Решение № 176 от 27.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Л. К. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600093 по описа за 2024 година Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по протест и въззивни жалби срещу присъда №20 от 23.10.2023г., постановена по нохд № 325/2023г. на Окръжен съд гр.Перник, с която подс.К. П. Т. е признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 343, ал.3 б."б", вр. ал.1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 ал.1 от НК, за това, че: на 02.04.2022г. по път П 63 в землището на с.Мещица, общ.Перник, при управляване на моторно превозно средство - л.а.„Ауди А5” с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, превишил максимално допустимата за пътно превозно средство от категория „В“ скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, като се е движел със скорост от 161 км/ч/ и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на С. С. от с.***, Е. С. от с.***, С. С. от с.*** и Т. А. от гр.***, поради което на основание чл. 54 НК вр. чл.58а ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание 3/три/ години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 5/пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на основание чл. 343г от НК, вр. чл.343 ал.3 б“б“ вр. ал.1 б“в“ вр. Чл.342 ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е наложил на 1 подс.К. Т. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднал от времето на лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/, времето през което подсъдимия е бил лишен от право по административен ред с постановление на прокурор. Постановил е веществените доказателства: л.а.„Ауди А5” и регистрационни табели с № ******** да се върнат на собственика Т. П. Т. от с.***, а л.а.“Хюндай Атос“ с рег.№ ********, пластмасови парчета, лайсна, червеникави ламарини, броня и пластмасово столче - на наследниците на С. К. С., след влизане на присъдата в сила. На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подс. Т. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР сумата 4 889,12 лева разноски за експертизи във фазата на досъдебното производство.

В протеста на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Перник са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното наказание с оглед неправилно приложение института на условното осъждане, в която част се иска на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК присъдата да бъде изменена, като размера на наложеното наказание лишаване от свобода бъде увеличено и се постанови реалното му изтърпяване при „общ“ режим.Изтъкват се драстичното нарушение на правилата за движение съгласно ЗДвП и скоростта, с която подсъдимият е управлявал моторното превозно средство – 161 км/ч при разрешена 90км/ч в инкриминирания пътен участък, без да бъде съобразено времето и мястото за това – движение през нощта, на неосветен участък, неглижиране правата на останалите участници в движението, отнемането на четири човешки живота, в това число на 7-годишно дете.

Държавното обвинение претендира за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като определеният от съда размер на наказанието бил прекалено занижен, не съответствал на тежестта и характера на извършеното деяние, на престъпния резултат и не можел да постигне визираните в чл.36 от НК цели. В тази връзка се иска приложението на чл.66 от НК да бъде отменено, тъй като само по този начин можело да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху извършителя и останалите членове на обществото.

Присъдата е атакувана и от частните обвинители К. С. П., В. А. П., С. А.

Г., М. С. А., П. С. А. и С. С. А. чрез повереника им адв.Я. Д. с доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Във въззивната им жалба и допълнението към нея се сочи, че по отношение на подсъдимото лице съдът е подходил крайно снизходително, независимо от чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и извършване на деянието при условията на съпричиняване. Не били взети под внимание фактите и обстоятелствата по делото, а именно управлението на МПС в тъмната част на денонощието по второкласен републикански път, без изградено улично осветление със скорост 161 км/ч и то непосредствено преди приближаване на кръстовище, възпламеняване автомобила на пострадалите от последвалия удар, 2 изключително малкия стаж на подсъдимия като водач на МПС/ по-малко от една година/, в който срок същият е бил санкциониран седем пъти за различни нарушения по ЗДвП, в това число и неколкократно за управление на МПС с превишена скорост.

Не е било обърнато внимание на обстоятелството, че само 3 месеца след придобиване на правоспособност като водач на МПС на подс.Т. е бил отнет контролния талон № 6971962. Тези доказателства характеризирали подсъдимия като лице, с по-висока обществена опасност, който, независимо от младата възраст и житейски опит многократно е бил санкциониран по ЗДвП, трайно не зачитал правата на останалите участници в движението, административно-наказателната санкция не постигнала целения от законодателя превъзпитателен ефект, в резултат на което се стигнало до конкретното пътно транспортно произшествие, предмет на разглеждане, с отнемането живота на четири човека, все млади хора.

Определеното наказание от 4 г. и 6 месеца, което впоследствие е било редуцирано при условията на чл.58а ал.1 от НПК, предвид процедурата по чл.371 т.2 от НПК също се оспорва от частните обвинители, като явно несправедливо с оглед обществената опасност на деянието и дееца и неспособно да постигне целите на наказанието. Атакува се аналитичната дейност на съда при индивидуализиране на наказанието и по-конкретно установяване и изследване на всички отегчаващи обстоятелства, в която част не били положени достатъчно усилия от страна на Окръжния съд. Според жалбоподателите липсвал баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при каквито условия е било отмерено наказанието. Отчитайки младата възраст на подсъдимия от една страна, съдът не бил взел под внимание от друга – младата възраст на четирите жертви на пътно-транспортното произшествие, чийто живот бил отнет, които били съответно на 7г., 29г., 34г. и 39 г., поради което се атакуват като неправилни изводите на първата инстанция относно индивидуализиране на наказанието, както и че ефективното му изпълнение лишавало подсъдимимия от правото му да упражнява трудова дейност. Не можело да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство получената от подсъдимия травма, без това да бъде съпоставено с травмите, които са получили пострадалите лица, несъвместими с живота. Иска се въззивната инстанция да обърне внимание на заключението на приобщената по делото автотехническа експертиза от 27.03.2023г., според която независимо от приетото съпричиняване, отговорността на подсъдимия Т. е в по-голямо процентно съотношение, тъй като, ако не се е движил с толкова висока скорост 161 км/ч, а с позволената 90 км/ч или по-ниска, то ударът и последиците са били предотвратими. Претендира се наказанието да бъде определено при превес на отегчаващите обстоятелства към средния размер, предвиден в закона. С определяне на наказанието за това деяние в рамките на минимума, наред с отлагане неговото изтърпяване при условията на чл.66 от НК, категорично според частните обвинители не можело да бъдат постигнати както личната, така и генералната превенция заложени от законодателя. Лишаването на 3 подсъдимия да управлява МПС в определения от първоинстанциянния съд срок също бил проява на снизхождение и не можел да постигне целите на наказанието. Иска се увеличаване наказанието лишаване от свобода към средния размер, предвиден в закона, отмяната на чл.66 от НК, както и увеличаване срока на наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява МПС.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от частният обвинител К. М. К. чрез повереника й адв. Д. Д. също с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В конкретния случай според жалбоподателя наказанието неправилно било определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на неговия минимум, при обективно изяснените обстоятелства, според които деянието било извършено – в тъмната част на денонощието, с изключително висока скорост, при множество предходни нарушения на подсъдимия по ЗДвП, за разлика от който пострадалия С. С. не е имал каквито и да било нарушения по ЗДвП. Деянието извършено от подсъдимия Т. се отличавало с изключителна дързост, екстремизъм и безотговорно поведение към останалите участници в движението, предвид многократното му санкциониране като водач на МПС, което очевидно не е изиграло поправително въздействие върху него, дори напротив – поведението му ставало все по-безпардонно, следвайки една и съща линия на поведение, насочена към незачитане правата на останалите членове на обществото и установените законови правила.

Следвало да се отчете тежестта на извършеното деяние, за което предвидения максимум на наказанието е 15 години лишаване от свобода, както и тенденцията на законодателя да увеличава размера на наказанията за извършени престъпления по транспорта.

Иска се изменение на първоинстанционната присъда, увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода около или малко под средния размер, който след редуцирането на основание чл.58а ал.1 от НК да не предполага формалната предпоставка за приложението на чл.66 от НК.

Според въззивния жалбоподател единствено с реалното изтърпяване на наказанието в конкретния случай биха се постигнали целите на наказанието съгласно чл.36 от НК, индивидуалната и генералната превенция.

В съдебното заседание пред Апелативния съд подсъдимият К. Т. се явява лично и със защитника си адв.Е.. Защитникът намира наложеното наказание на подсъдимия за справедливо предвид обстоятелството, че производството е проведено в условията на съкратено съдебно следствие с признанието на вината и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Обръща внимание, че ударът е станал изцяло в платното на движение на подсъдимия и вината не била само негова. Не отрича високата скорост, но изтъква, че и 4 подсъдимият е пострадал и е бил в състояние на риск за живота си.

От частните обвинители редовно призовани се явява единствено М. С. А. с повереника си адв.Я. Д., който представлява останалите частни обвинители без частната обвинителка К. М. К.. Последната е представлявана от повереника адв.Д. Д., който е депозирал молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие с изявление, че поддържат въззивната жалба и направените в нея искания за увеличаване на наказанието, в това число отмяна приложението на чл.66 от НК. Междувременно частният обвинител П. С. А. е починал и съдът е конституирал като частни обвинители Д. Р. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца на починалия, а именно П. П. А. и С. П. А., също представлявани от адв.Д..

В съдебното заседание прокурорът поддържа протеста, като намира за основателни въззивните жалби на частните обвинители. Придържа се към становището, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца.Твърди, че общите правила за индивидуализиране на наказанието били неправилно приложени и по този начин било допуснато несъответствие между наложената държавна принуда и преследваните с нея цели. Необосновано наказанието било определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, независимо от наличието на множество отегчаващи такива – броя на пострадалите лица, тяхната млада възраст, времето и мястото на извършване на деянието в тъмната част на денонощието непосредствено преди кръстовище. Не бил о тчете н малкия стаж на подсъдимия като водач на МПС, както и многократното му санкциониране, преди инкриминираното деяние, поради което държавният обвинител счита, че наложеното от ОС – Перник наказание на подс.К. Т. не постига търсения от закона ефект и предвидените в чл.36, ал.1 от НПК цели.Претендира изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание на подсъдимия с налагане на по-тежко такова , при условията на чл. 54, ал.1 от НК, което да бъде търпяно ефективно при „ общ“ режим.

Разпечатката съдържа 23 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ae72e7a-40a5-4655-bc98-15f0fc8214e3