Решение № 3018 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3018 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100106916 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то.

Ищцата П. В. Д. твърди в исковата молба, че на 03.02.2020 г., в диапазона между 11,00 – 12,00 ч., в гр. София, по бул. „Сливница“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, в дясната бус лента, се е движил автобус „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, рег. № *******, управляван от Г. Д. Г., изпълнявайки маршрутна линия № 310. По същото време ищцата се намирала на тротоара на спирка МГТ № 0385, като чакала автобус № 310, заедно с Ц. С. В.. Пътното платно на бул. „Сливница“ в посока към бул. „Княгиня Мария Луиза“, се състои от три пътни летни за движение, разделени с прекъсната разделителна линия, вдясно се намира бус - лента. В района на спирка МГТ № 0385, водачът спрял управлявания от него автобус за слизане и качване на пътници. След като ищцата изчакала слизащите от автобуса пътници, започнала да се качва от втората врата на автобуса, хванала се за ръкохватките на вратите, като с лявата ръка се държала за лявата врата, а с дясната ръка - за дясната врата на автобуса. Ищцата твърди, че преди да е успяла да се качи в автобуса, водачът затворил вратите и привел автобуса в движение, вследствие на което вратата притиснала лявата й ръка в областта на китката. Пътниците в автобуса, виждайки че ищцата е притисната от вратите, казали на водача да спре автобуса.

Същият изминал няколко метра, спрял и отворил вратите на автобуса.

В резултат на гореописаното ПТП, ищцата получила следните травматични увреждания: счупване на долния край на лявата лъчева кост – закрито, с наличие на оток, кръвонасядане и болка.След инцидента, ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е извършена оперативна интервенция на увредения крайник – закрито 1 наместване на фрактура, без вътрешна фиксация на счупени костни фрагменти, при анестезия – радиус, улна. Поставена е гипсова шина за период от 40 дни.

След ПТП ищцата сочи, че е била в тежко физическо и здравословно състояние, като причинените й наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на левия горен крайник. Телесните увреди довели до бърза уморяемост и непълноценност. Процесът на възстановяване е съпроводен от непрестанни болки в травмираната област.

Нараняванията са довели освен до продължителни физически страдания и до други отрицателни изживявания – слабост, кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство, тревожност и притеснение.

Във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 513-ЗМТ11042 по описа на СРТП – ОР-СДВР, пр. пр. № 2826/2020 г. по описа на СРП.

Видно от направената справка от информационната система на Гаранционния фонд, за автобуса е налице договор за застраховка ГО с ответното дружество, полица № BG/23/119002847179 от 20.10.2019 г., с покритие до 19.10.2019 г.

Ето защо, П. В. Д. моли на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да бъде осъден ответник ЗАД „ОЗК – З.“ АД да й заплати сумата от 26 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 19.05.2020 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, като счита, че не е спазена процедурата по чл. 380 КЗ. Сочи, че В отговора на исковата молба сочи, че не е налице деликт и оспорва механизма на произшествието, както и твърдението, че в ПТП е участвал автобус марка „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, рег. № *******. Оспорва представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К 58/03.02.2020 г., като оспорва твърдението на ищцата, че същата е пострадала в ПТП.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди че ищцата не е предприела необходимите действия да предпази себе си, опитвайки се да се качи на автобуса, като не е спазила подадения звуков и светлинен сигнал и не е изпълнявала медицинските предписания за лечение. Счита, че с поведението си пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Неоснователно е възражението в отговора, че не е спазена процедурата по чл. 380 КЗ, защото видно от молба от 18.02.2021 г. е предявена доброволно претенция за плащане на обезщетение, като ищцата е представила документите с които разполага, като в преценката на застрахователя е дали са достатъчни, но това не обуславя недопустимост на предявения в 2 настоящето производство пряк иск срещу застрахователя.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.07.2021 г., по досъдебно производство № 11042/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 2826/2020 г. по описа на СРП (образувано във връзка с процесното ПТП), наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2 НК, е прекратено, поради липса на осъществен фактически състав на престъпление.

Според чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на мястото на пътнотранспорното произшествие. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Видно от констативния протокол за ПТП № К-58 от 03.02.2020 г., посетено на място от мл. инспектор (представена е и докладна записка от мл. инсп. за процесното ПТП), като пострадало лице е посочена П. В. Д., като относно това обстоятелство, протоколът има характера на официален удостоверителен документ.

Свидетелят Г. Д. Г. сочи, че през 2020 г. е управлявал автобус „Лион Ман“, рег. № *******, като е разпитван за инцидент, станал с пътничка. Заявява, че самият автобус има защита, като трета и четвърта вратата са отварят от пътниците, той като водач не може да контролира ръчно вратите. Има копче, като спре автобуса се натиска, и трета и четвърта врата се отварят от пътниците. След като се затворят вратите, въпросното копче го изключва и тръгва. Свидетелят сочи, че на външните огледала се вижда, погледнал е преди да затвори дали има други пътници. С пътничката инцидентът е ставал на трета врата, в момента в която затваря вратите се е случил инцидента.

От основното и допълнително заключението (в автотехническата част) на изслушаната и приета по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, и от представените писмени доказателства от досъдебното производство, в т.ч. протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, и от представения видеозапис, се установява следния механизъм на ПТП: На 03.02.2020 г. в часовия интервал 11,00-12,00 ч. на бул.

„Сливница“, в района на спирката на масовия градски транспорт № 0385 (бул. „Христо Ботев“) спира автобус. За качване в него се насочва пострадалата. Тъй като в обхвата на вратата липсват обекти (в продължение на три секунди), а същата е била поставена в „автоматичен“ режим на затваряне, в същия момент вратата се „затваря“, като пострадалата „посяга“ към дръжката на затварящата се вече врата. Вратите „защипват“ ръцете на пострадалата. Тъй като между вратите е бил обект – препятствие, вратите са се отворили и пострадалата е останала на мястото, на което се е намирала, но с травмиран крайник.

Съгласно експертизата, ищцата е получила следните телесни увреждания, които имат травматичен характер: счупване на долния край на лява лакътна кост – закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, за срок по – дълъг от 30 дни. Предприето е комплексно лечение, в болнични и домашно –амбулаторни условия. В УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е извършено закрито наместване на 3 фрактурата без вътрешна фиксация при анестезия, радиус и улна. Поставена имобилизация.

Периодът на възстановяване е около 3 месеца, имобилизацията е за 40 дни, след което започва рехабилитация. Болките и страданията са най - интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на имобилизацията, в началото на раздвижването. Ищцата е с възстановени движения в ля гривнена става. Понастоящем, ищцата се оплаква от тръпнене на пръстите, както и известен дискомфорт в мястото на увредата при натоварване и промени във времето.

Настоящият състав намира, че е нарушен 132, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 116 от ЗДвП, защото водачът на автобуса следва да следи за качване на пътниците, с особено внимание към по-възрастните пътници, като съответно реагира и бъдат предприети мерки при затваряне на врата при качване на пътник и осигуряване на безопасното качване/слизане на пътниците в градски транспорт.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Критериите за определяне на този размер са следните: причинените неимуществени вреди от счупването, търпяните интензивни болки в началото и при раздвижване, възрастта на пострадалата, цялостната промяна в начина й на живот след инцидента, периода на общо възстановяване - около три месеца.

Свидетелят Д.Н. Д. (племенник на ищцата) сочи, че е видял П. Д. с гипс, била й е счупена ръката, казала, че е изпаднала в шок. Всеки ден са я посещавали с брат му, за да й помагат да си готви, носели са й храна, не е можела сама да се преоблича. Била е 40 дни в гипс, и до днес като си вдигне ръката, я боли. След инцидента, около една година е пиела обезболяващи. Сега живеят заедно, помага й, защото е много възрастна. Като взе предвид, изложените съображения, както и социално – икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от пътнотранспортното произшествие.

Относно възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно заключението на комплексната експертиза, и допълнителното заключение в автотехническата част, което съдът кредитира, вратата на автобуса е притиснала ръката на ищцата, като няма данни че същата е предизвикала това,като осигуряването на безопасността на пътниците е вменено като задължение на водача на МПС. Ищцата е посетила по спешност лечебно заведение за болнична помощ и е предприето своевременно адекватно лечение. Следователно възражението е неоснователно.

Предвид гореизложеното, предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 10 000 лв., като над тази сума до пълният размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Законна лихва върху обезщетението следва да бъде начислена 19.05.2021 г. – от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне, съобразно 4 исковата молба.

Относно разноските

Ищецът претендира деловодни разноски по чл. 38 ЗА, като в полза на адв. В. В. О.

(представен е договор от 12.01.2023 г. за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.

38, ал.1, т.3 от ЗА), следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1260 лв. с ДДС, определен по НМРАВ. На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 1160,86 лв. с ДДС - разноски за възнаграждение на адвокат, и сумата от 264,61 лв., разноски за експертизи.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 400 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 278,85 лв., разноски за експертизи.