Определение № 3088 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3088 гр. Варна, 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101656 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от И. З. К., родена на 24.10.2018г., действаща, чрез своята майка и законен представител срещу З. К., иск с правно осн. чл. 66, ал. 4 СК за признаване за установено, че припозналия я в декларация ответник З.

К., не е неин биологичен баща.

В исковата молба се твърди, че е извършено припознаване на детето И. К., родена на 24.10.2018г. от ответника З. К.. След раждането на момиченцето, родителите са сключили граждански брак на 11.01.2019г.

Твърди се, че след като родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата, същият се е установил с И. К. във Федерална Република Германия, от който момент правото на майката на личен контакт, е възпрепятствано от З. К..

Поддържа се още, че баща на момиченцето е предишен партньор на майката.

За да прецени допустимостта на производството по делото, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 4 СК, ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършване на пълнолетие или от узнаване на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.

Началният момент за предявяване на иска за оспорване на припознаването от малолетно дете е навършването на пълнолетие, тъй като искът е личен, а правото да оспорят припознаването принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти – лицата, обвързани от връзката на произход по силата на припознаването, и то само в предвидените случаи /чл.66, ал.1 СК, чл.66, ал.4 СК, чл.66, ал.5 СК и чл.67 СК/, като всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. Още повече, че в разпоредбата на чл.66, ал.4 СК изрично е предвидено, че ако при припознаването детето е малолетно, какъвто е настоящия случай, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Само ако се извършва припознаване на навършило 14 години дете, то би могло да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението, но това, дадено в чл.66, ал.1 СК разрешение, не може да намери приложение по отношение на съдебното оспорване на припознаване на малолетно дете. В този смисъл са постановените от ВКС определение 539 от 05.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5876/2015 г., І г.о. и определение 577 от 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 285/2012 г., ІV г.о.

С оглед на строго личния характер на иска по чл.66, ал.4 СК е недопустимо 1 упражняване на това процесуално право, чрез неговия законен представител, поради което предявеният иск е процесуално недопустим, а производството по него, следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.

Водим от горното, на осн. чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1656/2023г. на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен съд – Варна от връчването на препис от акта на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. В. В..

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2