Присъда № 9 от 25.03.2026, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 250/2025
- Вид
- Присъда № 9
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- НАДЕЖДА ВЕСЕЛИНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 9/ 25.03.2026 г. по НОХД № 250/ 2025 г. по описа на Луковитския районен съд
Настоящото производство е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура - Ловеч, ТО Тетевен обвинителен акт срещу В.С.Х., ЕГН ********** с твърдение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. с чл. 29, ал. 1 от НК, а именно: че на 13.04.2025г., около 18:25 часа в [заличен адрес по GDPR], умишлено и по хулигански подбуди, е причинил на Е.Н.Д., ЕГН: ********** от с.с, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шиловидния израстък на дясна лъчева кост, причинило трайно затрудняване, за период от месец-месец и половина, на движенията на горен десен крайник.
В съдебно заседание представител на Районна прокуратура - Ловеч поддържа обвинението. Намира, че в хода на съдебното следствие са се събрали безспорни доказателства за виновността на подсъдимия за извършване на деянието. Пледира за осъдителен съдебен акт.
Частният обвинител Е.Н.Д. редовно уведомена, се явява лично и с упълномощен повереник адв. П.Р.. Предявява граждански иск в размер на 3000,00 /три хиляди лева/.
Поддържат становището на прокурора.
Защитата моли за налагане на справедливо наказание имайки предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Счита, че по безспорен начин се установява, че между подсъдимия и пострадалата, както и семейството на пострадалата имало конфликт, който е с дългогодишна давност. Посочва, че пострадалата е ударила първа подсъдимия с лопата с къса дръжка, взета от дома й, която не е иззета по делото. Твърди, че разследващите не са положили старание за изясняване на фактическата обстановка. Сочи, че действително подсъдимия е бил в пияно състояние, скарали са се с пострадалата, но първо той е нападнат от нея. Счита, че наличието на лична вражда изключва хулиганските подбуди. Излага доводи, че не са посочени последиците от удара по ръката и начина на причиняване на телесната повреда /чрез падане или без падане/. По отношение на гражданския иск моли, ако той бъде уважен да бъде преценен неговият размер с възможностите на подсъдимия, който е безработен.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание доведен от ОЗ „Охрана“ при Затвора град Ловеч. Дава обяснения. Твърди, че се чувства виновен. Излага, че мъжът на пострадалата имал връзка с неговата сестра, поради което Д. е пускала клипове в „Тик Ток“ с неверни твърдения и обиди за сестра му. Въпросният ден подсъдимият видял пострадалата Д. пред дома на „Й“ и й казал да престане. След това на центъра на селото бил предупреден от полицаите да не се разправя с нея и подписал протокол за предупреждение по ЗМВР.
Потвърждава, че въпреки подписаният протокол отишъл да говори с мъжа на пострадалата, като искал само да говорят, но преди да влезе в дома им бил ударен един път с лопата от пострадалата, след което си тръгнал. След това взел работна лопата от дома на „М.“, върнал се до дома на пострадалата и се сбили. Посочва, че я е ударил по ръката, но не знае дали я е счупил. Бил в пияно състояние и не помни дали пострадалата е падала на земята. Поддържа заявеното от адв. Л.. В последната си дума моли съда за по – леко наказание.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.С.Х. е с ЕГН **********, живее в [заличен адрес по GDPR], български гражданин, работи без трудов договор, неграмотен, неженен, неосъждан.
1
Пострадалата Е.Н.Д. живее със съпруга си Д.Й.Д. в [заличен адрес по GDPR].
Преди време съпругът на пострадалата имал отношения със сестрата на подсъдимият.
Това довело до конфликт между подсъдимия и семейство Д.. Последвали закани от страна на подсъдимия спрямо тях и най – вече спрямо св. Д..
Срещу подсъдимия са били подавани сигнали от съпруга на пострадалата до органите на МВР, съответно на 20.09.2025 г. и на 27.09.2025 г. Същите са били надлежно отработени от компетентните полицейски органи и изпратени по компетентност на прокуратурата.
На 13.04.2025г., около 16:00 часа, следобед, пострадалата Е.Н.Д. напуснала жилището си, находящо се в [заличен адрес по GDPR], и се отправила към имота на свидетеля Л.Н.П., живущ в близост. В дома на св. П. бил подсъдимия, който се намирал във видимо нетрезво състояние. Последният започнал да отправя обидни изрази към Д., както и закани спрямо нея и нейния съпруг. Подсъдимият Х. направил опит да нанесе удар с крак (ритник) по пострадалата, като същият бил възпрепятстван от свидетеля Л. П..
Впоследствие пострадалата се прибрала пред дома си, като малко след това там се явил и подсъдимият. Същият започнал да се разправя както с нея, така и с нейния съпруг. В 16:33 часа пострадалата подала сигнал на телефон 112, с който уведомила за поведението на подсъдимия. След това подсъдимият напуснал мястото, но впоследствие отново се завърнал.
В 16:50 часа съпругът на пострадалата също подал сигнал на телефон 112, като съобщил, че подсъдимият отправя закани и прави опити за физическа саморазправа спрямо него и съпругата му.
На адреса на пострадалата Е. Д. били изпратени трима полицейски служители – свидетелите Х.К., И. и Ц.С.. При пристигането си на място същите не установили присъствието на обвиняемия Х., но впоследствие го локализирали на кръстовище за с.
Карлуково, като констатирали, че се намира във видимо нетрезво състояние. С него била проведена профилактична беседа, като в 17:05 часа му бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР (л. 19 от ДП). И тримата полицейски служители възприели, че Х. е в състояние на алкохолно повлияване. Пред тях той заявил, че не е влизал в саморазправа с други лица, като подписал съставения протокол без възражения.
Въпреки отправеното му полицейско предупреждение, след 18:00 часа Х., без да е провокиран и в нарушение на даденото му разпореждане да не отправя закани и да не се саморазправя с пострадалата, се завърнал пред дома на семейство Д.. По това време пострадалата и съпругът се намирали на улицата пред имота си. На пейка пред дома си се намирал свидетелят Н. П. М.ов, техен съсед. Подсъдимият се приближил до свидетеля Д., блъснал го с ръце, в резултат на което последният паднал на земята.
Пострадалата се намесила за да защити съпруга си и подсъдимият се оттеглил до съседния имот на свидетеля М. Н.В. – негов първи братовчед, известен с малкото име „М.“, като по това време в жилището се намирала и свидетелката Д.Н., с която В. съжителства на семейни начала. Оттам Х. взел права лопата и се завърнал пред дома на пострадалата.
На място той се насочил към пострадалата и замахнал да я удари с лопатата. С цел да се предпази, тя вдигнала дясната си ръка, при което ударът попаднал в областта на дясната китка, причинявайки разкъсно-контузна рана. В резултат на удара дръжката на лопатата се счупила, а пострадалата паднала на земята.
В този момент на мястото се намесил свидетелят Л. П. – съсед на Д., който, привлечен от виковете на подсъдимия и писъците на пострадалата, се насочил към мястото на инцидента. От непосредствена близост той възприел как Х. нанася удар с лопатата по пострадалата, вследствие на което тя паднала на земята. С цел да предотврати нанасянето на последващи удари, свидетелят П. застанал между подсъдимия и пострадалата, отнел 2 дръжката на лопатата от ръцете му, хванал го през тялото и го отдалечил, като му разпоредил да се прибере в дома си. Междувременно на улицата се събрали множество хора, между които и деца /св. Г. посочва, че е уведомена за случката от сина си, който е на девет години/, но Х. не преустановил действията си, като се опитал отново да се саморазправя със св. Д., но св. П. му попречил.
След завръщането на подсъдимия и осъщественото нападение, свидетелят Д. подал повторно два сигнала на телефон 112 – съответно в 18:25 часа и в 18:43 часа, с искане за съдействие от органите на МВР, както и за изпращане на екип на спешна медицинска помощ за съпругата му, поради полученото от нея счупване на дясната ръка. На адреса отново били изпратени полицейските служители Х.К. и негов колега И. И.ов, които установили самоличността на подсъдимия и го задържали по надлежния ред. От съставените във връзка със задържането документи, както и от показанията на свидетеля К., не се установява наличие на каквито и да било наранявания по главата или тялото на Х..
Същият заявил, че няма здравословни оплаквания и не желае да бъде прегледан от медицинско лице. Пострадалата била транспортирана до спешен медицински център в гр.
Луковит.
Съпругът на пострадалата – свидетелят Д. Д. станал пряк очевидец на случващото се.
Впоследствие той предал на органите на МВР счупената лопата – средство на извършване на деянието. Същата е приобщена като веществено доказателство по делото, след извършване на оглед, описание и фотографиране по надлежния ред.
В хода на досъдебното производство са приобщени като доказателства и две рентгенови снимки на дясната ръка на пострадалата.
Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ в резултат на удара на дясната китка била причинена разкъсно-контузна рана и фрактура на шиловидния израстък на дясната лъчева кост. Счупването на шиловидния израстък на дясната лъчева кост е довело до затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около един до един месец и половина при нормално протичане на оздравителния процес. Така установените травматични увреждания осъществяват медико-биологичния признак „разстройство на здравето“ по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: свидетелски показания, записи от тел. 112, приложените по делото протоколи и докладни във връзка с посетен сигнал, справка съдимост на подсъдимия и заключението по СМЕ.
По делото е разпитана частната обвинителка Е.Н.Д., както и свидетелите: Д.Й.Д., Е.Р.Н., Х.В. К., И. С.С., Ц.Д.С., Д.П.Н., М. Н.В., Н. П. М.ов, Й В.Я., Ц.П. Г., Н. Т. П., Л.Н.П..
Спецификата на настоящото обвинение предполага водеща роля на гласните доказателства за изясняване на механизма и авторството на деянието, както и на медицинската документация – за изясняване характера на телесните увреждания.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Н.Д. и Д.Й.Д. в онази им част, в която същите последователно, логично и взаимно допълващо се установяват наличието на на конфликт между тях и подсъдимия, повода за същия, отправянето на закани и последвалата ескалация до физическо стълкновение. Кредитират се и показанията им относно обстоятелството, че при инцидента е бил използван твърд предмет – лопата, както и че в резултат на деянието е настъпило телесно увреждане у пострадалата. Тези факти намират опора и в останалия събран по делото доказателствен материал, включително в приложените медицински документи. В останалата им част, касаеща конкретните действия на пострадалата спрямо подсъдимия, показанията не се кредитират изцяло, доколкото по 3 делото са събрани противоречиви данни, включително свидетелски показания, сочещи, че пострадалата е отвърнала на действията на подсъдимия след като същият е съборил съпруга на земята. С оглед на това съдът не приема за безспорно установена тази част от показанията на свидетелите Е.Н.Д. и Д.Й.Д. и ги съобразява съобразно останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Е.Р.Н. в частта относно състоянието на пострадалата след инцидента, доколкото свидетелката я е придружила с линейката до бърза помощ. Кредитира показанията и в частта, в която посочва кои лице е установила пристигайки на мястото след инцидента. В останалата част относно механизма на причиняване на телесната повреда съдът не кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите не са възприети лично от нея визуално, а в разговор по телефона, при което няма как да се възприеме кой какви действия е осъществил.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.П.Н. в онази им част, в която същата възпроизвежда свои преки и непосредствени възприятия относно участието на страните в инцидента и общата фактическа обстановка, а именно, че събитията са се развили пред дома на пострадалата, след което подсъдимият е взел от дома на свидетелката инструмент /лопата/. В останалата им част, доколкото показанията на свидетелката влизат в противоречие с останалия доказателствен материал по делото – в частност относно твърдението за нанасяне от страна на пострадалата на множество удари с лопата спрямо подсъдимия – съдът не ги кредитира. Тези твърдения не намират опора в събраните по делото доказателства, включително и в показанията на самия подсъдим, който заявява, че е бил ударен от пострадалата еднократно с лопата, като същевременно неговите твърдения не се подкрепят от останалите свидетели – очевидци на случилото се, поради което съдът ги приема като защитна теза.