Решение № 118 от 08.05.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Монтана, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500192 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 538, ал. 2 от ГПК

Постъпила е жалба от В. Д. В. и С. И. В. в качеството и м на настойници на поставената под пълно запрещение А. С. В. срещу Решение № 91 о т 14.03.2025 г. по ч.гр.д. № 6 4 9 /2025 г. на РС Монтана. Оплакването на жалбоподателите е за незаконосъобразност на решението в частта, с която искането му е оставено без уважение в частта досежно разрешаването за издаване на банкова карта . Искането е въззивният съд да постанови решение, с което да уважи жалбата .

За да се произнесе по делото, въззивният съд съобрази следното:

Районен съд Монтана е бил сезиран с молба от В. Д. В. и С. И. В. в качеството им на настойници на поставената под пълно запрещение А. С. В. , с която е заявено искане за разрешение за подаване на заявление пред Пощенска банка за издаването на дебитна карта по банкова сметка на името на поднастойния,както и за разрешение да се разпореждат със сумите, постъпили по сметката . Излагат съображения, че това се налага за теглене на пенсия и социална помощ , която запретеният получава по банков път, необходима за покриване на разходите по неговата издръжка.

Районният съд е уважил молбата частично, като е дал разрешение за теглене на пари от сметката ежемесечно и е оставил без уважение искането относно дебитната карата.

Мотивите за това са, че не е в компетентността на съда фактическото издаване на банковата карта,тъй като това действие не попада под разрешителния режим на чл.130 СК.

От друга страна, за да уважи молбата за теглене на пари от каса, първоинстанционният съд се мотивира с необходимостта настойниците да разполагат с тази възможност, тъй като е тяхна грижата за задоволяване на текущите потребности на запретеното лице.

1

По делото са приложени следните писмен доказателства, които въззивния съд намира за относими: Решение от 12.01.1998 г. по гр.д. № 343/1997 г, на ОС Монтана за поставяне под пълно запрещение на А. С. В. , Удостоверение за назначен настойник (л.4); Решение на ТЕЛК-Враца (л.5); Удостоверение за банкова сметка на А. В..

Въззивният съд, като съобрази закона, направените искания и събраните доказателства, намира жалбата за допустима и основателна.

Както бе изложено по-горе, районният съд е приел,че в случая фактическото издаване на банкова карта е извън правомощията на съда.

Този извод е неправилен.На първо място, молителите не са искали от съда разрешение за издаване на банкова карта , а разрешение до заявят пред ххх да бъде издадена дебитна карта / и съответно да получат същата и пина към нея/.Действително, текстът на чл.130,ал.3 СК / към която норма препраща чл.165,ал.4 СК/ не визира такава хипотеза ,но в случая следва да се има предвид следното:

Законовото изискване в чл. 130, ал. 3 от СК да се иска разрешение от районния съд за разпореждане с влогове на деца и лица под настойничество е несъобразено със съвременната действителност. Това изискване се съдържа още в отменения чл. 89 от ЗЛС.

По онова време може и да е имало разумен аргумент да се въведе такова ограничение, тъй като влоговете са имали предимно спестовен характер и са кумулирали значителни средства, с които се е целяло да се обезпечи бъдещето на детето/недееспособния. В днешно време сметките, по които се превеждат пенсиите, са разплащателни. Те нямат спестовен характер.

Това, че банките поставят и спрямо тях изискването за разрешение от районния съд е пропуск на законодателя да уреди по-гъвкаво случаите като настоящия, в който е очевидно, че пенсията и социалната помощ нямат спестовен потенциал. Разумно би било изискването за теглене на суми от спестовни влогове да остане, а да се разреши на настойника достъп до разплащателната сметка, по която се превежда пенсията на поднастойния.

Видно от представената Декларация, по сметката на А. С. В. се превежда общо сумата 927 лв./инвалидна пенсия и социална помощ/. Тази сума е в размер дори под минималната работна заплата и не би могла да провокира каквито и да е съмнения относно целите, за които ще се използва от настойника, за да се обсъжда въпросът ще противоречи ли разрешението на интересите на запретения – чл. 130, ал. 3 от СК Следва да се има предвид и следното:

След като на настойника е разрешено да тегли суми от банковата сметка на поставения под пълно запрещение, отказът да се разреши издаването на дебитна карта е лишен от правна и житейска логика. Както бе изложено по-горе, това не противоречи на закона, защото рискът е за титуляря на сметката и дебитната карта. И понеже той е недееспособен, в крайна сметка ще се понесе от настойника му – в случая този, по чиято инициатива се иска разрешението.

На основание чл. 533 от ГПК въззивният съд по своя инициатива събра следното доказателство от интернет сайта на „Пощенска банка “ АД: Общи условия за издаване и използване на дебитни карти на банката . След запознаване с чл. 7 от Общите условия, въззивният съд не намира никаква правна логика банката да предоставя на лица от 7 до 14 годишна възраст продукта VISA Classic/Debit Mastercard на лица от навършване на 7 години до навършване на 26-годишна, която се издава на името на малолетното лице по сметка в лева, открита със съгласието и на името на законния представител (родител или настойник), а да отказва на запретеното лице издаването на дебитна карта. С тези общи условия съвсем съзнателно се предоставя на недееспособно лице да борави с дебитна карта, като това става 2 със задължаване на чужда сметка. Тоест, банката приема от недееспособно лице нареждане, за задължаване на чужда сметка. В случая с молителя би следвало на още по-голямо основание да не се отказва издаването на дебитна карта, тъй като сметката е на негово име (л.9 от п.д.). Излиза, че малолетните се третират по-благоприятно от лишените от дееспособност пълнолетни, въпреки че режимът за извършване на правни действия вместо тях и от тяхно име е еднакъв – чл. 5, ал. 3, пр.1 от ЗЛС.

Въззивният съд намира, че са налице основания да уважи жалбата, като за целта следва да отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната част .

Водим от гореизложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 91 от 14.03.2025 г. по ч.гр.д. № 649 /2025 г. на РС Монтана в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на пълно запретената А. В. ,действаща чрез своите попечители В. Д. В. и С. И. В. за разрешаване за издаване на банкова карта по банковата сметка, като вместо това постановява:

РАЗРЕШАВА на В. Д. В. и С. И. В. , в качеството им на настойници на поставената под пълно запрещение А. С. В. да подадат заявление за издаване на дебитна банкова карта към банкова сметка с IBAN BG 36 BPBI 79331097547701, открита в „хххх” АД на името на А. С. В. , която да бъде получена заедно с ПИН кода от настойника С. И. В. .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3