Решение № 3642 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3642 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110204061 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на А. Т. Д. с ЕГН**********, живеещ в ***** в част *** на ***** в блок *** във вход *** на етаж *** в апартамент ***, срещу наказателно постановление *****, издадено на 19. II. 2025 година от Г. В. Б., *** на I група „Административно-наказателна дейност“ в *** сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ***** със седалище и адрес на управление в ***** на ***** ***.

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че не е извършил твърдяното нарушение.

Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата. Излага доводи за неправилна квалификация на нарушението и иска съдът да отмени процесното наказателно постановление.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание се явява процесуална представителка на въззиваемата страна – главен юрисконсулт С. К. К., която оспорва жалбата. Не са направени искания за присъждане на разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

1

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен №******. За горното явства документ за първоначална регистрация на превозното средство, представен по делото.

На 29. XII. 2024 година около 10 30 часа жалбоподателят управлява описания автомобил на паркинга пред магазин *****, находящ се в ***** на *****. Съдът установява обстоятелството от представена по делото декларация от 29. I. 2025 година, изхождаща от самия жалбоподател. В декларацията жалбоподателят отрича да е причинявал пътнотранспортно произшествие, но не и че е управлявал автомобила.

Жалбоподателят паркира автомобила и слиза от него. В превозното средство остава само една възрастна жена с неустановена по делото самоличност. След като жалбоподателят напуска автомобила, в съседство до него свидетелят Ц. Р. П. с ЕГН********** паркира лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен №******* – негова собственост според представен по делото документ за промяна на регистрацията, слиза от превозното средство и се насочва към находящата се в магазин ***** каса на *****.

Докато свидетелят е в магазина, жалбоподателят се връща и отново се качва в автомобила си. Привежда го в движение и извършва неустановена маневра без да контролира в достатъчна степен превозното средство. В резултата на горното следва съприкосновение между автомобила, управляван от жалбоподателя и паркирания автомобил на свидетеля Ц. Р. П. с ЕГН**********, довело до повреда на предната броня на паркирания автомобил. След настъпване на произшествието жалбоподателят го напуска, управлявайки автомобила си.

Действията на жалбоподателя са наблюдавани от лице с неустановена по делото самоличност. След като вижда, че жалбоподателят напуска мястото на произшествието, същото лице прави снимка на автомобила му, на която се вижда ясно регистрационния номер – ******. Нещо повече, точно до автомобила на жалбоподателя е сниман друг автомобил, чийто регистрационен № започва със *** – каквито са първите букви и цифри от регистрационния номер на автомобила на свидетеля. Оттук съдът прави извод за достоверност на изображението, както и че същото отразява събитието, описано от свидетеля Ц. Р. П. с ЕГН**********.

След настъпване на произществието свидетелят Ц. Р. П. с ЕГН********** е извикан на гише Информация на магазин *****, където неустановеното по делото лице му предава направената снимка. Същата е представена по делото от свидетеля Ц. Р. П. с ЕГН********** със заявление, постъпило в съда на 05. VI. 2025 година.

Свидетелят Ц. Р. П. с ЕГН********** съобщава за пътнотранспортното произшествие и на място пристига автопатрул – свидетелят С. К. К. с ЕГН********** и негов колега.

Свидетелят установява повредата на бронята на автомобила на свидетеля и съставя 2 представени по делото протокол, скица и докладна записка. Въз основа на докладната записка свидетелят С. А. Д. с ЕГН********** съставя на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. Именно във връзка с този акт жалбоподателят подписва обсъдената по-горе декларация, в която отрича да е причинявал пътнотранспортно произшествие.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: декларация от жалбоподателя,

Заповеди №№8121з-1632 и 8121к-12547, издадени от Министъра на вътрешните работи на Република България съответно на 02. XII. 2021 година и на 12. IХ. 2024 година;

Заповед №513з-9624, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 13. IX. 2024 година, сведение от свидетеля Ц. Р. П. с ЕГН**********, протокол и скица за пътнотранспортно произшествие, докладна записка от свидетеля С. К. К. с ЕГН**********, справка картон на водач, справки за собственост на моторни превозни средства, писмо от ***** КД, акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и вещественото доказателствено средство – снимка, представена по делото от свидетеля Ц. Р. П. с ЕГН**********.

Съдът не обсъжда представения по делото електронен фиш, тъй като не се установи относимостта му към предмета на делото, както и удостоверението за родствени връзки на жалбоподателя, тъй като по делото не се установи, че лицето, останало в автомобила, е именно съпругата му.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че извършването на нарушението не е установено по безспорен начин и че административнонаказващият орган не е установил свидетели очевидци на инцидента. Напротив, установи се, че очевидец не само е присъствал на събитието, а е направил и представената по делото снимка, на която ясно се вижда регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя. Макар самоличността на очевидеца да не е установена, обстоятелствата, при които снимката е предадена на свидетеля Ц. Р. П. с ЕГН********** се установиха безспорно. Според показанията на С. К. К. с ЕГН********** тази снимка е била представена и на полицейските служители, посетили мястото със същите обяснения. Затова и съдът ги възприема като достоверни, а снимката цени като доказателство по делото.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

3

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 29. I. 2025 година от компетентно длъжностно лице – С. А. Д. с ЕГН**********, заемащ длъжността *** в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят прави възражения срещу акта, вписани в него.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: *** на I група „Административно-наказателна дейност“ в *** сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с код по БУЛСТАТ***** на 19. II. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 185 и 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата налага на жалбоподателя: административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 28. II. 2025 година, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган в деня на връчването.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания. Според посочената разпоредба административнонаказателното производство да не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на 4 нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени едва с подписването на представената по делото декларация от жалбоподателя до административнонаказващия орган. Едва от нея е станало известно на административнонаказващия орган, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, а не друго лице. Същата декларация е подадена в деня на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, от когато започва да тече и 3-месечният срок.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 19. II. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.