Решение № 1237 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300100919 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Д. А. Т. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че в периода от 17.09.2015 г. до 19.10.2022 г. е имал качеството обвиняем, а след това подсъдим по НОХД. Ищецът бил привлечен като обвиняем с постановление на ОП Пловдив на 17.09.2015 г., като било и изпратено предложение за иницииране на дисциплинарно производство. Със заповед от 05.04.2016 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказания „уволнение.“ С присъда на ОС-Пловдив, изменена от АС-Пловдив само по отношение на мотивите, ищецът бил признат за невиновен, на основание чл. 304 НПК. Поради това намира, че държавата дължи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изтъква, че е в продължение на 7 години е бил първоначално обвиняем, а след това подсъдим за 4 престъпления, от които 3 били тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Наказателното преследване започнало с брутално задържане и било предмет на широко медийно отразяване, което повлияло негативно на страната. През това време, ищецът бил с мярка за неотклонение, била му направена криминалистична регистрация, било му отнето разрешението да притежава **** и достъпът до ****, бил уволнен дисциплинарно от системата на ***. До 14.04.2016 г. ищецът бил без работа, след което бил назначен за **** на община **** до 05.11.2019 г., след което отново останал без работа до 01.10.2022 г. Излагат се съображения, че наказателното 1 преследване се отразило изключително негативно на различни аспекти от живота му.

Акцентира върху по-силното отражение на незаконното обвинение поради заеманата от него длъжност- *** на *** ****. Действията на прокуратурата се отразили върху емоционалното и психическото му състояние, като довели до дълбоко депресивно състояние, стрес и притеснения. Твърди, че негативните изживявания продължавали и през време на работата му като **** на община **** , като за повдигнатото обвинение имало множество статии. Изтъква, че неоснователните обвинения станали известни на широк кръг хора, но не и обстоятелствата, че дисциплинарното наказание е отменено като незаконосъобразно, нито че е оправдан напълно по всички обвинения. Твърди се още, че от воденото досъдебно и съдебно производство претърпял имуществени вреди изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Предвид изложеното иска присъждането на обезщетение в размер на 35 000 лева за претърпени неимуществени вреди и в размер на 2000 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват исковете.

Възразява, че от приложените доказателства не се установявали претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото наказателно производство. Ответната страна счита, че ищецът има изключителна вина за настъпилия негативен резултат.

Алтернативно претендира намаляване на отговорността на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, поради съпричиняване на увреждането. На Следващо място се излагат възражение за това, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД. Претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Липсвали доказателства за продължителността на наказателното производство, като същото било с фактическа и правна сложност.

Възразява, че относно прекратяването на трудовото правоотношение нямало пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение, като прокуратурата не носела отговорност за оставането без работа и за отразяването на наказателното производството в медиите. Претенцията не била съобразена и с икономическия стандарт в страната.

Правят се оспорвания и по отношение на имуществените вреди поради липса на доказателства за реално осъществена адвокатско защита и прекомерност на възнаграждението.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по настоящото дело НОХД 1378/2018 г. на ПОС се установява, че на 17.09.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК. На същата дата е извършен разпит и е постановено задържане за срок от 72 часа.

2

На 18.09.2025 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, а с постановление на прокурор от окръжна прокуратура е отказано внасянето в съда на искане за вземане на мярка „задържане под стража“, разпоредено е Д. Т. да бъде освободен незабавно и е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева.

От приложеното решение на ВАС се установява, че срещу ищецът е образувано дисциплинарно производство, което е завършило със заповед от 05.04.2016 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. След това заповедта е отменена, като самият ищец признава, че от 14.04.2016 г. е започнал работа като **** в община ****.

От приложеното досъдебно производство се доказва, че с постановление от 17.10.2016 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал.

1 НК, за 3 престъпления по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за престъпление чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На същата дата и на 24.10.2016 г. е дал обяснения пред разследващия орган по повдигнатите обвинения.

С постановление от 09.02.2017 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, за 3 престъпления по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за едно по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С постановление от 28.11.2017 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, за престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, за престъпления по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Следва да се посочи, че постановлението е за множество деяния при условията на продължавано престъпление и е с обем от 37 страници.

С постановление от 18.10.2017 г. е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение парична гаранция.

На 06-и и 07-и декември 2017 г. е предявено разследването, като досъдебното производство е приключило със заключително мнение за предаване на съд на обвиняемите, включително ищецът. Досъдебното производство се характеризира с фактическа и правна сложност като е с обем от 23 тома, разпитани са били около 200 свидетеля, изготвени са експертизи и са извършени претърсвания и изземвания.

На 28.02.2018 внесен обвинителен акт и е образувано НОХД 426/2018 по описа на ОС-Пловдив. В о.с.з. делото е прекратено и върнато на прокуратурата за изправяне на несъответствия в обвинителния акт.

На 17.07.2018 г. повторно е внесен обвинителен акт срещу ищеца и срещу още 2 лица, за посочени по-горе престъпления като е образувано НОХД № 1378/2018 по 3 описа на ОС-Пловдив. В производството пред ОС-Пловдив са проведени 20 о.с.з., съответно на 01.10.2018 г., 19.11.2018 г., 30.01.2019 г., 05.03.2019 г., 09.05.2019 г, 18.09.2019 г., 13.11.2019 г., 10.12.2019 г., 29.01.2020 г., 11.03.2020 г., 01.06.2020 г., 06.07.2020 г. , 21.09.2020 г., 23.11.2020 г., 25.01.2021 г., 04.03.2021 г., 19.05.2021 г., 14.07.2021 г., 29.09.2021 г. и 27.10.2021 г.

С присъда от 27.10.2021 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения и е оправдан на основание чл. 304 НПК и на основание чл. 9, ал. 2 НК по отношение на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Срещу присъдата е внесен протест, като е образувано ВНОХД № 47/2022 г. на Апелативен съд-Пловдив. По него са проведени 3 о.с.з. на 18.04.2022 г., на 20.06.2022 г. и на 03.10.2022 г. По отношение на ищеца в настоящото производство, с присъда от 03.10.2022 г. първоначалната присъда на ОС е изменена, като вместо на основание чл.

9, ал. 2, предл. 2 НК е оправдан на основание чл. 304 НПК. В останалата част, свързана с обвиненията повдигнати на ищеца по делото, присъдата е потвърдена. Срещу съдебният акт няма данни да е подадена жалба или протест и е влязъл в сила на 19.10.2022 г.

От приложените разпечатки на електронни новинарски издания се установява широко медийно отразяване на случая, предвид заеманата от ищеца към онзи момент отговорна публична длъжност- *** на РС-****. Констатират се публикации, както в местни, така и в национални медии, както към момента на ареста му, така и към момента на внасянето на обвинителния акт в съда.

От показанията на двамата свидетели се установяват негативните преживявания на ищеца във връзка с производството, като след връщането му от ареста е бил блед, напрегнат и се разплакал. След това по време на производството информацията за повдигнатите обвинения продължила да се разпространява, като звънели роднини и приятели, които го разпитвали за случилото се, а част се дистанцирали. С времето била констатирана промяна в неговото поведени, като станал нервен, избухлив и отказвал да комуникира, включително със семейството си. Тази ситуация продължила и след започването на новата работа на ищеца като имало случай, в който бил наричан „престъпник“, „местен феодал“ и „корумпиран“. В показанията има данни и за здравословни проблеми, включително за приемането на медикаменти. Показанията на свидетелите, преценени съгласно чл.

172

ГПК предвид евентуалната им заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото са конкретни, ясни и последователни, като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано 4 или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително са били повдигнати три обвинения за тежки умишлени престъпления и едно обвинение, което не попада в хипотезата на чл. 93, т. 7 НК, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК по всички тях. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид – от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин 5 незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о.