Определение № 264 от 19.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. Г. М., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. ЕЛ.В.АТ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 27 насочена срещу Разпореждане № 1615 от 09.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 699/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, вчастта,с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника – „******************“ Црт.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че макар длъжникът да е чуждестранно юридическо лице, той има регистриран клон на територията на Република България – „****************** Црт. - клон България КЧТ“, с ЕИК *********** чрез който осъществява търговска дейност. Според жалбоподателя наличието на този клон представлява „място на дейност“ по смисъла на чл.

411, ал. 2, т. 5 ГПК, което е достатъчно основание за териториална допустимост на заповедното производство. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, тъй като длъжникът е 1 чуждестранно юридическо лице и липсва териториална връзка с Република България по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК, а именно – седалище или място на дейност на територията на страната.

Този извод на районния съд е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, когато са налице отрицателните предпоставки, изброени в нея. Според т. 4 и т. 5 на същата алинея, отказ се постановява, ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище /т. 4/ или няма обичайно местопребиваване или място на дейност /т. 5/ на територията на Република България. Тези две предпоставки са алтернативни, поради което наличието на която и да е от посочените връзки с територията на страната е достатъчно, за да е допустимо заповедното производство.

В настоящия случай от приложените към заявлението доказателства и от извършената служебна справка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установява безспорно, че длъжникът „******************“ ЦРТ е регистрирал по реда на чл. 17а от Търговския закон клон в Република България – „****************** Црт. - клон България КЧТ“, с ЕИК 200830927. Този клон има седалище и адрес на управление в страната, предмет на дейност и управител, води самостоятелни търговски книги и съставя баланс съгласно чл.

19 ТЗ.

Чрез регистрирания клон чуждестранното юридическо лице осъществява по траен и организиран начин стопанска дейност на територията на Република България. Това безспорно го квалифицира като „място на дейност“ по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.

Наличието на такова място на дейност създава необходимата териториална връзка, която обосновава както компетентността на българския съд да разгледа заявлението, така и възможността за ефективно провеждане на последващо принудително изпълнение. В този смисъл е и константната съдебна практика /напр. Определение № 547 от 22.08.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1355/2013 г., II т. о., ТК/.

Следователно, в случая не е налице отрицателната предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. Като е достигнал до обратния извод и е отказал издаването на заповед за изпълнение, районният съд е постановил незаконосъобразен акт.

Съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК при отмяна на обжалваното определение въззивният съд решава въпроса по същество. Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него да се издаде заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1615 от 09.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 699/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника – „******************“ Црт. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителя В. Г. М., с ЕГН **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника ****************** Црт., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество, регистрирано в Унгария, вписано в Регистъра на дружествата под номер 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща 1103, Коер утца 2/A B. ep. IIV, Унгария, законен представител Янош Пал, действащо на територията на Р България, чрез „****************** Црт. –клон България“ ЕИК: *********** седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, зона летище София, сграда ИВТ, община Столична, област София /столица/, за следните суми: 250.00 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща главница - Обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва за период от 23.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 250.00 евро /двеста и петдесет евро/, държавна такса в размер на: 10.86 евро /десет евро и 86 цента/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3