Решение № 12467 от 13.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46366/2022
- Вид
- Решение № 12467
- Подписан
- 13.07.2023
- Състав
- ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12467 гр. С., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110146366 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Х. П. Д. срещу З..
Ищецът Д. е предявил срещу ответника З. иск с правно основание чл. 432, вр. чл. 380 КЗ за заплащане на сумата от 167,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение на телесни увреждания, в резултат на ПТП, реализирано на 11.06.2018г. в гр. С. между лек автомобил „Ф.” с рег. № ., управлявано от М. З. Б. и мотоциклет „С.” с рег. № ., управляван от Х. П. Д., а именно: 150 лева – разходи за 5 броя медицински прегледи /всеки по 30 лева/ и 17,40 лева – разходи за потребителска такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 11.06.2018г. около 12:00 часа, в гр. С. настъпило ПТП между движещото се по бул. „Ч.”, в посока от ул. „О.” към ул. „С.”, МПС марка „Ф.“ с peг. № ., управлявано от М. З. Б. и мотоциклет марка „С.“ с peг. № ., управляван от Х. П. Д.. Вина за ПТП имал водачът на лек автомобил „Ф. .”, който в района на ***, при извършване на маневра „ляв завой“, преминал разделителен остров, очертан с пътна маркировка, преминал една пътна лента в срещуположната посока и във втората отнел предимството на насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца. По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К 384/11.06.2018 г., по описа на ОПП при СДВР и било образувано ДП № 11221/2018г ., по описа на ОПП при СДВР, пр. пр. № 28564/2018 г., по описа на СРП.
1
След ПТП пострадалият от него Х. Д. бил откаран в много тежко състояние, с опасност за живота в УМБАЛСМ „Н. И. П. - гр. С.. След направени изследвания, лекарите установили, че вследствие на ПТП, Х. Д. е получил следните травматични увреждания: политравма, фрактура на лява предмишница, луксация на ляв лакът, травма на коляното, контузия на гърди и корем и контузия на бял дроб. Лечението и възстановяването на пострадалия продължавало и към момента. Във връзка с лечението си, в периода от 05.03.2019г. - 31.05.2019г. Х. Д. извършил имуществени разходи в размер на 167,40 лв. по следните фактури: Фактура № 6000000132/05.03.2019 г., издадена от „М., касаеща разход за извършване на медицински преглед на стойност 30 лв.; Фактура № 6000000143/18.03.2019 г., издадена от „М., касаеща разход за извършване на медицински преглед на стойност 30 лв.;
Фактура № 6000000171/13.05.2019 г., за заплащане на медицински преглед, издадена от „М., на стойност 30 лв.; Фактура № 6000000173/20.05.2019 г., за заплащане на медицински преглед, издадена от „М., на стойност 30 лв.; Фактура № 1000122283/30.05.2019 г., за заплащане на потребителска такса, издадена от М., на стойност 17,40 лв. Фактура № 600000174/31.05.2019 г., за заплащане на медицински преглед, издадена от „М., на стойност 30 лв.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество. Въпреки отправената покана до ответника застраховател за заплащане на претендираните суми, такова не последвало. Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните суми.
Ищецът твърди, че между същите страни е водено и друго дело за имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на процесното ПТП, във връзка с което са поставени Решение № 51348/25.02.2020г., по гр.д. № 24540/2019г., CPC, 119 състав, поправено с Решение № 20101694/15.04.2021г., влязло в сила на 29.05.2021 г. Ищецът се позовава на задължителната сила между страните на влязлото в сила Решение по предходно воденото производство по отношение на правопораждащите факти, а именно: настъпването на процесното ПТП; противоправното и виновно поведението на М. З. Б.; липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; претърпените телесни увреждания от ищеца вследствие на процесното ПТП; отговорността за причинените увреждания от водача М. З. Б. е покрита от „З., по силата на застрахователна полица № BG/02/117002862144/27.10.2017г., валидна от 29.10.2017 г. до 28.10.2018г. Ищецът претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита претендираното обезщетение за прекомерно. Твърди, че разходите за прегледи се поемат от здравната каса и не е следвало да бъдат заплащани от ищеца. Оспорва - причина за ПТП да е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ф.” – М. Б.. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените телесни увреждания и разходи за лечение и процесното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване от страна на пострадалото лице, доколкото последното управлявало мотоциклета с превишена скорост. Не оспорва наличие на сключена застраховка 2
„Гражданска отговорност” по отношение на виновния водач в З. към датата на ПТП. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
От представените по делото като писмени доказателства - два броя молби съответно с вх. № ОК-229894 от 12.04.2019г. и вх. № ОК-348055/11.06.2019г. по описа на З. /л. 42-44 от делото/ се установява, че на 12.04.2019г. ищецът отправил към ответника-застраховател писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ за заплащане на имуществени вреди, свързани с разходи, заплатени по процесните фактури, за част от които е депозирана втората молба от 11.06.2019г.
Видно от писмо от З. изх. № НЩ-5080/01.07.2019г. - от страна на застрахователното дружество били изискани допълнителни доказателства във връзка с щетата.
Получаването на поканата на 12.04.2019г. не се оспорва от ответната страна, като видно от исковата молба, същата е депозирана на 26.08.202г. и към тази дата несъмнено е изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен рекламационен срок относно претърпените от ищеца имуществени вреди от проведено допълнително лечение.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с претендираната сума, касаеща лечение по процесните фактури. С оглед на това, за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред.
Ето защо предявеният от него иск е допустим.
По съществото на иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за имуществените вреди:
Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ са: наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на лек автомобил „Ф. .” с рег. № .; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск – причинени от застрахованото лице на ищеца имуществени вреди – разходи за лечение; отправена от ищеца писмена застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя; вид и размер на вредите. Доказателствената тежест за установяване на горните групи факти е за ищеца.
3
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга, както и да обори презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, в частност да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Ф.” с рег. № . е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З..
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – Констативен протокол № К 384, протокол за оглед на местопроизшествие от 11.06.2018г.; скица и фотоалбум към него, както и от представените медицински документи, се установява, че на 11.06.2018г. в гр. С. между лек автомобил „Ф.” с рег. № ., управлявано от свидетеля М. З. Б. и мотоциклет „С.” с рег. № ., управляван от Х. П. Д., настъпило ПТП, при което на ищеца били причинени телесни увреждания.
Действително, протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на причиняване на ПТП, но последният се установява от разпита на свидетеля М.
Б., който е участник в самото ПТП като водач на лек автомобил „Ф.” с рег. № . . Показанията на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви, като същите намират подкрепа и в приетата по делото комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно заключението на експертизата, която съдът кредитира като отговорила в пълнота и обективно на поставените въпроси:
Механизмът на ПТП е следния: на 11.06.2018г. около 12,00ч. лек автомобил „Ф. Г.” с рег. № . се движи по бул. „Ч.” с посока от „О.” към *** водачът предприема маневра ляв завой. В същото време в противоположната посока в дясната пътна лента се движи мотоциклет „С.” с рег. № . със скорост около 70 км./ч. Видимостта и на двамата водачи била ограничена от движещ се в лявото платно лек автомобил. Когато мотоциклетът бил на 33,37 метра от мястото на удара, тогава се открила видимостта за двамата водачи, но траекторията на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях.
От техническа гледна точка и от приложните по делото доказателства може да се направи извод, че причините за настъпване на процесното ПТП са следните:
-поведението на водача на лек автомобил „Ф. .”, който е предприел маневра за завой наляво, без да изчака преминаването на мотоцилета;
-поведението на водача на мотоциклета, който е управлявал превозното средство със скорост 70 км./ч., при която не може да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност.
Преди настъпване на ПТП и към момента на удара, мотоциклетът се е движел със 4 скорост 70 км./ч.
Водачът на лек автомобил „Ф. .” е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал преминаването на мотоциклета. Водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, ако се е движел със скорост по-ниска от 50 км./ч. и е задействал спирачната уредба, в момента, в който е имал видимост към лекия автомобил.
От материалите по делото е видно, че при ПТП на 11.06.2018 г. пострадалия Х. П. Д., на 38г. е получил следните травматични увреждания:
-открита черепна травма: счупване на черепната основа в областта на предната черепна ямка - челен синус и етмоидална кост, наличие на въздух в черепната кухина челно субдурално (пневмоцефалия). Тази травма е причинила на пострадалия НАРАНЯВАНЕ ПРОНИКВАЩО В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА;
-лицева травма: изкълчване на хрущялната част на носната преграда неразместено счупване на носните кости и десният орбитален ръб. Тази травма е причинила на пострадалия В. Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
-гръдна травма: белодробна контузия в ляво, минимално натрупване на въздух в дясната гръдна половина (пневмоторакс). Тази травма е причинила на пострадалия Р. НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА;