Решение № 170 от 25.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000116 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на «ЗАД Армеец»АД, ЕИК 121076907, чрез юрисконсулт Н. Д. насочена против Решение № 260372/16.11.2020 г., постановено по т.д. № 1132/2020 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която предявените от въззивника застраховател против ЗК»Лев Инс»АД, ЕИК 121130788 искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, както следва: 1/ за сумата над 937 лв. до пълния предявен размер от 25 941,31 лв. – сума, представляваща непогасен остатък от суброгационно вземане за заплатено обезщетение за вредите, причинени на л.а. м.»Мерцедес», модел «ГЛ 500», с рег. № *** от настъпило на 15.05.2015 г. в с.*** ПТП; 2/ за разликата над 218,89 лв. до пълния предявен размер от 6 060,17 лв. – сума, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.01.2018 г. – 23.04.2020 г.

В останалата уважителна част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваните му части в противоречие с материалния закон – КЗ /отм./, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в нея, и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните 1 по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.213, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “ЗАД Армеец“АД против ЗК“Лев инс“АД.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че на 15.05.2015 г. в с.***, в резултат на настъпило ПТП, бил увреден лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ***. Автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ - полица № 0000480014, валидна за периода 28.08.2014 г. – 28.08.2015 г. в ищцовото дружество.

Виновен за настъпилото ПТП бил водач на л.а.м.“Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието, за което бил признат за виновен по НОХД № 404/2016 г. на РС-Казанлък.

Автомобилът на виновния за настъпилото ПТП водач Т. е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев инс.“ АД, по полица № 22114001922747, валидна до 22.07.2015 г.

За нанесената от произшествието щета на л.а.м. „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“ при ищеца била образувана щета № 14015030100496, във връзка с която било издадено възлагателно писмо за извършването на оглед и изготвянето на про-форма фактура за евентуален ремонт до „Евро-старс“ООД, гр.Русе.

След извършени първоначален и допълнителен оглед на увредения автомобил било изготвено заключение, според което ремонтът на автомобила е икономически неизгоден и щетата била приключена при условията на тотална загуба на автомобила, като било заплатено обезщетение в размер на 136 653,86 лева.

Твърдяло се е, че поради заплащане на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество се суброгирало в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданската отговорност на делинквента, като на ЗК“Лев инс“АД била изпратена регресна покана за заплащане на сумата 137 153,86 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

В отговор на същата ответното дружество уведомило ищцовото за извършено прихващане със сума в размер на 110 727,55 лева и 504 лева по щетата.

Така разликата от 25 941,31 лв. останала незаплатена, а върху същата се дължало и обезщетение за забава.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника застраховател да заплати на ищеца сумата от 25 941,31 лв., представляваща невъзстановена част от платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 14015030100496, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за периода 04.01.2018 г. – 23.04.2020 г. в размер на 6 550,18 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените главен и акцесорен иск по основание и размер и е поддържал, че не дължи на ищеца претендираната като главница сума, т.к. е платена с преводно нареждане от 19.10.2018 г. Поради последното недължими били и претендираните по акцесорния иск суми.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно настъпването на ПТП на 15.05.2015 г. и наличието на застрахователни правоотношения между увредения автомобил и „ЗАД Армеец“АД, както и между увреждащия и ЗК“Леви инс“АД.

2

Поддържал е от своя страна, че след уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие при него е образувана щета № 0000-5111-18-5-00096, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 111 231,55 лева, съответстващо на средните пазарни цени, за разлика от това, определено от ищцовото дружество, което било в размер, надвишаващ действителния.

Поддържал е и че между страните било сключено извънсъдебно споразумение и гореопределеното обезщетение било платено в посочения от ответника размер, поради което и претендираното такова не било дължимо, респ. – върху същото не се дължало и обезщетение за забава.

В допълнителните искова молба и отговор страните не са навели други доводи по фактите и по приложимото право.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваните му части и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваните му части са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от отхвърлителните части на атакуваното решение.

Последното е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по установените и от приобщените по делото писмени доказателства релевантни за предмета на производството факти, приети и с нарочно определение на определение на СГС от 15.10.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, а именно: 1/ че на 15.05.2015 г. в с. ***, общ.Гурково между л.а.м. „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с рег. № *** и л.а.м. „Рено“, модел „Клио“, с рег.

№ *** настъпило ПТП; 2/ към същия момент л.а.м.“Мерцедес“ имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ към ЗАД Армеец“АД; 3/ към този момент гражданската отговорност на водача на л.а.м.“Рено“ била застрахована при ЗК „Лев инс“ АД; 4/ именно последният е признат за виновен за причиняването на ПТП с влязло в сила споразумение по НОХД № 404/2016 г. по описа на РС Казанлък; 5/ ЗК“Лев инс“АД изплатило по суброгационната претенция на ищеца сума в размер на 111 231,55 лева.

Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства установяват, че клаузите на обвързващия въззивното дружество и водача на л.а.м.“Мерцедес“ договор по имуществена застраховка „Каско на МПС“ са подробно разписани в комбинираната застрахователна полица № 0000480014/20.06.2014 г. и в общите условия към нея. Не се спори и се установява от последните, че е уговорено задължение за застрахователя да заплати обезщетение за вреди, причинени на посочения л.а. при настъпване на следните рисковете: сблъскване или удар от ППС и/или други физически тела, в това число и пътнотранспортни произшествия, съгласно ЗДвП – клауза „Пълно каско“ по общите условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“, в сила от 01.12.2014 г., приложими към настъпване на процесното ПТП.

Установено е от приобщеното свидетелството за регистрация част 1 на л.а.м.

„Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ***, че регистрацията му е прекратена на 3

27.11.2015 г., поради тотална щета.

Ангажираните от въззивника писмени доказателства относно определяне размера на дължимото се в случая обезщетение установяват, че същият е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 136 653,89 лв. по щета 14012030100496. Приобщените общо пет броя опис-заключение по посочената щета обаче не установяват по безсъмнен начин кои части точно от автомобила са били повредени до степен, че отремонтирането и последващото им реализиране на вторичния пазар да е невъзможно, както и за кои няма съмнение, че това е възможно.

Според приобщената експертиза по щета № 0000-5111-18-5-00096/1 – 14015030100496 /л.59 от делото/ въззиваемото дружество е определило като застрахователното обезщетение за тоталната загуба на л.а.м. „Мерцедес“ 110 712,55 лв.

В хода на производството пред СГС по спорните въпроси относно размера на дължимото обезщетение и стойността на т.нар. „запазени части“ е била допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните, вкл. от процесуалния представител на въззивника и решаващият състав приема, че следва да кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице по същата е докладвало, че действителната пазарна стойност на застрахования л.а.м. „Мерцедес“ към датата на застрахователното събитие – 15.05.2015 г., е в размер на 131 963 лв., а стойността на запазените части - в размер на 15 % от пазарната стойност на автомобила и възлиза на сумата 19 794,45 лева.

При така установените факти въззивната инстанция приема от правна страна, че крайният извод на първоинстанционния съд за частична неоснователност както на главния, така и на акцесорния иск, до размера на уважените им части, е правилен.

Изложените в негова подкрепа доводи от СГС също изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и за избягване на излишното им приповтаряне, следва да се препрати към тях, по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с развитите оплаквания във въззивната жалба излага и следното:

Страните по делото не са спорили относно приложимостта към казуса на нормата на чл.

213, ал. 1 КЗ /отм./, чийто фактически състав изисква установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1/ имуществена застраховка; 2/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ; 3/ причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност.

Не са спорили и относно безсъмнената установеност по делото на всички посочени по– горе елементи, вкл. по факта, че в изпълнение на задължението си по предявената извънсъдебно суброгационна претенция от „ЗАД Армеец“АД въззиваемото дружество е заплатило сумата от общо 111 231,55 лв.

Единствено спорен е въпроса относно това какъв е дължимия се изцяло размер от страна на застрахователя на деликвента на установеното като дължимо по основание обезщетение за увредения от противоправното поведение на водача на последния автомобил.