Определение № 4165 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4165 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514632 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Пейнтинг криейшънс“ ООД, представлявано от управителя си С.С., чрез адв. А.Т., срещу Определение №40110/29.09.2025 г., постановено по гр. д. №2552/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за допълване на Определение №35626/27.08.2025 г., постановено по гр. д. №2552/2025 г., 43 състав в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че с горепосоченото определение съдът е прекратил частично производство по делото по предявените от ищеца искове, но пропуснал да се произнесе относно разноските. Счита, че при това развитие на производството, му се дължи присъждането на разноските, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено съдебен акт, с който да бъдат присъдени на жалбоподател разноски, съразмерно на прекратената част на делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Еъркрафт Мейк Ъп Солошънс“ ЕООД, представлявано от управителя си Р.С., чрез юрисконсулт В.П.. С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи, че по гр. д. №2552/2025 г. е предявил главен иск с правно основание чл. 108 ЗС като към момента на предяваването на претенцията било поискано и налагането на обезпечителна мярка- предаване на съхранение на процесните движими вещи на трето лице с цел тяхното опазване. Първоначално предвид липсата на яснота дали ще бъде допусната обезпечителната мярка и какво ще бъде реалното състояние на вещите, били предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане равностойността на движимите вещи под формата на 1 обезщетение. След като обезпечението било допуснато, отпаднала необходимостта и от предявените евентуални искове с правно основание чл.

57, ал. 2 ЗЗД. Счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК била неприложима.

С тези доводи моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

По делото е постъпила и частна жалба от „Еъркрафт Мейк Ъп Солюшънс“ ЕООД, с която се обжалва Определение №47529/17.11.2025 г., постановено по гр. д. №2552/2025 г., с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение №17486/29.09.2025 г. в частта за разноските. Поддържа, че съдът е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. с мотиви, че по делото липсват доказателства за осъществено процесуално представителство от страна на пълномощника на ищеца, като не били налице и доказателства за извършено плащане в брой и/или по банков път на посочената сума. Поддържа, че видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.12.2024 г. и Анекс от 10.01.2025 г. дружеството е заплатило възнаграждения на адв. П. за оказване на правна помощ и съдействие за изготвяне и подаване на искова молба от името на „Еъркрафт Мейк Ъп Солюшънс“ ЕООД и процесуално представителство в хода на образуваното по нея производство.

Излага, че уговореното между страните по договор възнаграждение не е прекомерно, като от данните по делото се установява, че е налице действително извършена работа. С тези мотиви моли подадената частна жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по втората частна жалба от насрещната страна по нея „Пейнтинг криейшънс“ ООД, с който последната се оспорва като неоснователна. Поддържа, че с оглед липсата на представени доказателства за осъществено процесуално представителство от страна на пълномощника на ищеца съгласно представените от последния договори за правна защита и съдействие, както и за извършено плащане по тях, то на страната се дължат разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. При тези съображения моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частните жалби са редовни, като отговарящи на изискванията на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустими- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, от лица, които имат правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

По отношение на частната жалба на „Пейнтинг криейшънс“ ООД по същество съдът намира следното.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове от „Еъркрафт Мейк Ъп Солюшънс“ ЕООД срещу „Пейнтинг криейшънс“ ООД, от които главен иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника 2 да предаде владението на панел Fan cowl door LH 745-4000-513 S/N 3436001 и вишка GENIE SJ12, а в случай, че главният иск бъде отхвърлен поради погиване на процесните вещи, то се предявява евентуална претенция за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1500 лв., представляваща част от общо дължима сума в размер на 11 267,54 лв.- обезщетение за причинени вреди в размер на паричната равностойност на панел Fan cowl door LH 745-4000-513 S/N 3436001, както и да заплати сумата от 1500 лв., представляваща част от общо дължима сума в размер на 5400 лв.обезщетение за причинени вреди в размер на паричната равностойност на вишка GENIE SJ12. С исковата молба е отправено искане по чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение чрез предаване на процесните движими вещи за съхранение от трето лице, а именно- „Блу уинд авиейшън“ ЕООД.

С Определение №5059/30.01.2025 г., постановено по гр. д. №2552/2025 г. по описа на СРС, потвърдено с Определение №10204/27.05.2025 г., постановено по възз. ч. гр. д. №3135/2025 г. по описа на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на предявените искове с желаната от ищеца обезпечителна мярка, а именно предаване за съхранение на движимите вещи на трето за спора лице „Блу уинд авиейшън“ ЕООД.

С молба вх. №275540/15.08.2025 г. ищецът е оттеглил предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД предвид така установеното в хода на производството обстоятелство, че движимите вещи се намират у ответника, както и настъпилото предаване на определеното за пазач трето за спора лице.

С Определение №35626/27.08.2025 г., постановено по гр. д. №2552/2025 г. производството в частта по предявените в условията на евентуалност искове е прекратено.

За да постанови своето решение, респективно обжалвано определение, Софийски районен съд е приел, че макар разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК да урежда правото на ответника на разноски при прекратяване на делото, то в настоящия случай се касае за оттегляне на евентуалните претенция предвид установени в хода на производството обстоятелства.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. По делото се установява, че причина за извършеното оттегляне на двете евентуални претенции е с оглед новонастъпили обстоятелства, а именно установяване, че движимите вещи се намират у ответника. Предвид установеното е отпаднала необходимостта от търсената евентуална искова защита. В константата практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е възприето разрешението, че при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските по делото се възлагат върху ищеца на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Прието е също така, че в случаите, когато оттеглянето или отказът се дължат на новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, които не зависят от поведението на ищеца, 3 а са последица от поведението на ответника, и в резултат на тях се погасява заявеното за защита спорно право или отпада интересът от търсената с иска съдебна защита, в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по прекратеното дело се възлагат в тежест на ответника, който с извънпроцесуалното си поведение е дал причина за завеждане на делото и последващите му действия са довели до отпадане на необходимостта от съдебна намеса /в този смисъл Определение №3598/17.12.2025 г. по к.ч.т.д. №1888/2025 г., I I т.о. на ВКС, Определение №23/15.01.2019 г. по ч. гр. д. №4577/2018 г., I I I г.о. на ВКС/. С оглед установеното, а именно, че частичното прекратяване на производството поради оттегляне по реда на чл. 232 ГПК на предявените в условията на евентуалност искове се дължи на новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства, които не зависят от поведението на ищеца, следва да се приеме, че правилото са на чл. 78, ал. 4 ГПК се явява неприложимо, поради което и на ответника не му се дължи присъждането на разноски.

По отношение на частната жалба на „Еъркрафт Мейк Ъп Солюшънс“ ЕООД съдът по същество намира следното.

По делото са представени договор за правна защита и съдействие от 06.12.2024 г., както и анекс към договора от 10.01.2025 г., сключени между„Еъркрафт Мейк Ъп Солюшънс“ и адв. Н.П.. Страните по договорите са уговорили осъществяването от страна на адв. П. на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на искова молба от името на възложителя срещу „Пейнтинг криейшънс“ ООД за връщане на отнето владение върху собствени на клиента движими вещи. По договора от 06.12.2024 г. е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв., платими в тридневен срок по банков път, а с анекса е уговорено увеличение на възнаграждението с още 700 лв., т.е. 1900 лв. общо. Представени са и два броя преводни нареждания, видно от които на 12.12.2024 г. по посочената от адвоката банкова сметка е преведена сумата от 1200 лв. (л. 151 гръб), а на 10.01.2025 г. сумата от 700 лв. (л. 152 гръб).

Установява се от материалите по делото, че производството е образувано по повод подадена искова молба чрез адв. П., като същата е подала също и молба за допускане на обезпечение на предявените искове, като с молба от 27.06.2025 г. е уведомила съда, че пълномощията й са оттеглени. След оттегляне представителната власт на адв. П., в проведените открити съдебни заседание ищецът се е представлявал от юрисконсулт В.П., като тя е подавала и последващите молби по хода на делото.

При наличие на доказателства за плащане на възнаграждението в пълен размер, настоящият състав намира, че разноските за същото следва да бъдат понесени от ответника до размера на реално осъществената правна помощ и съдействие, а именно за изготвената искова молба. При съобразяване размерите по чл. 7, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и постановките на 4

Решение на СЕС по дело C-438/22 г. , както и действителната фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че дължимото възнаграждение е в размер на 400 лв., респ. 204,52 евро. Доколкото с решението вече са присъдени 100 лв.- разноски за процесуално представителство, то ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 300 лв., респ. 153,39 евро.

Мотивиран от всичко изложено дотук, Софийски градски съд, I I - ж въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №351396/28.10.2025 г. на „Пейнтинг криейшънс“ ООД, представлявано от управителя си С.С., чрез адв. А.Т., срещу Определение №40110/29.09.2025 г., постановено по гр. д.

№2552/2025 г.

ОТМЕНЯ Определение №47529/17.11.2025 г., постановено по гр. д.

№2552/2025 г., с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение №17486/29.09.2025 г. в частта за разноските, като вместо това постановява

И З М Е Н Я Решение №17486/29.09.2025 г., постановено по гр. д.

№2552/2025 г. като

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ПЕЙНТИНГ КРИЕЙШЪНС“ ООД, ЕИК 207194474 да заплати на „ЕЪРКРАФТ МЕЙК ЪП СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 205600976 допълнително сумата от общо 300 лева, респ. 153,39 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.