Определение № 199 от 11.12.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Габрово, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20254200600337 по описа за 2025 година

С определение № 231 от 29.10.2025г. постановено по нохд № 33 по описа за 2024г. на Габровски районен съд М. Я. Я. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на НБПП гр.София сума общо в размер на 760лв., представляваща направени разноски по ДП №350/2023г. на РУ-Габрово, по нохд № 33/2024г. на РС-Габрово и по внохд № 192/2024г. на ОС-Габрово за предоставена правна помощ- процесуално представителство от адв. Иван Христов от ГАК, определен и назначен по реда на ЗПП.

Срещу определението е подадена частна въззивна жалба от М. Я. Я.. В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПП, както и че нямало такава разпоредба, съгласно която той да дължи направени за защитата разходи.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи и с оглед данните по делото приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от легитимно лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството по НОХД № 33/2024г. по описа на Габровски районен съд е приключило с Присъда № 24/ 24.04.2024г., с която М. Я. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.2 ,т.4 във вр.с чл.130,ал.2 от 1

НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

По жалба на Я. е инициирано въззивно производство. С Решение № 79/06.11.2024г. постановено по внохд № 192/2024г. по описа на ГОС е потвърдена присъдата на районния съд.

В хода на ДП с Постановление от 09.11.2023г.на разследващ полицай на М. Я., в качеството му на обвиняем, е била допусната правна помощ, като му е назначен служебен защитник- адвокат Иван Христов от АК-Габрово, на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК.

Назначеният за служебен защитник адвокат е осъществил процесуално представителство по отношение на Я. в хода на досъдебното производство, в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, а така също и в хода на въззивното производство.

Към момента на постановяване на присъдата съдът не се е произнесъл по направени за осъществената защита разноски, тъй като не е имало постановено решение на НБПП и реално такива не са били направени.

По делото са представени решения на НБПП от 10.06.2025г. и от 17.07.2025г., с които са определени на адвокат Христов възнаграждения за предоставената от него правна защита на Я. на ДП, пред първоинстанционния съд и пред въззиваната инстанция общо в размер на 760лв., определени въз основа на Наредбата за заплащане на правна помощ. От писмото е видно, че тази помощ е заплатена на адвоката.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а от Закона за правната помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, а съгласно разпоредбата на чл.

189, ал.3, предл.първо от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.

Спазвайки посочените разпоредби обосновано и законосъобразно районният съд е осъдил М. Я. да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Наведеното в частната жалба възражение от осъденото лице е неоснователно, тъй като присъждането на разноските по наказателното делото не е свързано с имотното състояние на лицето. В настоящия случай не намира приложение посочената норма на чл.23,ал.2 от ЗПП.

2

Останалите, изложени във въззивната жалба обстоятелства, са неотносими към настоящото производство, поради и което съдът не ги подлага на обсъждане.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 345, ал.1, във вр. с чл. 306 ал. 3, вр. с ал.1, т.4, предл.2-во от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 231 от 29.10.2025г. постановено по НОХД № 33 по описа за 2024 година на Габровски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Габрово, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20254200600337 по описа за 2025 година

С определение № 231 от 29.10.2025г. постановено по нохд № 33 по описа за 2024г. на Габровски районен съд М. Я. Я. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на НБПП гр.София сума общо в размер на 760лв., представляваща направени разноски по ДП №350/2023г. на РУ-Габрово, по нохд № 33/2024г. на РС-Габрово и по внохд № 192/2024г. на ОС-Габрово за предоставена правна помощ- процесуално представителство от адв. Иван Христов от ГАК, определен и назначен по реда на ЗПП.

Срещу определението е подадена частна въззивна жалба от М. Я. Я.. В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПП, както и че нямало такава разпоредба, съгласно която той да дължи направени за защитата разходи.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи и с оглед данните по делото приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от легитимно лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството по НОХД № 33/2024г. по описа на Габровски районен съд е приключило с Присъда № 24/ 24.04.2024г., с която М. Я. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.2 ,т.4 във вр.с чл.130,ал.2 от 1

НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

По жалба на Я. е инициирано въззивно производство. С Решение № 79/06.11.2024г. постановено по внохд № 192/2024г. по описа на ГОС е потвърдена присъдата на районния съд.

В хода на ДП с Постановление от 09.11.2023г.на разследващ полицай на М. Я., в качеството му на обвиняем, е била допусната правна помощ, като му е назначен служебен защитник- адвокат Иван Христов от АК-Габрово, на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК.

Назначеният за служебен защитник адвокат е осъществил процесуално представителство по отношение на Я. в хода на досъдебното производство, в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, а така също и в хода на въззивното производство.

Към момента на постановяване на присъдата съдът не се е произнесъл по направени за осъществената защита разноски, тъй като не е имало постановено решение на НБПП и реално такива не са били направени.

По делото са представени решения на НБПП от 10.06.2025г. и от 17.07.2025г., с които са определени на адвокат Христов възнаграждения за предоставената от него правна защита на Я. на ДП, пред първоинстанционния съд и пред въззиваната инстанция общо в размер на 760лв., определени въз основа на Наредбата за заплащане на правна помощ. От писмото е видно, че тази помощ е заплатена на адвоката.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а от Закона за правната помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, а съгласно разпоредбата на чл.

189, ал.3, предл.първо от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.

Спазвайки посочените разпоредби обосновано и законосъобразно районният съд е осъдил М. Я. да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Наведеното в частната жалба възражение от осъденото лице е неоснователно, тъй като присъждането на разноските по наказателното делото не е свързано с имотното състояние на лицето. В настоящия случай не намира приложение посочената норма на чл.23,ал.2 от ЗПП.