Определение № 19372 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19372 гр. С., 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110113546 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „*********“ ЕАД, искова молба, насочена против В. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3509/2025г., по описа на РС-П.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. № 3509/2025г., по описа на РС-П, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника по постоянен адрес: гр. С., жк. „*******“ бл. *********, вх. 1, ап. 2, като във върнатите в цялост съобщения е отбелязано, че длъжникът В. Д. е напуснала адреса преди няколко години, тъй като е продала апартамента.

Направен е опит издадената заповед за изпълнение по чл. 47 ГПК да се връчи на длъжника по настоящ адрес: гр. С., ул. „*********“ № *****. Във върнатото на 25.11.2025г. съобщение е отразено, че лицето живее на адреса, но не е намерено, като на 25.01.2026г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК по настоящ адрес.

С разпореждане №5510/08.05.2026г., заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя да предявяване на иск.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса

В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на настоящия адреса, точно обратното в съобщението, върнато в цялост на 25.11.2025г. е отразено изрично, че, лицето живее на адреса.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите се предпоставки, а именно не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса.

Доколкото заповедта за изпълнение е връчена на 09.02.2026г. / след изтичане на срока по чл. 47, ал. 5 ГПК/ срокът за възражение по чл. 414 ГПК, изтекъл на 09.03.2026г., на която дата по аргумент от чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и следва да бъде издаден изпълнителен лист от заповедният съд.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „*********“ ЕАД, ЕИК **********, искова молба вх. № 156308/18.05.2026г., насочена против В. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, установителни искови претенции за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3509/2025г., по описа на РС-П, поради недопустимост на исковете.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№ 13546/2026г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-П препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2