Решение № 1425 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000501744 по описа за 2023 година

С решение № 260348 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 14109/2020 г., СГС, І22 с-в, ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС Т. С. М. да заплати на А. П.

А. сумата от 1 000 лева, наем, получен от ответницата за частта на ищеца (1/2 ид.ч. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

***; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

*** и СГРАДА с идентификатор ***, находящи се в гр. ***, район "***", кв. "***", ул. *** № *, за половин година до края на м.

11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата да пълния предявен размер от 28 417, 34 лева, както и за останалия периода от м. 09.2017 г. до края на м.05.2019 г. и от 01.12.2019 г. до м. 09.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Със същото решение се ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ГПК по иска предявен от А. П. А. срещу Т. С. М., че ищецът е собственик на 1. секция по модули, закупена за 576 лева;

2. холов ъгъл "Милано", закупен за 940 лева;

3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S, закупена за 524, 17 лева;

1

4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X, закупен за 265, 83 лева;

5. климатик ASYG12LE, закупен за 1 300 лева;

6. обезвлажнител YL-2006, закупен за 269, 10 лева;

7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222, закупено за 669 лева;

8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV - 2 бр., закупена за 124 лева;

9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36, закупен за 629 лева;

11. холна маса с черно стъкло, закупена за 169 лева;

12. масичка помощна, закупена за 159, 80 лева; и се ОСЪЖДА Т. С. М. да предаде на А. П. А. владението върху описаните движими вещи.

С решението се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС по отношение на т. 10 кухня по спецификация 74057329, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С решението се ОСЪЖДА на основание чл. 97 от ЗС, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, Т. С. М. да заплати А. П. А. сумата от 1 653, 27 лева, представляваща 1/2 част от разходите на ищеца относно подобрение, а именно по т. 10. кухня по спецификация 74057329, закупена за 3 306, 54 лева.

Срещу решението, в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от Т. С. М.. Твърди, че съдът е смесил исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, като е бил непрецизен в доклада и произнасянето си. Твърди, че ищцата не е получавала граждански плодове за исковия период, като поради това искът за първия етаж, ако е основан на чл. 30, ал. 3 ЗС, е недопустим. Сочи, че е налице лично ползване на вещта. Счита за недоказан факта, че М. е получавала цялата наемна цена за втория етаж и гаража. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал и ценил свидетелските показания. Изтъква, че по иска с правно основание чл. 108 ЗС не е установено от съда с какви средства са придобити движимите вещи и в чие владение са те, като в тази връзка сочи, че жалбоподателката също е вложила средства в тях (напр. видно от приложена фактура от СОМО, в която има подпис от М.). Счита, че произнасянето по чл. 97 ЗС е по непредявен иск. Моли в обжалваната част исковете да се отхвърлят.

2

В писмен отговор А. П. А. оспорва жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 59 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 97 ЗС.

Ищецът А. П. А. твърди, че с ответницата Т. С. М. по силата на н.а. № 46 от 2006 г. (за покупка от родителите на ищеца) били съсобственици при равни квоти на

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, кв. ***, ул. *** № *, с площ от 314 кв.м. построената в имота сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, ет. първи, с площ от 74,38 кв.м. и прилежащи общи част на сградата 4,77 кв.м. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, ет. втори, с площ от 76,72 кв.м. и прилежащи общи част на сградата 4,53 кв.м. сграда с идентификатор ***, находящи се в гр. София, с предназначение хангар, депо, гараж, с площ от 31 кв.

Ищецът твърди, че до м. май 2017 г. живеел с ответницата във фактическо съжителство, след което тя заживяла с В. З.. Имотите били ползвани само от ответницата без на ищеца да се заплаща обезщетение, като тя получавала наем от втория етаж от С. Б. и осигурявала жилище на новия си партньор.

Пресмятайки площта на двата апартамента, ищецът е приел, че негова собственост са 75,55 кв.м. (равни на половината от 151,10 кв.м.) и като е проучил, че за квадратен метър му се полагат по 5 евро месечно, претендира от ищцата обезщетение вместо наем за жилищната площ в размер на 377, 75 евро, което за периода от м. септември 2017 г. до м. септември 2020 г. е в размер на 26 626,84 лв. За гаража твърди, че ответницата му дължала обезщетение вместо наем в размер на 1790,50 лв. (15,12 кв.м. х 2 евро за същия период). Твърди още, че в периода от 2007 г. до 2017 г. закупил с лични средства подробно описани движими вещи, които се намират в посочената по-горе сграда и се ползват от ищцата, като претендира тя да бъде осъдена да му ги предаде. В случай, че някоя от вещите не може да бъде отделена от имота поради риск от повреждането й, претендира ответницата да 3 бъде осъдена да изплати нейната стойност. Претендира разноски.

Ответницата Т. С. П.а оспорва иска, като твърди, че до пролетта на 2018 г. с ищеца живеели във фактическо съжителство, с общо домакинство и имали общо дете, като след това разпределили ползването на недвижимия имот - той обитавал втория етаж, а ответницата – първия. Твърди, че до октомври 2019 г. само ищецът получавал наема от апартамента, след което той прекратил договора. Твърди, че наемната цена за гаража била получавана само от ищеца, считано до края на 2019 г., като след това и гаражът не бил ползван. На 21.08.2020 г. ищецът дарил своята част от имота на Е. Г. С..

Твърди също, че движимите вещи били закупувани с общи средства.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че описаните обекти (поземлен имот със сграда, с два самостоятелни етажа и гараж) били съсобствени при равни квоти между страните по спора съгласно договор за продажба, сключен с н.а. № 117 от 15.12.2006 г. Няма спор, че първият и вторият етаж са съставлявали по своето предназначение жилища, годни за ползване. Установява се, че с н.а. № 108 от 21.08.2020 г. (л. 39) ищецът А. дарил своя дял в имотите на Е. С.

Относно движимите вещи са представени документи за тяхното закупуване, в които е посочено името на ищеца А., като в тази част настоящото решение препраща към фактическата обстановка описана в първоинстанционното решение – л. 150-151.

Приложената СТЕ е дала становище, че за процесния период от м.

09.2017 г. до м. 09.2020 г. средната пазарна наемна стойност за жилищна сграда и гараж за ½ ид.ч. възлиза на 21 393,80 лв.

Изготвената СТЕ за движимите вещи е посочила, че средната пазарна цена към 22.06.2022 г. е в размер на 7612 лв., а остатъчната – 3897,67 лв.

Св. С. М. Б. разказва, че до преди две години и половина преди датата на разпита (8.02.2022 г.) заедно със семейството си живеел под наем на втория етаж на сградата, като пояснява, че от 1.12.2019 г. се изнесъл. Страните по делото също живеели в къщата. Наем от 350 лв. плащал по-често на Т., в малко случаи – на С.. От 2017 г. плащал на Т., с уговорка половината от парите да отиват за С.. След 2017 г. С. идвал чат-пат в имота да види детето, 4 работел в чужбина. През 2019 г. бил помолен от С. до 1 месец да се изнесе.

Гаража се ползвал от В.. Т. живеела на първия етаж с детето им. Разбрал, че А. не бил получавал наема.

Св. Т. К. Г., приятел на ищеца, разказва, че той от 2014 г. до 2017 г . работел в Англия, а след като се прибрал не живеел в процесния имот. Св. Г. бил свидетел десетки пъти (последно през 2019 г.) на опити на А. да влезе в имота, но от страна на Т. и нейният партньор имало агресивно поведение.

Имало случай, в който имало полиция, повикана от ответницата. Гаражът се ползвал от З., а в къщата имало и наемател.

Св. В. Л. З., сочи, че бил наемател на процесния гараж, като първо заплащал наем (150 лв., а после 200 лв.) на бащата на А., а след това бил помолен да плаща на А., но никога не е давал наема на Т.. Ищецът напуснал жилището през 2018 г. Свидетелят не знае да е имало спорове за собствеността на движимите вещи в жилището. Другият наемател на втория етаж бил изгонен от наетите обекти през 2019 г. Твърди, че знае за уговорка между страните по спора, че Т. можело до ползва първия етаж, а наемите от втория и гаража трябвало да се получават от А.. Свидетелят плащал всеки месец на А., но нямали писмен договор и не получавал разписки за наема.

Св. М. Ц. Д., съседка на имота, сочи, че Т. с детето живеела на първия етаж, а на втория имало наематели до 2019 г., като гаража, обособен като жилище, се обитавал от В.. Счита, че всички вещи в жилището били купувани с общи средства. А. напуснал Т. лятото на 2018 г. След това идвал да вижда детето, не бил възпрепятстван да влиза, нямало катинари. Сочи, че Т. и А. плащали на майсторите, работели в Англия за да строят къщата. Тя била строена от преди 10 години, когато се върнали от Англия външно била построена. Разказва за случай, в който ищецът дошъл в жилището на ответницата и по думи на детето им А. изпочупил всичко. Била повикана полиция.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че правилната правна квалификация на първата исковата претенция за обезщетение е чл. 30, ал. 2 ЗС, (а не както е посочено от СГС – чл. 30, ал. 3 ЗС). Според този текст, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение 5 на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. И двата текста (чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗС), са специални хипотези на чл. 59 ЗЗД, регламентиращ неоснователното обогатяване.

Ищецът в настоящото производство твърди, че с ответницата са съсобственици на три самостоятелни обекта, като от м. май 2017 г. само Т. М. ползва същите, без да му заплаща обезщетение (л. 3 от исковата молба).

Поясненията, че на един от етажите е имало наемател, който е напуснал (и който е плащал на ответницата), е изложено само като доказателство за тезата, че именно тя ползва съсобственото имущество без ищецът да има някакъв достъп и възможност да ползва имота. Ищецът не е претендирал наемите от имота, а обезщетение за това, че е лишен от правото си да го ползва (посочено е, че не е бил допускан до къщата от ищцата и мъжът, с който тя живее). Размерът на това обезщетение ищецът е съпоставил и съизмерил със средния размер на наема за жилищна площ и за гаражно помещение, но това никак не води до извода, че той е претендирал да получи ползите от вещта във форма на наем. (Решение № 971 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 3930/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

В случая, макар и да е направена погрешна правна квалификация, настоящият състав приема, че не се налага обезсилване на решението на СГС.

Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това последици по чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК за обезсилване на постановено по непредявен иск решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, е налице само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. (решение № 431 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г., ІІІ г. о., решение № 941 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 1673/2008 г., ІІІ г. о., решение № 539 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1844/2010 г., ІV г. о.). В случая при първоначален докладчик по делото е посочена квалификация по чл. 59 ЗЗД, като са дадени съответни указания. Те кореспондират с указания по иск с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗС (частен случай на чл. 59 ЗЗД), като е налице пропуск само относно указания до ищеца да докаже изпращането на писмена покана до ответницата6 съсобственик. Това, според настоящия състав, се явява ирелевантно относно основателността на иска, по изложени по-долу в решението съображения.