Акт № 1413 от 09.11.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 1413

Силистра, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА и с участието на прокурора СВИЛЕН ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700089 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Т. Г. Г., [ЕГН], адрес: гр. Силистра, [улица], сезира съда с искове срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра (ОДМВР – Силистра). Исковете са с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 2 000 €. С молба вх.№ 631 / 02.04.2026 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, ищецът е уточнил, че от тази сума 1 500 € се търсят като обезщетение за вредите, причинени от заповед за задържане на лице рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г., издадена от разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Районно управление (РУ) – Силистра към ОДМВР – Силистра и отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Останалите 500 € се търсят като обезщетение за вредите, причинени от незаконосъобразното използване на физическа сила и помощни средства (белезници) на 30.05.2025 г. при изпълнението на заповедта. Върху двете суми ищецът претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба (24.03.2026 г.) до окончателното им изплащане.

При формулирането на фактическото основание на исковете като вредоносни факти са посочени: заповед за задържане рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г., отменена с решение № 144 / 19.09.2025 г. по АНД № 423/2025 г. на Районен съд – Силистра (оставено в сила с решение № 1339 / 03.12.2025 г. по адм. д. № 332/2025 г. на Административен съд – Силистра); поставянето на белезници при задържането на 30.05.2025 г. около 09:00 ч., при положение че ищецът не е оказвал съпротива, като е бил с белезниците повече от девет часа; неосигуряването на условия да спазва предписания му след операция на носа хигиенен режим. Като претърпени неимуществени вреди от отменената заповед ищецът сочи: страх, стрес, унижение, срам и безпомощност от задържането; злепоставяне пред близките, работодателя и клиентите си поради поименното отразяване на задържането в медиите и в социалните мрежи; сърдечно-съдови оплаквания, лекувани като хипертонично сърце, които счита за последица от преживяното. Като неимуществени вреди от поставянето на белезници изтъква следното: болки в раменните стави, лекувани като адхезивен капсулит; унижението да бъде държан окован пред други лица повече от девет часа.

Претендират се също така разноски, както и адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа, че служителите не са превишили правомощията си, а задържането и използването на белезници са били законосъобразни, тъй като операцията е била предварително планирана при наличие на достатъчно данни, а за част от следствените действия е било налице предварително съдебно разрешение. Твърди, че белезниците били поставени, за да се осуети евентуален опит на задържания да избяга по време на претърсването, а продължителността на престоя с тях се дължала на продължителността на следствените действия. Позовава се на заключението на съдебномедицинската експертиза и счита, че не е доказана причинна връзка между задържането и твърдените здравословни оплаквания, а евентуалните негативни последици са минимални и не надхвърлят присъщите последици на всяко законосъобразно задържане. Сочи, че не е доказано полицейските служители да са разгласили задържането, нито че публикациите в медиите се отнасят именно до ищеца, а влошаването на отношенията му с партньорката му отдава на обичайните преживявания, свързани с воденето на съдебен процес. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – обезщетението да бъде намалено. Претендира юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

Прокурорът дава заключение, според което по първия иск са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като незаконосъобразността на заповедта е установена с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде оспорвана. Счита обаче, че ищецът не е доказал промяна в личността и репутацията си, която да оправдава обезщетение от 1 500 €. По втория иск намира, че ищецът е търпял кратковременни болки и неудобства, отшумели след свалянето на белезниците и несвързани с адхезивния капсулит или със сърдечното заболяване, поради което предлага искът да бъде уважен в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени фактите, изложени по-долу.

С планове рег.№ 342р-8482 / 28.05.2025 г. и рег.№ 342р-8495 / 28.05.2025 г., утвърдени от директора на ОДМВР – Силистра, е била организирана специализирана полицейска операция за периода 08:00 – 20:00 ч. на 30.05.2025 г. Тя имала за цел да бъдат задържани лица, за които съществували данни, че са извършили престъпления по чл. 354а НК, и да се събере доказателствен материал по сл.д. № 12/2025 г. на Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура – Силистра. Плановете да се използват предвиждали оръжия и помощни средства единствено при необходимост и съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

С определения № 81 / 28.05.2025 г., № 83 / 28.05.2025 г., № 84 / 28.05.2025 г., № 87 / 28.05.2025 г. и № 93 / 28.05.2025 г. Окръжният съд – Силистра разрешил по сл.д. № 12/2025 г. претърсване и изземване в жилището на ищеца и в три леки автомобила, ползвани от него, както и обиск на ищеца.

На 30.05.2025 г. около 09:00 ч. ищецът и неговият колега – свидетелят М. – се намирали в офиса на „Заложна къща Корона 2018“ ООД в гр. Силистра, [улица]. В офиса влезли въоръжени лица с маски и зелено облекло, без видими надписи на полицията, които с викове наредили на ищеца и гореспоменатия свидетел да легнат на пода. Ищецът и свидетелят не оказали съпротива, като ищецът предупредил служителите, че наскоро му е била направена операция на носа. Двамата били поставени по очи на пода, а на ръцете им били поставени белезници зад гърба, без да бъдат удряни или обиждани. В това положение останали около час, след което били изправени и настанени на столове, без белезниците да бъдат свалени. Причината за действията на полицията не им била съобщена. Това се установява от показанията на свидетеля М..

От 09:30 до 11:40 ч. в офиса било осъществено претърсване и изземване; през деня били извършени също така обиск на ищеца (12:00 – 12:15 ч.), претърсване и изземване в жилището на майка му в гр. Силистра, [улица] (15:15 – 15:55 ч.), и претърсване на лек автомобил „БМВ Х3“ (16:00 – 16:20 ч.), което е видно от протоколите от 30.05.2025 г. за претърсване и изземване и за обиск.

Действията на полицейските служители пред офиса били наблюдавани от множество минувачи и съседи, а свидетелката Д. (с нея ищецът е във фактическо съжителство) го заварила преди обед пред офиса с белезници зад гърба (видно от показания на свидетелите М. и Д.).

Заповедта за задържане на лице рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г., въз основа на която ищецът бил задържан за срок до 24 часа, отразява като начало на задържането 09:00 ч., но е издадена около 17:00 ч. (това е отбелязано в решение № 144 / 19.09.2025 г. по АНД № 423/2025 г. на Районен съд – Силистра).

Около 17:20 ч. в РУ – Силистра бил извършен обиск на ищеца по чл. 80 ЗМВР, което е удостоверено в протокол за личен обиск рег.№ 1886р-10034 / 30.05.2025 г. В декларацията за правата на задържано лице от 30.05.2025 г. ищецът посочил, че желае защита от определен адвокат, че има здравословни проблеми (двойна дискова херния и операция на носа) и че следва да спазва медицински режим (промивка с физиологичен разтвор на всеки 4 часа). Отказал медицински преглед и уведомяване на близък. По делото няма данни да му е била осигурена възможност за промивка.

В заповедта за задържане на лице е удостоверено, че ищецът бил освободен на сутринта на 31.05.2025 г. в 08:55 ч.

Ищецът бил държан с белезници непрекъснато не по-малко от осем часа, което е видно от показанията на свидетелите М. и Д.. По делото няма доказателства, че преди поставянето на белезниците ищецът е бил предупреден по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗМВР. Няма данни за конкретни обстоятелства, които са налагали използването на белезниците.

С решение № 144 / 19.09.2025 г. по АНД № 423/2025 г. Районният съд – Силистра отменил заповед рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г. Решението било оставено в сила с решение № 1339 / 03.12.2025 г. по адм. д. № 332/2025 г. на Административния съд – Силистра. Съдилищата са приели, че в заповедта не са посочени фактически основания, че е издадена около осем часа след действителното задържане, както и че липсват данни за съпричастност на ищеца към разследваното престъпление – по сл.д. № 12/2025 г. като обвиняем е привлечено друго лице, както става ясно от писмо рег.№ СлО-481 / 25.06.2025 г. на Окръжния следствен отдел).

Ищецът не е осъждан (свидетелство за съдимост рег.№ 260928342011000269930 / 28.09.2026 г.).

На 30.05.2025 г. и на 31.05.2025 г. сайтът „Местен репортер“ публикувал материали за акцията, в които ищецът е посочен с името и прякора си като управляващ заложната къща и като един от задържаните. На 03.06.2025 г. сайтът „За истината“ публикувал статия за акцията, в която ищецът също е назован поименно. Свидетелят С. Й. научил за задържането от социалните мрежи и от публикация в медиите.

Видно от представената епикриза, на 10.04.2025 г. ищецът бил опериран планово заради девиация на носната преграда и хроничен синуит. На 11.04.2025 г. бил изписан с препоръки за хигиенно-диетичен режим, без прегряване, физическо натоварване и горещи течности. На 04.08.2025 г. бил прегледан от лекар по физикална и рехабилитационна медицина по повод на болки в двете раменни стави и диагностициран с „адхезивен капсулит на рамото“, което е удостоверено в амбулаторен лист от 04.08.2025 г. През август и септември 2025 г. преминал два курса физиотерапия, а на 27.01.2026 г. заплатил 303,72 € за консултация, раздвижване и възстановяване (фактура от 27.01.2026 г.). На 23.09.2025 г. и на 29.10.2025 г. бил прегледан от кардиолог с диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, като в анамнезата било отразено състояние след СКАГ през 2018 г. и системно амбулаторно лечение (амбулаторни листове № 2526670CE279 / 23.09.2025 г. и № 2530210A2AB5 / 29.10.2025 г.). На 22.12.2025 г. потърсил спешна помощ заради високо артериално налягане (заключение на вещото лице).

Според назначената съдебномедицинска експертиза, при правилно поставени белезници, престоят с тях в продължение на 8 – 9 часа причинява болка и дискомфорт, които отзвучават след свалянето им без трайни последици. Адхезивният капсулит е хронично заболяване, което е съществувало преди задържането. Продължителното стоене с белезници би могло да обостри болковата симптоматика, но не е причина за заболяването. По отношение на сърдечно-съдовите оплаквания вещото лице сочи, че ищецът има анамнеза за сърдечно-съдово заболяване, при което хипертонична криза може да настъпи винаги.

След задържането ищецът станал по-изнервен и раздразнителен, имал нарушения на съня, оплаквал се от болки в раменете (повече в лявото), измервал си артериалното налягане и приемал лекарства (показания на свидетелите М., Д. и Й.). През лятото на 2026 г. ищецът и свидетелката Д. се разделили за известно време, но към датата на разпита отново живеят заедно (показания на свидетелите М. и Д.). Не се установи, че публикациите са стигнали до работодателя и клиентите на ищеца, че клиентите на заложната къща са намалели, че близки и приятели са започнали да го избягват, че синът му го е питал дали написаното в публикациите е истина.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като непосредствени, подробни и вътрешно непротиворечиви. Показанията на свидетелката Д. съдът цени предвид възможната ѝ заинтересованост (чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/) и не ги кредитира в частта, че преди задържането ищецът не е имал проблеми с раменете, защото това се опровергава от заключението на вещото лице, както и в частта, че временната им раздяла през лятото на 2026 г. се дължи на задържането, тъй като раздялата е настъпила повече от година по-късно. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. относно това, че преди задържането ищецът не е имал проблеми с раменете и артериалното налягане, тъй като те се опровергават от медицинските документи и от заключението на вещото лице, а в частта за сърдечно-съдовите проблеми – и от показанията на свидетелката Д., според които „със сърцето преди това имаше проблем“.

Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aebb75d-32a1-4047-98fc-6937310451d2