Решение № 1537 от 20.10.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2556/2026
- Вид
- Решение № 1537
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- §1 т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1537 гр. Плевен, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430102556 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана искова молба от С. Й. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** срещу "Неткредит" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (***), ***, представлявано от И. Н. Х.-С. – управител и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано *** с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, вр.чл.19 от ЗПК, вр.чл.143 от ЗЗПотр за прогласяване на нищожността на Договор за Потребителски Кредит № *** от 10.07.2025г. сключен от ищеца с „Неткредит ООД и за прогласяване нищожността Договор за предоставяне на гаранция № *** / 1007.2025 г. сключен от ищеца с Кредит Гарант БГ ЕООД.
Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е сключил с първия ответник Договор За Потребителски Кредит № *** от 10.07.2025г. сключен с „Неткредит ООД, съгласно който му е предоставена в заем сума в размер на 500,00 лева, а е следвало да върне сума от 729.20 евро, при ГПР от 56.83%. Сочи се, че в т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ“ към Общите условия от договора е предвидено, че:
„При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова. Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла 1 на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).“ В т.3.2.4. е било предвидено, че при сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят е следвало да сключи с Дружеството договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, с който се задължавал спрямо Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК. Сочи, че в т.8 от Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е предвидено, че: „При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последното изиска такова, като обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит“ ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Банковата гаранция или гаранцията издадена от небанкова финансова институция трябва да бъдат за сума в размер не по малък от общата сума(по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК), дължима от потребителя по договора за кредит и за срок не по-кратък от последната падежна дата, посочена в съдържащия се в договора за кредит погасителен план.“ Твърди се, че с цел да се обезпечи процесния договор ищецът е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № ***/10.07.2025 г., по който е следвало да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 363.19 евро.
Счита, че процесните договори са недействителни. Излага, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Твърди, че спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Излага, че в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно 2 са включени в него и как се формира същият/. Сочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Излага, че доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. Сочи, че не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди и, че не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена годишната лихва по отношение на общия ГПР.
Счита, че поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за гаранция се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Излага, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗПотр. Сочи и, че следва да се вземе предвид и чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение.
В условията на евентуалност счита, че клаузата на т.3.2.1. от „ РАЗДЕЛ III.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ и т.8 от „ Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Твърди, че според клаузите, за да бъде отпуснат кредит на ищеца било необходимо да сключи договор за поръчителство, Т.е. той е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Излага, че процесната клауза води до нееквивалентност на насрещните престации, за което развива съображения. Счита, че процесната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Сочи, че процесната клауза е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че процесните договори са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Излага, че в процесния случай е налице неквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 314.96 евро и съставлява допълнителна сума, която е в 3 размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. Сочи се, че процесния договор за Договор за гаранция, сключен с Кредит Гарант БГ ЕООД във връзка с обезпечаването на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че В случая, възнаграждението което е следвало да се заплати по Договор за гаранция е следвало да бъде отразен в определение ГПР, което не било сторено. Твърди, че уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Излага, че Договорът за гаранция е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, тъй като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В нарочни писмени бележки, депозирани преди датата на о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива пространни съображения. Претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ГПК.
В дадения от съда срок ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че същата е допустима. Не оспорва: сключването на процесния договор за потребителски кредит между страните по делото и предоставяне на заемната сума в размер на 350.00 лева от кредитора на кредитополучателя.
Оспорва твърденията на ищеца досежно: недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и нарушаване разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;задължението за кредитополучателя да сключи договор за гаранция; че възнаграждението за договора за гарант следва да се включи като разход в ГПР по договор за кредит; че сключването на договор за гаранция е изискано от кредитора; че сключването на договор за гаранция е било задължително за отпускане на заема. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Сочи, че съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Излага, че посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал.
4 ЗПК и не надвишавал определения размер. Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите са част от компонентите, формиращи ГПР и след като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не следвало да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на допустимия от закона размер, като част от ГПР по заема. Счита, че уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са нищожни. Излага, че съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 4 момента на сключване на договора за кредит, като се посочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 10, ал. 4 от договора, а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 10 от договора. Твърди, че ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.