срок на кредита - 48, размер на вноската 87.75 , общо задължение 4212.47, при годишен процент на разходите 110.70% и годишен лихвен процент 76.89%, лихвен процент на ден 0.21%, дата на погасяване – 2 ден от месеца. Съгласно текста буква "Б" неразделна част от настоящия договор са общите условия към договора за потребителски кредит на физически лица, които са предадени при подписването на настоящия договор и с които клиента е запознат и ги приема.

По делото са представени Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит, версия 21.07.2014 г, оформени на 4 страници, съдържащи 16 разпоредби, които не са подписани от страните по договора. В т. 3. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора.

На основание т.10 от ОУ към договора за потребителски кредит, във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите, солидарния длъжник А.Н.Х., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за задължението на А.Т.Т. при условията, посочени в договора. Съгласно т. 4.4. от Общите условия лихвата по заема се изчислява върху усвоената и непогасена главница за периода на подаване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. Лихвата се изчислява на база фиксирания в точка VI от договора лихвен процент, като общия размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. Съгласно т. 12.3. от Общите условия, в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други, а според т. 12.5. в случай, че клиентът просрочи плащането на друго парично задължение спрямо кредитора по договора, в случай, че клиента наруши някое от изискванията на договора или в случай, че която и да е от декларациите на клиента, посочени в договора е невярна, кредитора има правото да прекрати едностранно договора и да обяви заема за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента по договора. В т. 12.4. от ОУ към договора е записано, че след прекратяване на договора, на основание чл. 12.3. от ОУ остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихва зазабава и такси, като в този случай върху остатъчния размер по погасителен план се начислява неустойка в размер на 35 %.

По делото не е представен погасителния план към ДПК.

Не се спори между страните, а е и видно от представеното преводно нареждане от 28.01.2014г. (л.14), че по банковата сметка на А.Т.Т. е преведена сума в размер на 1300.00 лева.

На

22.05.2015г. ответницата А.Т.Т. е подала до „ПРОФИ

КРЕДИТ България" ЕООД молба за платено отлагане на погасителни вноски, като желаела да отложи две погасителни вноски, съгласно т. 7.5 от Общите условия към ДПК. На 27.05.2015г. между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноски, с което се отлагали вноски № 14 и 15, поради което клиентът се задължил да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, който е неразделна част от подписания анекс. Поради поисканото от Т. платено отлагане на вноски, Годишният процент на разходите по заема станал в размер на 92.84%. Страните се споразумели договорното възнаграждение за отложените погасителни вноски да се капитализира към остатъчната главница по заема, която се олихвявала с посочения в анекса годишен лихвен процент. Погасителния план се променил от 48 на 52 погасителни вноски. Останалите клаузи по договора не били засегнати от анекса и останали непроменени.

Страните не спорят относно фактът, че в рамките на правоотношението по договора за потребителски кредит № ********** от 28.01.2014 г., кредитополучателят А.Т.Т. извънсъдебно извършила погасителни плащания в общ размер на 2848.09лева.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 4450 по описа за 2017 г. на РС- Русе, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aecceed-a470-4c10-9161-7951cf288219