Решение № 5262 от 25.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5262 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110164261 по описа за 2021 година

Производството се движи се по реда на глава ХХV ГПК.

Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.

2 и т.3 от КТ.

Ищцата ИВ. ХР. Ц. твърди, че в периода от 08.11.2011 г. до 27.10.2021 г. била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“. Твърди, че на 19.10.2021 г. получила покана за даване на писмени обяснения с вх. № ПД-НС20-14/19.10.2021г. в 7-дневен срок, считано от същата дата относно финансово-счетоводното състояние на дружеството – ответник, като предвид обема на исканата информация посочила, че ще представи същата до 01.11.2021г. На 22.10.2021 г. ищцата получила заповед № РД11-207/22.10.2021 г. за предоставяне на всички документи, регламентиращи досегашни плащания на работодателя към Б, като срокът за изпълнение на заповедта бил до 15:30 ч. на същия ден. На 27.10.2021г. със заповед № РД11- 215/27.10.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 190, т.3 и т.4 КТ, като работодателят приел, че ищцата е извършила следните нарушения: неизпълнение на законните нареждания на ръководителя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, изразяващи се в това, че ищцата не дала обяснения в 7-дневния срок, даден й с поканата от 19.10.2021 г., не е изпълнила заповедта от 22.10.2021г., както и че същата е едноличен собственик на капитала и представляваща две търговски дружества, което е несъвместимо с добросъвестното изпълнение на служебните й задължения. Твърди също, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение брутното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 4 286,70 лв. Поддържа, че уволнението е незаконно, поради неспазване на процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ; поради това, че в поканата от 19.10.2021 г. няма вменени нарушения на трудовата дисциплина; че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана; че не е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина; че е 1 нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 КТ. С оглед на изложеното се иска съда да отмени уволнението, да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 25 720,20 лева за периода 27.10.2021 г. – 27.04.2022 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване. Претендира деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответната страна ... изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „главен счетоводител“. Твърди, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, поради което заповедта за уволнение е законосъобразна. Оспорва се размера на претендираното обезщетение, като в условията на евентуалност прави възражение за прихващане с насрещни вземания на работодателя за изплатени обезщетения. Моли се за отхвърляне на исковете и претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане от 10.01.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „главен счетоводител“, въз основа на трудов договор от 08.11.2011 г., както и че уволнението е извършено със заповед № РД11-215/27.10.2021 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че заповедта е връчена на ищеца на 27.10.2021 г.

От представената по делото Покана за даване на писмени обяснение с вх.№ ПДНС20-14/19.10.2021 г. на Изпълнителния директор на ... се установява, че в 7 – дневен срок на главния счетоводител ИВ. ХР. Ц. се искат писмени обяснения по следните въпроси:

1. Актуална към датата на предоставяне на информацията финансово счетоводна информация за задълженията на ... към трети лица - насрещна страна ЕИК, размер, източник, изискуемост;

2. Финансово-счетоводна информация за вземанията на ... от трети лица насрещна страна - ЕИК, размер, източник, изискуемост;

3. Анализ за финансовото състояние на дружеството към 31.12.2020 г. и към настоящия момент.

4. Кой следи за общото финансово състояние на дружеството и защо се е стигнало до невъзможност за извършване на текущите разплащания към месец юни 2021 г.

5. Защо дружеството беше в невъзможност за плащане на дължимите трудови възнаграждения и имаше забава за изплащането им към края на месец май и юни, 2021 г.

6. Защо няма информация относно изискуемите задължения на дружеството и чие задължение е това

7. Защо няма информация относно вземанията на трети лица към дружеството - води ли се информация за длъжниците и чие задължение е това.

8. Има ли изградена в дружеството система за отчетност и контрол на разходите.

От представената по делото Заповед № РД 11-207/22.10.2021 г. се установява, че изпълнителният директор на ответното дружество ... е наредил на И.Ц. да представи всички документи, свързани и/или регламентиращи досегашните плащания с доставчика на гориво на дружеството към момента Б – договори, анекси, споразумения, протоколи от срещи и др., със срок на изпълнение – 22.10.2021 г. – 15:30 ч.

По повод тази заповед от И.Ц. е изготвен доклад до Изпълнителния директор на ..., в който същата го уведомява, че служебните и ангажименти не предполагат да разполага с посочените документи. Задължение на Директора на „Административно – правна “ е да организира дейността по документооборота, в т.ч. създаване и поддържане на регистър на 2 договорите, а задължение на финансовия директор е да предостави необходимата информация на служителите от дирекция „Правна“, необходима за сключване на сделки.

Съгласно раздел II от длъжностната характеристика за длъжността „Главен счетоводител“, екземпляр от която е връчен на ищцата Цанова на 19.04.2017 г., част преките й задължения са свързани със следното:

- ръководи и организира счетоводната отчетност и своевременно до осигурява отразяване в счетоводството на всички стопански операции;

- достоверно отразяване на резултатите от дейността на дружеството, в съответствие с първичните документи и установените правила;

- осигуряване на пълното отчитане на паричните средства и своевременното отразяване на движението им в счетоводните документи;

- организирането и осъществяването на своевременното уреждане на сметните взаимоотношения с дебитори и кредитори, за уреждане взаимоотношения с бюджета и с банките, провеждане на инвентаризации и проверки на парични и стоково-материални ценности, уреждане на взаимоотношения с осигурителни фондове, съхраняването на счетоводни документи и предаването им по установения ред в архива, срочното предаване на счетоводните документи на съответните органи.

Изрично се предвижда, че длъжността е пряко подчинена на финансовия директор на дружеството, който възлага задачите за изпълнение, заедно с изпълнителния директор. В ежедневната работа връзките и взаимоотношенията се развиват с ръководството и служителите на „Централното управление“, с управителите и главните счетоводители, а извън дружеството се осъществяват контакти с ръководители и специалисти от други предприятия, институции и организации във връзка с изпълняваната работа. Взема решения в рамките на преките си задължения, след съгласуване с прекия си ръководител. Взема самостоятелни решения, когато това е в рамките на конкретни правила (регламентирано в нормативни актове).

От представената по делото заповед № РД11-215/27.10.2021 г. се установява, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на ищеца на 27.10.2021 г.

Видно от същата, на ищеца е наложено най-тежкото наказание „уволнение“ поради нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: подробно описани в три точки фактически обстоятелства в мотивната част на заповедта, на основание чл.187, ал.1, т.7 и т.8, във вр. с чл.190, т.3 и т.4, вр. чл.195 от КТ, поради системно неизпълнение на законните нареждания на работодателя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, на основание чл.188, т.3 КТ, поради системност и нееднократност на извършеното, предвид сериозността на нарушението и поради практическия отказ за даване на писмени обяснения, трудовото правоотношение с ищцата И.Ц. е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта – 27.10.2021 г. от изпълнителния директор на ....

Видно от отбелязването в самата заповед за уволнение, при връчване на Покана за даване на писмени обяснение с вх.№ ПД-НС20-14/19.10.2021 г., ищцата е направила отбелязване, че поради големия обем на изисканата информация, който се отнася до цялото дружество, данните ще бъдат предоставени на 01.11.2021 г.

От представената в заверен препис електронна справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 15.02.2022 г. и към дата 05.05.2022 г. на ищеца И . Ц . се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, в рамките на процесния период тя не е постъпвала на работа при друг работодател.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че брутното трудово 3 възнаграждение на ищцата И.Ц. за последния пълен отработен месец е в размер на 4286,70 лв., от които: 3 300 лв. – основна работна заплата и 986,70 лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 29,9 %, или общо за периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на 25 720,82 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните. Съдът кредитира заключението на назначената съдебно-счетоводната експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

По делото са събрани и неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

1. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

Тежестта на доказване в производството по оспорване законността на дисциплинарно уволнение е възложена на работодателя – ответник по делото. Работодателят следва да установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните изисквания при налагане на наказанието и че последното е съобразено с тежестта на извършеното нарушение в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото от 10.01.2022 г. доказателствена тежест.

Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал.1, чл. 194, чл. 195, ал.1 и чл. 189 от КТ.

Всички предпоставки за законосъобразност на извършеното уволнение съдът преценява по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод, с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба.

Разпечатката съдържа 43 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9aeba417-173a-4989-8457-2df4f247b838