Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 30.12.2022, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Административно наказателно дело 116/2022
Вид
Решение № 52
Подписан
30.12.2022
В сила
26.01.2023
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Първомай, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20225340200116 по описа за 2022 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба вх. № 2191/11.08.2022 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******* процесуално представляван по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да отмени Наказателно постановление № 22-0325-000420/08.07.2022 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) на МВР – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, като обосновава искането си със съображения, че връченият му акт за установяване на административно нарушение бил нечетлив, което е ограничило възможността му да упражни правото си на защита, както и че на 29.06.2022 г. е управлявал мотопед марка и модел „Симсон – 50”, който е регистриран, но със стар образец на регистрационен номер ПН 7291, погрешно посочен от административнонаказващия орган като *******. Навежда, че е санкциониран за две взаимно изключващи се деяния – управление на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство и неносене на свидетелство за регистрация на регистрирано такова.

С Молба-становище рег. № 325000-4123/24.08.2022 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата, а въззиваемата страна, редовно прИ.ана, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

На 29.06.2022 г. в 09:38 часа, докато управлявал без обезопасителна каска собствения си мотопед марка и модел „С.***”, обозначен с табела (стар образец) с регистрацонен номер ******* по ул. „Първа” до № 1 в с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, жалбоподателят бил спрян за проверка от свид. Т. А. Х. и колегата му А. И. Д., заемащи длъжността съответно „Младши автоконтрольор“ и „Младши инспектор” в РУ – Първомай и междувременно изпълняващи служебните си функции по автопатрул, но им заявил, че не носи изисканите от тях свидетелства за регистрация на моторното превозно средство и за правоуправление. С тяхно позволение отишъл до дома си да ги вземе и когато се върнал, им представил единствено второто с обяснението, че притежава, но не могъл да открие първото.

Свид. Х., овластен с правомощия по осъществяване на контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, съставил електронно чрез служебния таблет срещу жалбоподателя в негово присъствие и в това на младши инспектор А. И. Д. и връчил на първия разпечатан от мобилен принтер в патрулния автомобил четлив екземпляр от Акт № 572268/29.06.2022 г. за установяване на административно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл.

1 и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че на 29.06.2022 г. в 09:38 часа в с. Татарево, общ.

Първомай, обл. Пловдив, ул. „І-ва” до № 1 управлява собствен мотопед марка и модел „С.***” с регистрационен номер ******* (стар образец), който не е регистриран по надлежния ред, и не представя свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен да санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната министерска заповед, издал Наказателно постановление № 22-0325-000420/08.07.2022 г., връчено на жалбоподателя на 01.08.2022 г., с което му наложил административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП „Глоба” от 200, 00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП „Глоба” от 10, 00 лева, а съобразно Наредба № Ιз2539/17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи разпоредил да му се отнемат 10 контролни точки.

Според Справка в централната база на МВР, изготвена на 08.09.2022 г., не са регистрирани моторни превозни средства – настояща собственост на жалбоподателя, а 2 видно от представеното от него с жалбата Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство серия А № *******, издадено от МВР, мотопед марка и модел „С.***” с рама № *******2 и двигател № *******, цвят бледожълт, е регистриран като негово притежание на 20.11.1986 г. с рег. № *******, а на 23.04.1991 г. с рег. № *******.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от приобщеното Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство серия А № *******, издадено от МВР, от приложената административнонаказателна преписка и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. А. Х., които се кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и се подкрепят от писмените доказателствени източници.

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – за частично основателна.

Оспореното Наказателно постановление № 22-0325-000420/08.07.2022 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 572268/29.06.2022 г., съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим, по изричното препращане на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, е подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът е изготвен и подписан от съставителя в присъствието както на свидетел на извършването и констатирането на проявата – А. И. Д., който е служебно лице при позволението на чл. 189, ал. 3 от ЗДвП, и който също е положил подпис, така и на нарушителя, на когото е предявен за запознаване и подписване, след което му е връчен и препис, приложен в оригинал от процесуалния му представител в открито съдебно заседание. Мастиленият му текст действително е блед, но доколкото съдът цени с доверие заявеното от свид. Х., че екземплярът, поместен в административнонаказателната преписка, и този, представен от нарушителя, са разпечатани на мястото на проверката от един и същ мобилен принтер с четливо съдържание, каквото все още е и това на екземпляра в преписката, следва да се заключи, че на жалбоподателя е бил предоставен четлив препис и правото му на защита не е 3 било накърнено.

Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите се от чл. 42 и чл. 57, ал.

1 от ЗАНН задължителни реквизити и прецизно, пълно, точно и в кореспонденция с установената фактическа обстановка индивидуализират противоправното деяние по време, място и начин на извършване.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушения, квалифицирани по чл. 175, ал. 3, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

Първият състав гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“. Нормата санкционира неспазването на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, според който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Под „регистрация” по смисъла на §6, т. 18а от Допълнителните разпоредби на ЗДвП се разбира административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията му и издаването на табели с регистрационен номер.

От доказателствата е видно, че на 29.06.2022 г. в 09:38 часа по ул. „Първа” до № 1 в с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, жалбоподателят е управлявал собствения си мотопед марка и модел „С.***”, обозначен с табела (стар образец) с регистрационен номер *******. Макар буквите от него да не съвпадат напълно с тези, записани в Свидетелството за регистрация на моторно превозно средство серия А № *******, издадено от МВР, въз основа на останалите отличителни характеристики на процесното двуколесно превозно средство може с висока степен на категоричност да се счете, че този официален документ е издаден именно за него и удостоверява по обвързващ съда начин обстоятелството, че то е било първоначално регистрирано на 20.11.1986 г. с рег. № *******, а на 23.04.1991 г. с рег.

№ ******* – като собственост на жалбоподателя, но не фигурира в Справката от централната база на МВР за вписани като негово настоящо притежание превозни средства, изготвена на 08.09.2022 г.

Условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства, е регламентиран в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (Наредба № I-45) за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.).

4

В съответствие с §3, ал. 1 от Преходните и заключителните й разпоредби (ПЗР) табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, са валидни до 31.05.2006 г., а съгласно ал. 3 от същата разпоредба от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти 15980 и ISO 7591.

Константната съдебна практика на ВАС поддържа, че с цитираното преходно правило законодателят е създал правно основание за служебна дерегистрация на превозни средства с еднократно действие и поради това систематически го е отделил в ПЗР извън посочените в чл. 18б от Наредба № I-45 хипотези. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните му последици са идентични с тези по чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредбата № I-45. Нормата на §3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт и също изисква провеждане на процедура за това по почин на контролните органи в МВР (в този смисъл Решение № 7924/30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2014 г., VII о., и Решение № 11234/27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 295/2015 г., VII о.).