Определение № 1446 от 04.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1446 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Екатерина Вл. Мандалиева

Н. Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500638 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба депозирана от Н. К. К. с ЕГН-********** от гр.П., ул.“Р.Д.“ №**, ет. * , офис 10, в качеството и на длъжник по изпълнително дело №20238240401924 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 по описа на ПОС срещу Разпореждане на съдебния изпълнител, с което последният е оставил без уважение молбата на длъжника за отмяна на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 200лв; обжалват се и действията по присъединяване на Държавата чрез ТД на НАП Пловдив и приемане на публичното вземане на НАП в общ размер от 6 627.14лв; направено е възражение за недължимост на начислени такси и разноски в размер на 1 085.67лв, включваща и начислена такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 6 627.14лв по образуваното изпълнително дело. Навеждат се доводи за неоснователност на обжалваните действия по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на разпореждане на съдебния изпълнител, с което последният е оставил без уважение молбата на длъжника за отмяна на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 200лв,; отмяна на разпореждане за присъединяване вземането на НАП и начислени такси и разноски в размер на 1 085.67лв. Претендират се разноски в настоящото производство.

Ответниците по жалбата – взискател в изпълнителното производство Р. Д. Д. и присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП Пловдив не взимат становище по жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Константин Павлов, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

1

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане от 15.01.2024г., с което е приет за събиране адвокатски хонорар на взискателя в размер на 200лв, приети са като дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер от 1098.02лв с включен ДДС, като същите са изчислени въз основа на вземането на присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП Пловдив. Доколкото жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, то същата се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

По отношение на нейната основателност:

Изпълнително дело №20238240401924 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.

№824 по описа на ПОС е образувано на 04.10.2023г. по молба на взискателя Р. Д. Д. срещу длъжника Н. К. К. въз основа на изпълнителен лист издаден на 03.10.2023г. от РС гр.Пловдив на основание Определение по НЧХД №784/2020г. на РС гр.Пловдив, съгласно което длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 800лв. С молбата за образуване на изпълнителното дело, е направено искане от взискателя за определяне на адвокатски хонорар при условията на чл.38 ал.1 т.3 ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие. Няма спор между взискателя и длъжникът, че длъжникът е изплатил вземането на взискателя в размер на 800лв, няколко дни след образуване на изпълнителното производство. Спорът се свежда до направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 200лв.

Жалбоподателката твърди, от една страна, че доколкото е погасила цялото вземане два дни след образуване на изпълнителното производство, не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, а от друга – че представеното по изпълнително дело пълномощно с договор за осъществено представителство в полза на Р. Д., не носи дата на съставяне и подписване, поради което е налице опорочаване на сключения договор, и възнаграждение не следва да се присъжда.

С разпореждане от 15.01.2024г., ЧСИ Павлов е оставил без уважение възражението на длъжника К. за недължимост и съответно определяне на разноски за адвокатско възнаграждение, като е приел за събиране адвокатски хонорар на взискателя Р. Д. Д., чрез адв. И. К. в размер на 200лв.

Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото намира наведените в жалбата оплаквания за частично основателни. Безспорно е, че длъжникът е изплатил вземането на взискателя в размер на 800лв, но плащането е след образуване на изпълнителното производство, поради което на основание чл.79 ал.1 ГПК длъжникът отговоря за направени от взискателя разноски. Представеният договор за правна защита и съдействие, и пълномощно /л.3 от изп.д./, с което възложителят е упълномощил адв. И. К. да образува и води изпълнително дело срещу Н. К., не носят дата на съставянето им, в каквато насока са оплакванията на жалбоподателката, но доколкото, договора и пълномощното са 2 представени с молбата за образуване на изпълнителното производство и са във връзка със същото, то настоящият съдебен състав приема, че към момента на образуване на изпълнителното производство – 04.10.2023г., е бил налице подписан такъв договор и договорения между страните начин на плащане е на основание чл.38 ЗА. От друга страна, предвид на обстоятелството, че действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат единствено до депозиране на молба за образуване на изпълнително производство, то съдът намира, че същите не се отличават с фактическа и правна сложност, поради което минималното възнаграждение предвидено в чл.10 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да бъде намалено под предвидения в Наредбата минимум, а именно от 200 лв на 100лв. В този смисъл обжалваното Разпореждане от 15.01.2024г.на ЧСИ Павлов, следва да бъде отменено за разликата над приетото сума за разноски на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 200лв на 100лв, като в останалата част до сумата от 100лв следва да бъде потвърдено.

Касаещо останалите наведени оплаквания: Жалбоподателката възразява, че НАП е присъединен взискател по друго изпълнително дело по описа на друг ЧСИ, по което се събират публични вземания, поради което е недопустимо да се събират по две изпълнителни дела едни и същи публични задължения .

Съгласно императивната разпоредбата на чл.458 ГПК – Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и публични вземания, размерът на които е посочен от същата с Удостоверение за налични публични задължения. Участието на Държавата в разпределението на събраните суми е обусловено от наличието на предпоставки за упражняване на правото на присъединяване , а именно представяне на Удостоверение по чл.191 ал.4 ДОПК, установяващи основанието и размера на съответните публични вземания за целите на изпълнителното производство по ГПК. Ето защо доколкото са налице данни за налични публични задължения на длъжника, то направеното в тази насока възражение се явява неоснователно и като такава следва да бъде оставено без уважение.

В връзка с присъединяването на НАП като взискател, следва да бъде отбелязано, че пропорционална такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и образуване на изпълнително производство. Такса върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, съгласно общото правило е по чл.79 ал.1 ГПК и е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнението. Ето защо оплакването , че длъжникът не дължи начислени такси и разноски в размер на 1 085.67лв, включваща и начислена такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 6 627.14лв по образуваното изпълнително дело, се явява неоснователно.

С оглед изхода на спора на жалбоподателкат се дължат разноски, съобразно уважената част от жалбата, а именно в размер на 10 лв за държавна такса и възнаграждение 3 на адв. Д.Л.П. за осъществено процесуално представителство на Н. К. К. във въззивното производство в размер на 200лв.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 15.01.2024г. по изпълнително дело №20238240401924 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 по описа на ПОС, в частта с която е прието за събиране адвокатски хонорар на взискателя Р. Д. Д., чрез адв. И. К. в размер над 100лв до определените 200лв, като потвърждава Разпореждане от 15.01.2024г, с която е прието адвокатски хонорар на взискателя Р. Д. Д., чрез адв. И. К. в размер 100лв. за събиране

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Н. К. К. с ЕГН-********** от гр.П., ул.“Р.Д.“ №**, ет. * , офис 10, против действията на ЧСИ К.Павлов по изпълнително дело №20238240401924, в останалата част.

ОСЪЖДА Р. Д. Д. с личен адвокатски номер 1800135540 да заплати на Н. К. К. с ЕГН-********** направени по делото разноски в размер на 10лв/ десет лева/ .

ОСЪЖДА Р. Д. Д. с личен адвокатски номер 1800135540 да заплати на адв. Д.Л.П. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Н. К. К. в производството пред въззивната инстанция в размер на 200лв/ двеста лева/.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4