Решение № 266844 от 06.12.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2021г., гр.С.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на десети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 1019 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на П.Г.А. срещу З. „Б.И.” АД, за присъждане на сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 03,09,2018г., около 20,30ч, в гр.С.,***, посока на движение от с.Владая към гр.Перник, в района на 600м след разклона за с.Владая, причинено виновно от И.В.С., при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********която в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП, навлязла в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул . „Пернишко шосе“ л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с водач П.А.А., при което реализирала удар между двете МПС и в резултат тежка съчетана травма на пътникът в л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** Г.Б.И., пътуващ на задна, дясна седалка зад шофьора, от което последвала смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което е постановена Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от

30.08.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.09.2018г. – датата на ПТП, до окончателното и изплащане.

В исковата молба твърди, че е дъщеря на починалият Г.Б.И.. Ищцата живеела в самостоятелно домакинство, но между нея и баща и съществувала силна и дълбока емоционална връзка на обич и привързаност.

Внезапната му загуба и причинила болки и страдания с голям интензитет, които продължавата към момента и ще продължат и за в бъдеще. Загубила опората, вниманието и любовта, с която я обграждал.

Поддържа, че за ПТП е образувано наказателно производство приключило с Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г., с която И.В.С., водач на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********е призната за виновна за смъртта на починалият и родител.

Твърди, че на 03,09,2018г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен отказ за плащане на 31.10.2018г.

Ответникът З. „Б.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******управляван от И.В.С., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от

30.08.2018г. до 29.08.2019г. Не оспорва и факта на настъпване на ПТП и настъпилата като пряка и непосредствена последица смърт на наследодателя на ищцата Г.Б.И..

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******И.В.С., няма вина за настъпването на ПТП. Изцяло виновен е водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, който движейки се с несъобразена с пътните условия скорост навлязъл в лентата за насещно движение и станал причина за ПТП и последвалата смърт.

В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от починалият Г.Б.И., който е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан, какъвто е бил наличен на задната седалка.

В евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.

Оспорва и претенцията за лихви досежно началният момент, от който се желае.

Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г. се установява, че ПТП е настъпило на 03,09,2018г., около 20,30ч, в гр.С.,***, посока на движение от с.Владая към гр.Перник, в района на 600м след разклона за с.Владая, причинено виновно от И.В.С., при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********която в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП, навлязла в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул . „Пернишко шосе“ л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с водач П.А.А., при което реализирала удар между двете МПС и в резултат тежка съчетана травма на пътникът в л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** Г.Б.И., пътуващ на задна, дясна седалка зад шофьора, от което последвала смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

След диагностициран през м.юли 2018г. злокачествен тумор /рак/ на дебелото черво, през м.август 2018г. на пострадалият Г.Б.И. е извършена коремна операция, при която дебелото черво е изведено извън коремната кухина с оформяне в лявата долна част на корема на противоестествен ану, който се свързва чрез хирургически дрен /“тръбичка“/, с контейнер

/“торбичка“/ - за събиране навън на чревното съдържимо.

Към момента на ПТП състоянието на Г.Б.И. е било задоволително. Няма медицински данни да е имал оплаквания /болка, кървене и др./ от оперативния разрез на корема. Повод за пътуване до гр.С. е било промяната в дебелочревното съдържимо в контейнера.

Съгласно заключението изведеният навън противоестествен анус в лявата долна част на корема, заедно с хирургически дрен

/“тръбичка“/, с контейнер /“торбичка“/ - за събиране навън на чревното съдържимо, са създавали неудобство и са пречели на пострадалия И. да постави предпазен колан на задната седалка. Това му здравословно състояние е позволявало да пътува в автомобил така, както е описано.

Съгласно заключението при ПТП И. е получил тежка съчетана травма, довела до смъртта му. При правилно поставен обезопасителен колан на мястото, на което е пътувал, тялото би било задържано от колана към седалката на автомобила и тежестта на травматичните увреждания би била значително намалена, както това е станало при пътниците на предните седалки.

Последните са били защитени и от въздушните възглавници, както и възможността им по рано да предвидят възникналата опасност.

От показанията на св. П.А.А.се установява, че е съпруг на ищцата. В деня на ПТП бил водач на л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с десен волан, в който се возел починалия Г.Б.И., на задна седалка, по средата, към дясно зад шофьора. В колата пътувала и сестрата на ищцата, на предна, лява седалка. Съгласно показанията в денят на ПТП св. водел тъст си на лекар от гр.Симитли в гр.Благоевград, на лекар, т.к. насроко претърпял тежка операция и трябвало да го прегледат. Тъст му пътувал отзад подпрян на възглавница, защото имал голям разрез на корема и това не му позволявало да пътува комфортно, с поставен обезопасителен колан. Пътувал без такъв, защото разреза бил отпред на тялото, където имал изнесен анус, което е маркуч с торбичка за телесни течности. Съгласно показанията състоянието му не било тежко. Не можел да постави колан, заради разреза отпред. Видял колата насреща в последния момент. Карал с около 60км.ч. и не могъл да направи друго, освен да намали максимално и да понесат удара. Съгласно показанията отношенията между ищцата и починалия били перфектни. Били много близки. Той вече бил пенсионер. Помагал на семейството, на децата, те също го посещавали и му помагали. Виждали се много често, поне веднъж, два пъти седмично. Те живеели в гр.Кресна, а те в гр.Симитли.

Ищцата понесла смъртта на родителят си много тежко. Плачела много дълго време след това. Споделяла, че баща и много и липсва. Променила се много като човек, защото приела всичко много навътре. Много често ходела на гроба и тъгувала по него.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказтелства приема за установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******управляван от И.В.С., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от

30.08.2018г. до 29.08.2019г., както и, че на 03,09,2018г. ищцата е подала извънсъдебно искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен отказ за плащане на 31.10.2018г.

Въз основа Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г. и на основание чл. 300 от

ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача И.В.С., на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на Г.Б.И. довели впоследствие до смъртта му, са установени в настоящия процес.

Намира заключението по приетата СМЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Цени показанията на св. П.А.А.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са обективно и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви, резултат от преки, непосредствени впечатления, и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението по СМЕ и гласните доказателства приема за установено, че към момента на ПТП Г.Б.И. е пътувал като пътник на задна, дясна седалка на л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, без поставен обезопасителен колан, при наличие на такъв в автомобила.

Приема за установено и, че след диагностициран през м.юли 2018г. злокачествен тумор /рак/ на дебелото черво, през м.август 2018г. на пострадалият Г.Б.И. е извършена коремна операция, при която дебелото черво е изведено извън коремната кухина с оформяне в лявата долна част на корема на противоестествен ану, който се свързва чрез хирургически дрен /“тръбичка“/, с контейнер

/“торбичка“/ - за събиране навън на чревното съдържимо. При това положение с оглед здравословното си състояние и съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, Г.Б.И. е можел да не използва обезопасителен колан при пътуването си в л.а., т.к. задъжението за ползване на такъв не е безусловно.

Поради изложеното съдът намира, че възражението за наличие на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат изразяващо се в липса на поставен предпазен колат към момента на ПТП за неустановено.

Въз основа свидетелските показания съдът приема за установени твърдяните търпяни от ищеца болки и страдания. Макар ищцата да е живеела в самостоятелно домакинство между нея и баща и съществувала силна и дълбока емоционална връзка на обич, привързаност и взаимопомощ. Внезапната му загуба и причинила болки и страдания с голям интензитет, които продължавата към момента и ще продължат и за в бъдеще. Загубила опората, вниманието и любовта, с която я обграждал.