Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3459 от 04.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 6120/2025
Вид
Определение № 3459
Подписан
04.11.2025
В сила
04.11.2025
Състав
Петър Ненчев Славчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3459 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело № 20251100206120 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на Х. М. М., подадена чрез защитника му адв.

Ст.К., срещу Постановление от 05.08.2025г. по ДП №284 ЗМ 1218/2024г. по опис на РУ гр.Казанлък при ОДМВР гр.Стара Загора, пр.пр. №17069/2024г. по опис на СГП, с което е отказано връщане на веществени доказателства, иззети при извършено претърсване и изземване от 18.08.2024г.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, което заявява права на собственост върху веществени доказателства по делото, срещу постановен отказ на прокурор по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК за връщането им, поради което разглеждането и́ е допустимо.

Подсъдността на Софийски градски съд за произнасяне по делото произтича от качеството му на съответен първоинстанционен съд, според чл.

111, ал. 3 от НПК, с оглед обжалваното постановление на прокурор СГП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно се иска същото да бъде отменено и да се върнат на жалбоподателя всички негови лични вещи, подробно описани в протокола за претърсване и изземване по делото. Изтъква се продължителния срок на протичане на досъдебното производство от повече от година, който би следвало да е достатъчен за извършването на всички необходими действия по разследването, свързани с иззетите веществени доказателства. Отбелязва несъбирането на достатъчно доказателства за извършване на престъпление и 1 извършителя му, въпреки извършените множество процесуално-следствени действия, включително изготвени експертизи, като акцентира върху това, че по делото нямало привлечено към наказателна отговорност лице. Сочи се, че жалбоподателят нямал процесуално качество по делото, като дори не бил разпитан като свидетел. Намира, че не са налице процесуалните предпоставки за задържане на веществените доказателства. Подчертава, че същите били законно притежавани от жалбоподателя, към тях нямало претенции от трети лица и вещите нямали качество на предмет или средство за извършване на престъплението. Оспорва тезата на прокурора за наличие на висящо административно производство по повод вещите, като предмет на административно нарушение.

Съдът, след като се запозна с жалбата, обжалваното постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура, приложените към досъдебното производство доказателства и съобрази разпоредбите на закона намира следното:

Наказателното производство е започнато с първото действие по разследването оглед на местопроизшествие на 18.08.2024г. за това, че на 17.08.2024г. в землището на гр.Шипка, община Казанлък, местност „Крайна варовита“, е убит без надлежно разрешение едър дивеч – един благороден елен и е направен опит да бъде убит едър дивеч – друг благороден елен, престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Свидетелите Д.К. и Г.М. вечерта на 17.08.2024г. извършвали обход на района на местопрестъплението местността „Крайна варовита“ в землището на с.Шипка с цел превенция на бракониерството. Същите възприели визуално с помощта на термокамера два автомобила с висока проходимост – „Тойота Лендкрузер“ и „Сузуки Самурай“, а скоро след това чули три изстрела, произведени със супресор. Били установени простреляни два благородни елена, намиращи се в района в царевична нива. За възприетото лицата сигнализирали председателя на ловно-рибарското сдружение „Сокол“ Казанлък И.И., който заедно с председателя на ловната дружинка „Шипка“ Д.С. се придвижили към района с автомобил. По указания на И., К. и М. преградили пътя на автомобила, оттеглящ се от мястото, на което е възприет, 2 като дали указания на К. да спрат евентуално оттеглящите се бракониери.

Свидетелите К. и М. спрели на пътя автомобил с висока проходимост – „Тойота Лендкрузер“ с рег. №**** с водач Х. М. М.. В автомобила били открити иззети като веществени доказателства:

1. 2бр. патрони с надпис на дъното на гилзата 308 WIN GECO;

2. 1 бр. карабина с надпис "VOERE KUFSTEIN AUSTRIA" с номераS31586 и 346739 с монтиран оптичен прибор за нощно наблюдение м. PARD и супресор /заглушител/ с надпис АКАН с патрон в магазина;

3. 25 бр. патрона с надпис на дъното на гилзата SAKO 308 WIN 18; 16 бр. патрони HORNADY 308 WIN, 3 бр. патрони с надпис на дъното на гилзата NORMA 308 и два бр. патрона калибър 12;

4. 3 бр. прожектори, единия челен;

5. Уред за нощно наблюдение с надпис InfrRAY;

6. Оптичен прибор с надпис KAHLES;

7. Бял чаршаф на лилави ивици с петна в различен звят и форма с размер 150/250 см;

8. нож с дължина 23 см.

С Постановление от 14.10.2024г. са върнати на С.Х.П. част от веществените доказателства, а именно уред за нощно наблюдение с надпис InfrRAY и оптичен прибор с надпис KAHLES.

За да приеме за установена тази фактическа обстановка, съдът прецени показанията на свидетелите И.И., Д.С., С.П., Г.М., Д.К., Г.П., М.К., а също и заключенията на два броя ветеринарно-медицински експертизи, балистична експертиза, видеотехническа експертиза, техническа експертиза, физикохимическа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и др.

За да постанови отказа си по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на веществени доказателства на Х. М. М., покурорът е изложил доводи, че вещите представляват веществени доказателства, свързани с предмета на разследването и чието връщане преди приключване на наказателното производство, би затруднило разкриването на обективната истина. Посочва се, че предстояло извършването на още действия по разследването и преценка относно необходимостта за назначаване на допълнителна експертиза. Намира за безспорно, че иззетото оръжие и боеприпаси били предмет на 3 административно нарушение, в каквато връзка се позовава на констативен протокол на ТП-ДГС-Казанлък и наличието на неприключило административно производство, с оглед разпоредбите на чл. 95, ал. 1 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ във връзка с нарушения на чл. 84-86 от ЗЛОД, предвиждащи отнемане в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване.

Съдът намира молбата за връщане на веществените доказателства за неоснователна, а постановлението на прокурора от СГП за правилно и законосъобразно.

Молбата касае оръжие, боеприпаси и другите вещи, имащи отношение към ловуването, като дейност, установени в автомобил, намиращ се в близост до мястото, където е извършено деянието по чл. 237, ал. 1 от НК, поради което е налице връзка на веществените доказателства с предмета на доказване.

Предвид начина на въздействие върху предмета на престъпление – чрез произвеждане на изстрели, то веществените доказателства имат съществено значение за разкриване на обективната истина. В тази насока част от тях са били предмет на балистична експертиза и техническа експертиза, а по делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза с цел установяване на връзка с отстреляния едър дивеч с веществените доказателства. Изготвена е и видеотехническа експертиза, касаеща наличието или не на видеозаписи върху цифров носител, свързан с наблюдение на животните на процесната дата.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза на иззети следи от веществените доказателства, която не е изпълнена, поради липса на консуматив за доказване на видов произход, различен от човешки.

Съдът счита за правилни изводите на прокурора за необходимостта от запазване на веществените доказателства по делото към настоящия процесуален момент. Същите са пряко свързани с изясняване на въпросите за извършителя на деянието и дееца. Наличните затруднения във връзка с изготвянето на СМЕ са преодолими, в каквато връзка също е необходимо запазване на веществените доказателства по делото, с оглед възможността и от възникване на необходимост от други процесуални действия, свързани с тях.

Предпоставката за връщане на веществените доказателства преди завършване на наказателното производство, касаеща въпроса дали те 4 представляват предмет на административно нарушение, е поставена при условие, че връщането им няма да затрудни разкриването на обективната истина по делото. При отсъствие на това условие съдът не намира, че следва да обсъжда този въпрос.

Поради изложеното на настоящия процесуален момент искането за връщането на веществени доказателства – иззети при извършено претърсване и изземване на 18.08.2024г., се явява изцяло неоснователно, съответно обжалваното постановление на СГП е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 3 от НПК Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.08.2025г. по ДП №284 ЗМ 1218/2024г. по опис на РУ гр.Казанлък при ОДМВР гр.Стара Загора, пр.пр.

№17069/2024г. по опис на СГП, с което е отказано връщане на веществени доказателства, иззети при извършено претърсване и изземване от 18.08.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5