Решение № 68 от 23.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Стара Загора, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. ТЕЛБИЗОВАЯНЧЕВА

Членове:

НИКОЛАЙ ИЛ. УРУКОВ

А. Д. А.ОВ при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225500500764 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Общинско предприятие „К.д.п.и.“, с адрес гр.К., представлявано от Директора – Т.Л. против решение № 260046 от 20.07.2022г., постановено по гр.д. № 792/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се осъжда Общинско предприятие “К.д.п.и.“, с адрес на управление гр.К. да заплати на М. М. С. на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 56 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, от получените вследствие на трудовата злополука на 21.11.2017 г., увреждания: контузио капитис, контузио тоцацис декстра, фрактура капитис радии декстра и фрактура осис пубис декстра, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в частта над 56 000 лв. до претендираните 100 000 лв. като неоснователен.

Въззивникът излага съображения, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като то е немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е налице несъответствие между приетото от съда фактическо положение и установеното от събраните по делото доказателства, поради което 1 първоинстанционният съд в решението си е формирал грешни правни изводи, приложил е неправилно материалния закон – нормата на чл.200 и чл.201 от КТ, както и нормата на чл.52 от ЗЗД, като така е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Посочва се, че обжалваното решение е немотивирано, тъй като съдът не е посочил аргументирано въз основа на кои доказателства е достигнал до своите фактически и правни изводи, не е посочил защо приема едни доказателства, а отхвърля други. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Въззивникът намира, че неправилно и необосновано съдът е определил 30 % принос на ищеца за настъпване на злополуката, тъй като той не излага мотиви, подкрепящи възприетият размер на съпричиняване.

По отношение на присъденото на ищеца в обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 56 000 лева, счита, че е присъдено без основание, прекомерно и изключително завишено, тъй като ищецът изцяло е допринесъл за настъпилият вредоносен резултат по трудовата злополука. Освен това считат, че решението в тази част е и неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил материалния закон – нормата на чл.52 от ЗЗД. Цитира се практика на ВКС.

Моли да се отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение и съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице помагач на страната на ответника „Д.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от управителя С.И.Ц., чрез адв.С. Т. от АК П., с който вземат становище, че изцяло възприемат и подкрепят изложеното във въззивната жалба от ОП „К.д.п.и.“ с искане същата да бъде уважена, респ. да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение.

Излагат подробни доводи и мотиви, които съдът да вземе предвид при произнасянето си, а именно, че правилно съдът приема, че ищецът е работник озеленяване-резач, косач, а не машинист на повдигателно съоръжение, както и че в разрез с проведеният инструктаж не е ползвал предпазни средства.

Считат за неправилно заключението на съда, че извършеният от „Д.Б.“ООД ремонт е некачествен, като, за да формира това си виждане, съдът се влияе единствено и само от приетата по делото СТЕ, която намират за необоснована, повърхностна и тенденциозна. Молят да бъде уважена подадената от Общинско предприятие „К.д.п.и.“ въззивна жалба и да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от М. М. С., както и от третите лица – помагачи на страната на ответника ЗАД „А.“ АД и Д.з.“ АД.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. М. С., чрез адв. А. Г. от САК, с която обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част за 2 разликата между присъдената от първоинстанционният съд сума до пълния размер на претендираното обезщетение. Претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Сочи, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните в процеса доказателства и изводи относно осъществяването на елементите на фактическия състав на чл.200 от КТ. Правилно е квалифицирал процесното увреждане, като трудова злополука и е приел, че претенцията е доказана по основание и е осъдил Общинско предприятие „К.д.п.и.“, но счита, че определеното обезщетение не отговаря на степента на търпяните от него неимуществени вреди. Излага конкретни съображения.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Общинско предприятие

„К.д.п.и.“, като същевременно бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и постановено ново, с което бъде уважен предявения иск в претендираните размери, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от посочения в исковата молба начален момент, както и присъждане на направените разноски от ищеца пред първата инстанция.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от „Д.з.“ АД, гр.С., с който оспорват изцяло насрещната въззивна жалба подадена от М. С., като неоснователна и необоснована. Вземат становище по всяко от оплакванията направени в насрещната въззивна жалба.

Молят да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба на М.

С. и бъде уважена въззивната жалба на Общинско предприятие „К.д.п.и.“.

В срока по чл.263, ал.3 от ГПК не са постъпили отговори на насрещната въззивната жалба от Общинско предприятие „К.д.п.и.“, както и от третите лица – помагачи на страната на ответника ЗАД „А.“ АД и „Д.Б.“ ООД.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника Общинско предприятие „К.д.п.и.“, при когото бил назначен с трудов договор и работил на длъжността „работник озеленяване“, НКПД92140015. На 21.11.2017г„ около 15:03 ч. в гр.К., на *** в централната градска част, по време на изпълнение на трудовите задължение при ответника, в момент, в който извършвал оглед и раздвижване на рогатки за монтаж на осветителни тела и премахване на малки клони, пречещи на ефективността на осветителните тела, качен в коша на автовишка WUMAG №6170, представляваща част от товарен автомобил-автовишка „Мерцедес“ №709Д“, ДК№СТ***СК, при сваляне в долно положение, вследствие на техническа повреда, кошът се обърнал с дъното нагоре и паднал на пътното платно. За инцидента била подадена от работодателя декларация за трудова злополука №1/23.11.2017г., съставен бил Протокол за резултати от извършеното 3 разследване на злополуката №16 от 06.12.2017г. на ТП на НОИ - Стара Загора и издадено Разпореждане №150 от 08.12.2017г. на ТП на НОИ-Стара Загора, с което злополуката била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.

Вследствие на описаната злополука получил следните телесни увреждания:

Фрактура на таза вдясно, фрактура на дясната ръка и лакът, контузия на главата и тялото, със загуба на съзнание. След произшествието бил откаран със спешна помощ в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“, гр.К., където лекарите извършили операции на счупения таз и счупената ръка, като била поставена Браунова шина. Болничните престои продължили съответно от 21.11.2017г. до 26.11.2017г. и 27.11.2017г. до 04.12.2017г. В следващите няколко месеца след инцидента бил на постелен режим, като за него се грижели близките му.

Изпитвал сериозни затруднение в битовото обслужване. През месец април 2018г. постъпил за специализирана медицинска рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД филиал Павел Баня. Лекарите заключили, че състоянието му налага продължаването на рехабилитацията в болнични и извънболнични условия за период от поне 1 година. Повече от година след злополуката продължавал да изпитва болки при ходене, походката му била силно нарушена. Поради получените увреждания прекарал повече от 7 месеца в болнични и се върнал на работното си място през м.07.2018г., но поради влошеното му здравословно състояние бил с променени трудови ангажименти, включващи значително по-леки натоварвания. Гореописаните травми му причинили силни и продължителни болки, продължително болнично и извънболнично лечение, затруднение на движението за дълъг период от време, неудобства и затруднения в бита. Възстановяването не приключило, продължавал да изпитва болки, трудно се придвижвал, куцал и изживявал последиците негативно и в емоционален план. Като отглас от преживяното се проявявали неспокойствие и раздразнителност. По време на възстановяването си изцяло преустановил социалните си контакти, чувствал се депресиран и обезверен.

Травматични увреждания, които получил при трудовата злополука на 21.11.2017г. са: фрактура на таза вдясно, фрактура на дясната ръка, фрактура на десния лакът, контузия на главата, контузия на тялото, загуба на съзнание.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки вследствие на фрактура на таза вдясно, фрактура на дясната ръка, фрактура на десния лакът, контузия на главата, контузия на тялото, загуба на съзнание, негативни изживявания, свързани със силни и продължителни болки и дискомфорт за периода на болничното лечение: болки и дискомфорт по време на болнични престои, продължили съответно от 21.11.2017г. до 26.11.2017г. и от 27.11.2017г. до 04.12.2017г., вследствие на трудова злополука на 21.11,2017г. и законната лихва от датата на трудовата злополука - 21.11.2017г. до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК 4 ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че като работодател е спазил всички нормативни разпоредби и изпълнил всички законови процедури за осигуряване на безопасни условия на труд в предприятието, за разлика от ищеца, който нарушил правилата за безопасно изпълнение на възложената му работа. Трудовата злополука и всички увреждания настъпили поради факта, че ищецът не е спазил технологичните правила и правилата за безопасност при работа, като не е извършил възложената му работата с необходимото старание и внимание, а именно: при качването си на вишката, не е поставил предпазният колан и каска, които се поставяли в подобни случаи, преди да започне да извършва възложената му работа. Предпазните средства колан и каска, били на разположение на ищеца - каската дадената му от предприятието, а коланът в автовишката. По този начин той допринесъл на 100% за настъпването на трудовата злополука. Ако ищецът бил поставил предпазните средства преди започване на работа, нямало да падне от коша на автовишката, а щял да увисне на него като нямало да получи нараняванията, които получил при падането на земята, защото кошът на автовишката не е паднал на земята, а се е наклонил поради техническа повреда. Ищецът проявил груба небрежност при изпълняването на възложената работа. С тези свои действия той изцяло допринесъл за тежкия вредоносен резултат, като се е надявал той да не настъпи. Ищецът не е положил дължимата грижа да се обезопаси с оглед естеството на дейността и условията за извършването й, проявил е висока степен на невнимание, нарушил е правилата за безопасни условия на труд като не се съобразил с обективния факт, че при евентуална авария на коша на автовишката, можел да падне на земята и да получи увреждания. Съпричиняване при трудовата злополука имало винаги, когато работникът извършвал работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Твърди, че е провел необходимите инструктажи на ищеца, съгласно изискванията на Наредба № РД- 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както към момента на започване на трудовите задължения, така и периодично и ежедневно, за всяка конкретна работа.